Макрон обяви новия премиер на Франция
Президентът Еманюел Макрон назначи центристкия водач Франсоа Байру за идващ министър-председател на Франция в опит да постави завършек на месеците на политически разтърсвания.
Съюзник на Макрон, Байру е кмет на югозападната част на страната и управлява партията MoDem. Задачата на президента е да подсигурява, че той ще издържи по-дълго от предшественика си.
Изминаха девет дни, откогато френските депутати отстраниха някогашния договарящ за Брекзит Мишел Барние. Макрон е в средата на втория си мандат като президент, а Байру ще бъде четвъртият му министър-председател през тази година.
Френската политика е в задънена улица, откогато Макрон свика изключителни парламентарни избори през лятото.
Проучване на публичното мнение за BFMTV в четвъртък сподели, че 61% от френските гласоподаватели са обезпокоени от политическата обстановка.
Макрон даде обещание да остане на поста си до края на втория си мандат през 2027 година, макар рухването на Барние предходната седмица.
Президентът редуцира пътуването си до Полша в четвъртък и се очакваше да уточни новия си министър-председател нощес, само че отсрочи известието си за петък сутринта.
След това той се срещна със 73-годишния Байру в Елисейския замък за към час и три четвърти на среща, разказана като напрегната от френските медии.
Байру ще се реалокира в резиденцията на министър-председателя в хотел Matignon. Непосредственото предизвикателство пред него ще бъде съставянето на държавно управление, което няма да бъде свалено по метода, по който беше свалено държавното управление на неговия предходник в Националното заседание.
Макрон към този момент организира диалози на кръгла маса с водачите на всички съществени политически партии, като се изключи крайнолявата „ Непреклонна Франция “ (НФП) на Жан-Люк Меленшон и крайнодясното „ Национално обединяване “ на Марин льо Пен.
Въпросът е дали ще успее да убеди партиите от левия център да се причислят към държавното управление на Байру или най-малко да договорят пакт, с цел да не го смъкват от власт. Барние устоя единствено три месеца на този пост и депутатите от ЛФИ към този момент показаха, че ще предложат нов избор на съмнение.
По-рано френските медии цитираха различен евентуален претендент, някогашния външен министър Жан-Ив Льо Дриан, да споделя, че е отказал работата, тъй като е в края на 70-те си години.
Барние беше отхвърлен, когато Националният протест на Льо Пен се причисли към левите депутати и отхвърли проектите му за увеличение на налозите и редуциране на разноските с 60 милиарда евро (50 милиарда паунда). Той се стремеше да понижи бюджетния недостиг на Франция, който тази година ще доближи 6,1 % от икономическото произвеждане (БВП).
В политическата система на Петата република на Франция президентът се избира за пет години и по-късно назначава министър-председател, чийто кабинет се назначава от президента.
Необичайно, президентът Макрон свика предварителни избори за парламент през лятото след слабите резултати на изборите за Европейски Съюз през юни. Резултатът остави Франция в политическа невъзможност с три огромни политически блока, формирани от левицата, центъра и крайната десница.
В последна сметка той избра Барние, с цел да образува държавно управление на малцинството, което разчита на оцеляването на Националния рали на Марин льо Пен. Сега Макрон се надява да възвърне стабилността, без да зависи от нейната партия.
Три лявоцентристки партии - социалистите, зелените и комунистите - се разделиха с по-радикалната лява партия LFI и взеха присъединяване в диалозите за сформиране на ново държавно управление.
Те обаче ясно обявиха, че желаят да видят ляв министър-председател по собствен избор, в случай че ще се причисляват към държавно управление с необятна основа.
„ Казах ви, че желая някой от левицата и Зелените и мисля, че Байру не е нито едното, нито другото “, съобщи водачът на Зелените Марин Тонделие пред френската телевизия в четвъртък, като добави, че не вижда по какъв начин центристкият лагер, който загуби парламентарните избори, може да заеме поста министър-председател и да поддържа същата политика.
Карол Делга, водач на социалистите от Южна Франция, съобщи, че френският народ е станал раздразним от обстановката, която тя оприличи на неприятен филм.
Себастиан Шену, народен представител от Националния общ брой, съобщи, че за неговата партия не е толкоз значимо кой ще избере Макрон, колкото „ политическата линия “, която ще избере. Ако Байру желае да се оправи с имиграцията и рецесията с разноските за живот, то той „ ще откри съдружник в наше лице “.
Отношенията сред лявоцентристката партия и радикалната ЛФИ на Жан-Люк Меленшон наподобява са се развалили поради решението на трите партии да продължат диалозите с президента Макрон.
След като водачът на LFI прикани някогашните си съдружници да се въздържат от съдружно съглашение, Оливие Фор от Социалистите съобщи пред френската телевизия, че „ колкото повече крещи Меленшон, толкоз по-малко го чуват “.
Междувременно Марин льо Пен прикани политиките на нейната партия във връзка с разноските за живот да бъдат взети поради от бъдещото държавно управление, като се построи бюджет, който „ не пресича алените линии на всяка партия “.
Служебното държавно управление на Мишел Барние показа законопроект, който разрешава наредбите на бюджета за 2024 година да продължат да се ползват и през идната година. Но заместващият бюджет за 2025 година ще би трябвало да бъде утвърден, откакто идващото държавно управление встъпи в служба.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Съюзник на Макрон, Байру е кмет на югозападната част на страната и управлява партията MoDem. Задачата на президента е да подсигурява, че той ще издържи по-дълго от предшественика си.
Изминаха девет дни, откогато френските депутати отстраниха някогашния договарящ за Брекзит Мишел Барние. Макрон е в средата на втория си мандат като президент, а Байру ще бъде четвъртият му министър-председател през тази година.
Френската политика е в задънена улица, откогато Макрон свика изключителни парламентарни избори през лятото.
Проучване на публичното мнение за BFMTV в четвъртък сподели, че 61% от френските гласоподаватели са обезпокоени от политическата обстановка.
Макрон даде обещание да остане на поста си до края на втория си мандат през 2027 година, макар рухването на Барние предходната седмица.
Президентът редуцира пътуването си до Полша в четвъртък и се очакваше да уточни новия си министър-председател нощес, само че отсрочи известието си за петък сутринта.
След това той се срещна със 73-годишния Байру в Елисейския замък за към час и три четвърти на среща, разказана като напрегната от френските медии.
Байру ще се реалокира в резиденцията на министър-председателя в хотел Matignon. Непосредственото предизвикателство пред него ще бъде съставянето на държавно управление, което няма да бъде свалено по метода, по който беше свалено държавното управление на неговия предходник в Националното заседание.
Макрон към този момент организира диалози на кръгла маса с водачите на всички съществени политически партии, като се изключи крайнолявата „ Непреклонна Франция “ (НФП) на Жан-Люк Меленшон и крайнодясното „ Национално обединяване “ на Марин льо Пен.
Въпросът е дали ще успее да убеди партиите от левия център да се причислят към държавното управление на Байру или най-малко да договорят пакт, с цел да не го смъкват от власт. Барние устоя единствено три месеца на този пост и депутатите от ЛФИ към този момент показаха, че ще предложат нов избор на съмнение.
По-рано френските медии цитираха различен евентуален претендент, някогашния външен министър Жан-Ив Льо Дриан, да споделя, че е отказал работата, тъй като е в края на 70-те си години.
Барние беше отхвърлен, когато Националният протест на Льо Пен се причисли към левите депутати и отхвърли проектите му за увеличение на налозите и редуциране на разноските с 60 милиарда евро (50 милиарда паунда). Той се стремеше да понижи бюджетния недостиг на Франция, който тази година ще доближи 6,1 % от икономическото произвеждане (БВП).
В политическата система на Петата република на Франция президентът се избира за пет години и по-късно назначава министър-председател, чийто кабинет се назначава от президента.
Необичайно, президентът Макрон свика предварителни избори за парламент през лятото след слабите резултати на изборите за Европейски Съюз през юни. Резултатът остави Франция в политическа невъзможност с три огромни политически блока, формирани от левицата, центъра и крайната десница.
В последна сметка той избра Барние, с цел да образува държавно управление на малцинството, което разчита на оцеляването на Националния рали на Марин льо Пен. Сега Макрон се надява да възвърне стабилността, без да зависи от нейната партия.
Три лявоцентристки партии - социалистите, зелените и комунистите - се разделиха с по-радикалната лява партия LFI и взеха присъединяване в диалозите за сформиране на ново държавно управление.
Те обаче ясно обявиха, че желаят да видят ляв министър-председател по собствен избор, в случай че ще се причисляват към държавно управление с необятна основа.
„ Казах ви, че желая някой от левицата и Зелените и мисля, че Байру не е нито едното, нито другото “, съобщи водачът на Зелените Марин Тонделие пред френската телевизия в четвъртък, като добави, че не вижда по какъв начин центристкият лагер, който загуби парламентарните избори, може да заеме поста министър-председател и да поддържа същата политика.
Карол Делга, водач на социалистите от Южна Франция, съобщи, че френският народ е станал раздразним от обстановката, която тя оприличи на неприятен филм.
Себастиан Шену, народен представител от Националния общ брой, съобщи, че за неговата партия не е толкоз значимо кой ще избере Макрон, колкото „ политическата линия “, която ще избере. Ако Байру желае да се оправи с имиграцията и рецесията с разноските за живот, то той „ ще откри съдружник в наше лице “.
Отношенията сред лявоцентристката партия и радикалната ЛФИ на Жан-Люк Меленшон наподобява са се развалили поради решението на трите партии да продължат диалозите с президента Макрон.
След като водачът на LFI прикани някогашните си съдружници да се въздържат от съдружно съглашение, Оливие Фор от Социалистите съобщи пред френската телевизия, че „ колкото повече крещи Меленшон, толкоз по-малко го чуват “.
Междувременно Марин льо Пен прикани политиките на нейната партия във връзка с разноските за живот да бъдат взети поради от бъдещото държавно управление, като се построи бюджет, който „ не пресича алените линии на всяка партия “.
Служебното държавно управление на Мишел Барние показа законопроект, който разрешава наредбите на бюджета за 2024 година да продължат да се ползват и през идната година. Но заместващият бюджет за 2025 година ще би трябвало да бъде утвърден, откакто идващото държавно управление встъпи в служба.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ