Красивите къщи в Широка лъка ни връщат в епохата на Възраждането
През зимата все по-често поглеждаме към планината. Заради хубавия сняг, който от ден на ден ни липсва в града, както и поради топлото огнище, към което се събираме след прехода в планината и вкусните гозби, които домакините са приготвили.
Широка лъка е едно от дребните китни родопски села в община Смолян, постоянно примамва пътешественика. То е архитектурен и фолклорен резерват. Селото е получило името си от старобългарската дума „ лѫка “, означаваща „ извивка, кривина, лъкатушене “.
Широка лъка е от селата, в които се е родила и се развива родопската ария. Много от най-известните артисти и гайдари на родопския фолклор са родени там. А с цел да съхраним това през 1972 година е намерено Средното музикално учебно заведение за национални песни и принадлежности.
Неслучайно тук е родена и Радка Кушлева - българска национална певица, изпълнителка на родопски фолклор. Заради хубостта на тембъра ѝ я наричат „ славея на Родопите “. В нейна памет, в родното ѝ село Широка лъка се провежда народен конкурс надпяване „ С песните на Радка Кушлева “.
Причина, хората да се заселят в миналото тук, било насилственото помохамеданчване на родопското българско население през XVII век. Първоначално тези земи били владени от юруците - черкезки номадски племена, които по-късно се преселили към Беломорието. Над 90 от красивите къщи в Широка лъка, които ни връщат в епохата на Възраждането, са монументи на културата. По-голяма част от къщите са издигнати в характерен архитектурен жанр, именуван родопски. Покрити с каменни плочи, те припомнят ненапълно замъци, което по никакъв начин не е инцидентно, тъй като само в тях по време на османското иго хората са се чувствали релативно предпазени. Това е повода и във всяка от тях да има скривалища в стените или избите. Най-известни са Сгуровската, Учиковската, Богдановата и Калайджийската къща. Но освен те, всяка постройка в това населено място има собствен личен образ и омагьосване, което е едно признанине за широколъчани, които са били фамозни майстори – дюлгери.
Село Широка лъка се намира в планински регион на 23 км северозападно от Смолян, на 16 км от планинския курор Пампорово, на 5 км от с. Стойките, на 22 км югоизточно от Девин. То се измисява на 1058 м надморска височина. Разположено е в долината на Широколъшка река в местността Широката лъка, сред Переликския дял на Родопите и рида Чернатица. Около селото се намират селата Гела, Стикъл, Солища и Стойките.
Широколъшка река е десен приток на река Въча. Дължината ѝ е 29 километра. По течението на реката в Община Смолян са ситуирани селата Стойките и Широка лъка, като в региона на селото са построени няколко сводести моста с присъща архитектура. Смята се, че реката е подобаваща за търсене и рандеман на речно злато.
В селото се намира и къщата на Капитан Петко челник, която е била негов щаб след Освобождението. Петко Кирков (Каракирков, Киряков) , по-известен като Капитан Петко челник , е български хайдушки челник и бунтовник, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединяването им с България, бранител на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя. Главната улица на селището носи името на фамозния челник, който след Освобождението на България живее тук две години. Паметник и паметна плоча в Широка лъка увековечават неговото дело.
В центъра на селището е и паметникът на родения тук екзарх Стефан Първи (чието светско име е Стоян Попгеоргиев Шоков) - първия предстоятел на възобновената самостойна Българска православна черква и един от най-активните участници в спасяването на българските евреи през 1943 година.
Селото има две църкви - „ Успение Богородично “ и „ Свети Никола “. Сред локалните забележителности е издигнатата (според преданието издигната единствено за 38 дена) през 1834 година черква „ Успение на Пресвета Богородица “. Иконостасът на църквата е неповторим по своя жанр. Предполага се, че е рисуван от братята Димитър и Захари Зограф от Самоков или от техни възпитаници. Съществува и хипотезата, че самите те са изографисали църквата. В двора ѝ се намира килийното учебно заведение „ Свети Панталеймон “, издигнато през 1835 година. В градежа му взема интензивно присъединяване цялото население на селото, като се употребява до 1936 година.
Освен със забележителната си архитектура, Широка лъка е известна и с песните си, които са съпроводени от каба гайда. Селото е измежду Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Печат за обектите има в осведомителния център в Народно читалище „ Екзарх Стефан I “ и в етнографския музей.
На всяка първа неделя от март се организира кукерският празник Песпонеделник. Съборът на село Гела пък е на Илинден (първата неделя от август).
Широка лъка е едно от дребните китни родопски села в община Смолян, постоянно примамва пътешественика. То е архитектурен и фолклорен резерват. Селото е получило името си от старобългарската дума „ лѫка “, означаваща „ извивка, кривина, лъкатушене “.
Широка лъка е от селата, в които се е родила и се развива родопската ария. Много от най-известните артисти и гайдари на родопския фолклор са родени там. А с цел да съхраним това през 1972 година е намерено Средното музикално учебно заведение за национални песни и принадлежности.
Неслучайно тук е родена и Радка Кушлева - българска национална певица, изпълнителка на родопски фолклор. Заради хубостта на тембъра ѝ я наричат „ славея на Родопите “. В нейна памет, в родното ѝ село Широка лъка се провежда народен конкурс надпяване „ С песните на Радка Кушлева “.
Причина, хората да се заселят в миналото тук, било насилственото помохамеданчване на родопското българско население през XVII век. Първоначално тези земи били владени от юруците - черкезки номадски племена, които по-късно се преселили към Беломорието. Над 90 от красивите къщи в Широка лъка, които ни връщат в епохата на Възраждането, са монументи на културата. По-голяма част от къщите са издигнати в характерен архитектурен жанр, именуван родопски. Покрити с каменни плочи, те припомнят ненапълно замъци, което по никакъв начин не е инцидентно, тъй като само в тях по време на османското иго хората са се чувствали релативно предпазени. Това е повода и във всяка от тях да има скривалища в стените или избите. Най-известни са Сгуровската, Учиковската, Богдановата и Калайджийската къща. Но освен те, всяка постройка в това населено място има собствен личен образ и омагьосване, което е едно признанине за широколъчани, които са били фамозни майстори – дюлгери.
Село Широка лъка се намира в планински регион на 23 км северозападно от Смолян, на 16 км от планинския курор Пампорово, на 5 км от с. Стойките, на 22 км югоизточно от Девин. То се измисява на 1058 м надморска височина. Разположено е в долината на Широколъшка река в местността Широката лъка, сред Переликския дял на Родопите и рида Чернатица. Около селото се намират селата Гела, Стикъл, Солища и Стойките.
Широколъшка река е десен приток на река Въча. Дължината ѝ е 29 километра. По течението на реката в Община Смолян са ситуирани селата Стойките и Широка лъка, като в региона на селото са построени няколко сводести моста с присъща архитектура. Смята се, че реката е подобаваща за търсене и рандеман на речно злато.
В селото се намира и къщата на Капитан Петко челник, която е била негов щаб след Освобождението. Петко Кирков (Каракирков, Киряков) , по-известен като Капитан Петко челник , е български хайдушки челник и бунтовник, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединяването им с България, бранител на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя. Главната улица на селището носи името на фамозния челник, който след Освобождението на България живее тук две години. Паметник и паметна плоча в Широка лъка увековечават неговото дело.
В центъра на селището е и паметникът на родения тук екзарх Стефан Първи (чието светско име е Стоян Попгеоргиев Шоков) - първия предстоятел на възобновената самостойна Българска православна черква и един от най-активните участници в спасяването на българските евреи през 1943 година.
Селото има две църкви - „ Успение Богородично “ и „ Свети Никола “. Сред локалните забележителности е издигнатата (според преданието издигната единствено за 38 дена) през 1834 година черква „ Успение на Пресвета Богородица “. Иконостасът на църквата е неповторим по своя жанр. Предполага се, че е рисуван от братята Димитър и Захари Зограф от Самоков или от техни възпитаници. Съществува и хипотезата, че самите те са изографисали църквата. В двора ѝ се намира килийното учебно заведение „ Свети Панталеймон “, издигнато през 1835 година. В градежа му взема интензивно присъединяване цялото население на селото, като се употребява до 1936 година.
Освен със забележителната си архитектура, Широка лъка е известна и с песните си, които са съпроводени от каба гайда. Селото е измежду Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Печат за обектите има в осведомителния център в Народно читалище „ Екзарх Стефан I “ и в етнографския музей.
На всяка първа неделя от март се организира кукерският празник Песпонеделник. Съборът на село Гела пък е на Илинден (първата неделя от август).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ