Единствената работа на главата в този свят е постоянно да се покланя на поривите на сърцето ~ Уилям Бътлър Йейтс
През юни се навършват 150 години от рождението на един от последните романтици в литературата – У.Б. Йейтс. Ирландският стихотворец, драматург, дал своя принос за основаването на Народния спектакъл в Ирландия, награден с Нобелова премия за литература през 1923 година Авторът, чиято въодушевена лирика във високохудожествена форма, дава израз на духа на цяла една нация.
Четирите възрасти на индивида
В борба той със тялото се сдави.
То го победи. И се изправи.
Със сърцето потегли на дуел -
чезнат и непорочност, и покой.
И с мозъка се сби, лице в лице.
Изостави гордото сърце.
С Бога през днешния ден се счепква в разговор.
В среднощ ще надделее Бог.
Не чакайте да ковете желязото, когато стане горещо, а го направете горещо от удари.
Защото беше ирландец, той имаше трайно възприятие за покруса, което го поддържаше в миговете на наслада.
Мисли като хитрец, само че разговаряй като естествените хора.
Това, което може да се изясни, не е лирика.
Единствената работа на главата в този свят е непрекъснато да се покланя на поривите на сърцето.
Мисля, че можете да оставите изкуството, високото и ниското, на съвестта на човечеството.
Образованието не запълва празнината, то пали огъня.
Веднъж да се опиташ да се опреш на закона на религията, отваряш път за всеки тип назадничавост и религиозни преследвания.
Всички празни души клонят към крайни отзиви.
Народното изкуство е кралицата на човешката креативна мисъл и защото отхвърля както всичко мимолетно и скучно, всичко плиткоумно и незадълбочено красиво, по този начин и всичко низко и неискрено, а концентрира в себе си най-чистите и непреходни размишления на поколенията, точно то е почвата, от която черпи витални сокове огромното изкуство. Независимо от това дали се споделя край огнището, дали се пее край пътя, или се гравира върху камъка, това изкуство, оплодено и оразмерено от самостоятелните мозъци, постанова своята власт, когато часът удари.
В едно общество, отхвърлило изначалното благосъстояние на въображението, едвам малко на брой – не повече от три-четири хиляди на милион, - ощастливени от качествата на личната си натура и от инцидентното стичане на събитията, след доста и доста труд съумяват да прозрат до дълбините на въображението, а въпреки всичко „ въображението – това е самият човек.
(От „ Кръвта и луната " )
Снимка: William B. Yeats, 1911, photo by G.C.Beresford (1864-1938); commons.wikipedia.org
