Как влияе стресът върху здравето на сърцето
През юни 2016 година немският народен тим по футбол се приготвя да се изправи против Словакия на Европейското състезание. Докато хилядите почитатели се надпреварват да гледат решаващия мач в страната хазаин Франция, група учени в Германия ги следят с интерес.
Тяхната цел? Да изследват връзката сред краткосрочния изострен душевен стрес и физическите последствия , в това число сърдечни пристъпи и инсулти. Сърдечно-съдовите болести , свързани с такива незабавни медицински случаи, са водеща причина за гибел в международен мащаб, като лишават живота на 18 милиона души годишно.
Рискови фактори
Според професор Хендрик Сагер, кардиолог от Техническия университет в Мюнхен, Германия, макар че е реализиран прогрес в лекуването на рискови фактори като диабет и затлъстяване, към момента не са известни доста неща за обвързваните със напрежението отключващи фактори.
" Тази незабавна нужда от дейности ме стимулира да проуча приноса на некласическите рискови фактори , като да вземем за пример психическия стрес ", сподели Сагер.
Той управлява проучвателен план, получил финансиране от Европейски Съюз, с цел да изследва по какъв начин острият душевен стрес предизвиква тежки сърдечни проблеми. Наречен STRATO, планът завършва през януари 2024 година след шест години.
Футболният мач Германия-Словакия се състоя година и половина преди началото на STRATO през февруари 2018 година Германците завоюваха с 3:0.
Групата учени, измежду които и Сагер, провежда вземането на кръвни проби от 35 здрави почитатели преди и незабавно след мача. Експериментът е част от събирането на информация за STRATO, която проучва резултатите.
Когато екипът изследва кръвните проби, те демонстрират бързо понижаване на броя на белите кръвни кафези, известни като левкоцити.
Атака на плаката
Проучвайки по-нататък, учените открили, че същият резултат се демонстрира и при мишки, когато при тях е провокиран душевен стрес посредством ограничение на придвижването им. С помощта на способи за следене на клетките екипът научава, че изгубените левкоцити се поемат от тъканите, в това число от сърцето.
Това може да провокира скъсване на мастни натрупвания, наречени плаки, в артериите, което може да докара до инфаркт или други проблеми. За натрупването на плаки способстват високохолестероловите диети, тютюнопушенето, затлъстяването и диабетът .
При уплашените мишки разкъсването на плаките е два пъти по-често, в сравнение с при нестресираните.
" Сега разполагаме с биологичен механизъм, който изяснява по какъв начин острият стрес форсира сърдечносъдовите проблеми ", уточни Сагер.
Той счита, че преразпределянето на левкоцитите към сърцето, белите дробове и кожата може да е еволюирало при предците на хората, с цел да се усилят възможностите за оцеляване при опасност, като се обезпечи повече О2 за органите или се приготвят повредените тъкани за регенерация.
STRATO изследва и ограничения за понижаване на обвързваните със напрежението резултати.
Екипът откри, че предварителното отнасяне на мишки с избрани противовъзпалителни антитела реализира това посредством блокиране на молекули, които подкрепят придвижването на левкоцитите.
Ранни въздействия
В другия завършек на скалата са по-дългосрочните връзки сред напрежението в ранна възраст и положенията в по-късен стадий от живота.
Друг план, финансиран от Европейски Съюз, се пробва да разкрие тези връзки. Наречен EarlyCause, той би трябвало да завърши на 30 юни 2024 година след четири години и половина.
Изследователите от EarlyCause са се фокусирали върху три психологични и физически положения: меланхолия, коронарна болест на сърцето и диабет.
Тези стресове включват меланхолия на майката по време на бременността, принуждение над детето, загуба на родител и социално-икономически ограничения. Според изследване от 2022 година повече от половината деца могат да преживеят някаква форма на тези положения.
Професор Карим Лекадир, който изследва изкуствения разсъдък в медицината в Университета на Барселона в Испания, управлява EarlyCause.
Той съобщи, че знанията за това по какъв начин стресът води до болести в по-късен стадий от живота са лимитирани, частично заради компликацията да се открият връзки със болести, които могат да се появят десетилетия по-късно.
" Не е наложително интуитивно да се допусна, че психологическият стрес в детството ще докара до сърдечносъдово заболяване 50 години по-късно. А и не е банално да се изследва ", сподели проф. Лекадип.
Изненадваща констатация
Изследователите по плана са провели опити с мишки, плъхове и кафези, анализирали са съществуващи човешки данни и са употребявали техники за машинно образование.
Работата е разкрила евентуални биологични пътища, свързващи контузиите в ранното детство с по-късни болести. Те включват нарушена реакция към глюкозата, промени в метаболизма и възпалението на тъканите, както и промени в състава на чревните бактерии.
Едно от откритията е, че хората, които са претърпели душевен стрес в ранна възраст, са по-склонни да развият няколко болести, а освен едно.
Това подсказва, че стресът в ранния живот има мощно дълготрайно психическо и физическо влияние ".
Екипът е основал модели за машинно образование, които да оказват помощ за следене на хората в риск.
" Тези модели са обещаващи ", изясни Лекадир. " Те демонстрираха, че може да се интегрират всички тези данни и да се направи профилиране на риска. Трябва да се обърне по-голямо внимание на предварителната защита посредством скрининг, идентифициране на хората, които са в риск, и тяхното наблюдаване.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Тяхната цел? Да изследват връзката сред краткосрочния изострен душевен стрес и физическите последствия , в това число сърдечни пристъпи и инсулти. Сърдечно-съдовите болести , свързани с такива незабавни медицински случаи, са водеща причина за гибел в международен мащаб, като лишават живота на 18 милиона души годишно.
Рискови фактори
Според професор Хендрик Сагер, кардиолог от Техническия университет в Мюнхен, Германия, макар че е реализиран прогрес в лекуването на рискови фактори като диабет и затлъстяване, към момента не са известни доста неща за обвързваните със напрежението отключващи фактори.
" Тази незабавна нужда от дейности ме стимулира да проуча приноса на некласическите рискови фактори , като да вземем за пример психическия стрес ", сподели Сагер.
Той управлява проучвателен план, получил финансиране от Европейски Съюз, с цел да изследва по какъв начин острият душевен стрес предизвиква тежки сърдечни проблеми. Наречен STRATO, планът завършва през януари 2024 година след шест години.
Футболният мач Германия-Словакия се състоя година и половина преди началото на STRATO през февруари 2018 година Германците завоюваха с 3:0.
Групата учени, измежду които и Сагер, провежда вземането на кръвни проби от 35 здрави почитатели преди и незабавно след мача. Експериментът е част от събирането на информация за STRATO, която проучва резултатите.
Когато екипът изследва кръвните проби, те демонстрират бързо понижаване на броя на белите кръвни кафези, известни като левкоцити.
Атака на плаката
Проучвайки по-нататък, учените открили, че същият резултат се демонстрира и при мишки, когато при тях е провокиран душевен стрес посредством ограничение на придвижването им. С помощта на способи за следене на клетките екипът научава, че изгубените левкоцити се поемат от тъканите, в това число от сърцето.
Това може да провокира скъсване на мастни натрупвания, наречени плаки, в артериите, което може да докара до инфаркт или други проблеми. За натрупването на плаки способстват високохолестероловите диети, тютюнопушенето, затлъстяването и диабетът .
При уплашените мишки разкъсването на плаките е два пъти по-често, в сравнение с при нестресираните.
" Сега разполагаме с биологичен механизъм, който изяснява по какъв начин острият стрес форсира сърдечносъдовите проблеми ", уточни Сагер.
Той счита, че преразпределянето на левкоцитите към сърцето, белите дробове и кожата може да е еволюирало при предците на хората, с цел да се усилят възможностите за оцеляване при опасност, като се обезпечи повече О2 за органите или се приготвят повредените тъкани за регенерация.
STRATO изследва и ограничения за понижаване на обвързваните със напрежението резултати.
Екипът откри, че предварителното отнасяне на мишки с избрани противовъзпалителни антитела реализира това посредством блокиране на молекули, които подкрепят придвижването на левкоцитите.
Ранни въздействия
В другия завършек на скалата са по-дългосрочните връзки сред напрежението в ранна възраст и положенията в по-късен стадий от живота.
Друг план, финансиран от Европейски Съюз, се пробва да разкрие тези връзки. Наречен EarlyCause, той би трябвало да завърши на 30 юни 2024 година след четири години и половина.
Изследователите от EarlyCause са се фокусирали върху три психологични и физически положения: меланхолия, коронарна болест на сърцето и диабет.
Тези стресове включват меланхолия на майката по време на бременността, принуждение над детето, загуба на родител и социално-икономически ограничения. Според изследване от 2022 година повече от половината деца могат да преживеят някаква форма на тези положения.
Професор Карим Лекадир, който изследва изкуствения разсъдък в медицината в Университета на Барселона в Испания, управлява EarlyCause.
Той съобщи, че знанията за това по какъв начин стресът води до болести в по-късен стадий от живота са лимитирани, частично заради компликацията да се открият връзки със болести, които могат да се появят десетилетия по-късно.
" Не е наложително интуитивно да се допусна, че психологическият стрес в детството ще докара до сърдечносъдово заболяване 50 години по-късно. А и не е банално да се изследва ", сподели проф. Лекадип.
Изненадваща констатация
Изследователите по плана са провели опити с мишки, плъхове и кафези, анализирали са съществуващи човешки данни и са употребявали техники за машинно образование.
Работата е разкрила евентуални биологични пътища, свързващи контузиите в ранното детство с по-късни болести. Те включват нарушена реакция към глюкозата, промени в метаболизма и възпалението на тъканите, както и промени в състава на чревните бактерии.
Едно от откритията е, че хората, които са претърпели душевен стрес в ранна възраст, са по-склонни да развият няколко болести, а освен едно.
Това подсказва, че стресът в ранния живот има мощно дълготрайно психическо и физическо влияние ".
Екипът е основал модели за машинно образование, които да оказват помощ за следене на хората в риск.
" Тези модели са обещаващи ", изясни Лекадир. " Те демонстрираха, че може да се интегрират всички тези данни и да се направи профилиране на риска. Трябва да се обърне по-голямо внимание на предварителната защита посредством скрининг, идентифициране на хората, които са в риск, и тяхното наблюдаване.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ