През юни 1961 г. Уолтър Улбрихт ще отрече пред своите

През юни 1961 година Уолтър Улбрихт ще отхвърли пред своите сътрудници на запад, че Източна Германия е на път да сложи стена. Това не е инцидентна стена, а известната Берлинска стена, която ясно ще демонстрира границите сред диктатурата и свободата. Пред всички въпроси, Уолтър постоянно припомня, че наличието на служащите е разумно – те се занимават с построяването на жилищни здания и имат задачата да изпълнят своята квота по-бързо. И въпреки всичко остава безапелационен, че никой няма да строи стена.

На първо четене е ясно, че построяването на стена ще реши един от огромните проблеми на Източна Германия, прилежащата Западна Германия се е трансформирала в знак на свободата и качествения живот, който всички могат да видят. Западна Германия също ще завоюва, въпреки всичко ще бъде доста по-лесно да обяснят и за какво никой не желае да живее в прилежащата зона.

През 1961 година Берлин се счита за признака на свободата, съпротивата и битката против комунистическото разгръщане, изключително през Студената война. Конфликтът и проблемите стартират през юни 1948 година с спирането на всички връзки със Западен Берлин. Няколко дни по-късно всички запаси за Западен Берлинг, в това число и електричеството, са мигновено прекратени.

Генерал Лусиъс Клей ще предложи да изпрати боен ескорт в Източен Берлин, проправяйки си път към ресурсите на Източен Берлин. Британският военачалник сър Браян Робъртсън вижда това като доста по-опасна концепция и предлага да се изчака. Британецът е очаквал този ход и предлага една надалеч по-елегантна опция. Британските самолети карат храна и други нужни такъми, в това число въглища и държавното управление стартира да работи изцяло обикновено на 26 юни.

Някои летища в Западен Берлин не са готови за разтоварване на въглища, само че британците бързат да създадат модификации и по-късно да са подготвени за развиването на историята. Един от изпратените B-29 са взели участие и в Берлинските Олимпийски игри, когато Джеси Оуенс печели. Избира се точно това място за разтоварване на въглищата, въпреки и да се подвига доста прахуляк. За решение на казуса, самолетите летят по 24 часа и постоянно кацат с разлика от минута, с цел да доставят всичко належащо. Не е изненада, че има и произшествия – първата се случва на 9 юли. Само 2 седмици по-късно втори аероплан се разрушава в жилищна постройка. Пилотите умират на място, а постройката претърпява някои проблеми.

Блокадата завършва на 4 май 1949 година и самолетите стопират своите полети. На 20 юни има конвенция сред всички страни, че ще стартира естественото действие на железниците. За 11 месеца са доставени 2.3 милиона тона храна, гориво и медицински такъми в града. Англия и Съединени американски щати схващат, че това партньорство няма да работи вярно, само че също по този начин одобряват хвърлената ръкавица, че би трябвало да бъдат на линия, с цел да оказват помощ на жителите на Западна Германия. Самолетите постоянно навлизат в Източна Германия, само че руснаците знаят, че не трябва да стрелят или да смъкват самолети. Извън Берлин ще бъдат позволени.

Кенеди е определен за президент през 1960 година и продължава да поставя по-сериозните разлики. Той няма да спре развиването на Западна Германия, само че и постоянно ще се надява, че ще може да откри някакъв общ език с руснаците. Объркващо е да забележим съществуването на оферти за мир и проявление на още борби. Демонстрацията на мощ и проби, е остаряла съветска процедура, която Хрушчов не стопира да показва, само че даже и това няма да промени, най-малко първоначално, обстановката на Германия. Отново има закани по отношение на нуклеарното оръжие и потреблението му. Краят на този водач ще пристигна някъде в края на кариерата на Хрушчов, когато ще има проекти за сключване на кротичък контракт с Източна Германия през декември.

След това ще останат към 6 месеца за свободен достъп до Западен Берлин и нищо повече. Следват и по-сериозни договаряния сред двете страни и изчистване на връзките.

На 4 юни 1961 година Съюз на съветските социалистически републики желае документи на 4-те страни, които ръководят, с цел да стартира предлагането за решение на Берлинския въпрос. Ако няма съглашение, Съюз на съветските социалистически републики публично ще изиска да се раздели от общото ръководство. Англия е за договаряния, както Франция и Западна Германия. Съединени американски щати вземат решение, че също са подготвени да договарят, само че отхвърлят да го вършат напрегнат. Никой не се отхвърля от правото си да ръководи и да взима някакви по-сериозни решения.

По това време ще открием, че към момента няма спусната желязна завеса и жителите могат да минават съвсем всеки ден по няколкостотин пъти. Има голямо количество хора, които минават от Източна в Западна Германия, а скоро излиза наяве, че наклонността ще се увеличи и на изток няма да остане никой. Около 200 хиляди души бягат от Източна Германия през 1960 година И в случай че политиката продължи по този начин, скоро в Източен Берлин ще остане единствено Улбрихт и неговата държанка.

Миграцията слага на риск и самата Източна Германия, откакто просто няма кой да работи. На 11 август към 1532-ма души напущат Източен Берлин – към 200 по-малко от предния ден. След среднощ идва информация, че влаковете отиват в Западна Германия, само че не се връщат. Руснаците затварят границата и слагат бодлива тел. Започват най-различни типове бягства: по покриви на здания, благодарение на тунели и най-различни други способи. Има история за човек, който даже основава домашна подводница, с цел да успее да избяга. По време на градежа на стената, към 5000 души ще избягат и по-късно ще стартира една от най-зловещите гонитби в историята. Стената се строи напълно на територията на Източна Германия, затова другите нямат какво тъкмо да създадат.

През август 1989 година огромна група от източногерманци отиват на пикник в Унгария. Унгарците са свалили граничните пунктове към Австрия и са отворили вратите. Близо 661 източногерманци минават и честват европейския ден на обединяването. Още 326 хиляди души ще ги последват – доста повече от тези през 1961 година И още веднъж напущат младите и образованите, които в действителност не виждат никаква стойност в перестройката на Горбачов. Унгарците не се пробват да ги стопират.

Съветският водач идва през октомври в Източна Германия и още веднъж е считан за великият водач, само че с една значима детайлност – повече от 100 германци стачкуват в Лайпциг за народна власт и независимост. Комунистическият водач Ерик Хонокер е свален от власт, откакто ръководи от 1971 година Между 500 хиляди души и 1 милион излизат на митинг. Само по време на тази седмица към 50 хиляди души бягат на запад, употребявайки каналите на Чехословакия.

На 9 ноември 1989 година излиза наяве, че тази стена няма да спре никого и мераците за запазването на Съветска Русия няма да се случат. Бежанци се събират в Прага, а по-късно и в други градове, с цел да си вадят незабавно визи. Всички се стремят да се изтеглят от потъващия транспортен съд. Хора се събират от двете страни на барикадата и стартират да приказват с локалните граничари, които по това време не могат да намерят безусловно никакъв метод за връзка с централите, събитието е всеобщо и мнозина просто нямат отговор.

Най-накрая се стига до едно решение – не можем да задържим такава маса и не желаеме кръвопролития, отворете всички граници и пуснете хората. Същата вечер всеки американец гледа една доста забавна новинарска емисия, в която няма човек, който да желае да остане в тази територия. Мнозина чакат, че това ще е краят на признака на Студената война. Необходима е единствено още една година и на 3 октомври 1990 година ще забележим по какъв начин Германия се сплотява за следващ път.