Когато германците нападнаха Масачузетс през Първата световна война
През юли 1918 година, единствено четири месеца преди края на Първата международна война, Орлеанс, дребен град край крайбрежията на Кейп Код в Масачузетс, е атакуван от немска подводница (U-boat).
Подводен крайцер Surcouf
U-156 е една от седемте подводници, проектирани да прекосяват Атлантическия океан чак до Съединените щати. Тя е поръчана от флотилията U-Kreuzer (Подводен крайцер) на имперския немски флот през 1917 година под управлението на капитана Конрад Гансер. През 1918 година тя е под командването на капитана Ричард Фелд. С екипаж от 77 мъже, подводницата, дълга 200 метра, напуща Германия и минава през Северно море на път за пристанището в Ню Йорк, с цел да сложи мини и да прекъсне информационния кабел сред Франция и Съединени американски щати.
По пътя потапя норвежкия транспортен съд Manx King. Край крайбрежията на Орлеан към този момент влекачът Пърт Амбой, командван от капитан Джеймс П. Тепли, води четири шлепа, Lansford, Barges 766, 703 и 704, до Вирджиния. Наблизо риболовна лодка вижда по какъв начин торпедото на U-156 прелетя около влекача и избухва на брега. След него още две торпеда минават по същия курс. Следващият изстрел удря Пърт Амбой и оставя влекача в огън. Кормчията
на влекача, Джон Богович, е заклещен под отломките, само че за благополучие е избавен.
Дясната му ръка е съвсем отсечена от няколко дълбоки рани, а лявото му рамо кърви. Една по една всеки шлеп е атакуван и потънал, само че капитаните заповядват да се изоставен корабите в точния момент и при офанзивата не са изгубени човешки животи.
Когато бомбите стартират да експлодират, синът на капитана на Lansford, Джак Айнслий, тича назад в каютата си и сграбчва пушката.22 диаметър, боеприпасите и американското знаме на брат си. Той по-късно излиза на палубата и изкрещява: „ Ще гръмна някои от тези германци, даже и да ни убият всички. “
Дали съумява да извърши заканата си или не, не е известно, само че в избавителната лодка по пътя към брега той гордо размахва знамето, с цел да го видят всички.
Curtiss HS-2L
Близката военновъздушна станция Шатам получава сигнал за обстановката, само че в нея има доста малко мъже, тъй като доста от тях са отишли в Провинстаун да гледат бейзболен мач. Най-високопоставеният офицер в базата е лейтенант младши клас Илайджа Уилямс, който съумява да събере екипаж за полет, с цел да летят с два хидроплана Curtiss HS-2L до мястото на борба.
Прапорщик Ерик Лингард, основен специфичен монтьор Едуард Хауърд и прапорщик Едуард Шийлдс се доближават до подводницата и приканват за освобождение на бомбата, която носи самолетът. Тя не се освобождава, което кара Хауърд да излезе на крилото, с цел да я пусне ръчно, само че когато тя пада, не избухва. Подводницата от своя страна стреля по самолета и се гмурва.
Друг аероплан, пилотиран от капитан Чарлз Ийтън, долетява до подводницата и пуска и своята бомба. Но още веднъж бомбата не съумява да експлодира. Итън е толкоз отчаян, че хвърля гаечен ключ към подводницата, а по-късно и цялото наличие на кутията с принадлежности. Вероятно Фелд не желае да си насилва шанса, потапя подводницата и напуща региона.
След 90-минутната борба държавното управление на Съединени американски щати подхваща стъпки за обезопасяване на бреговата линия. Пърт Амбой е изтеглен, ремонтиран и преименуван на Нанси Моран, след което продължава службата, до момента в който не е изпратена в Англия, с цел да взе участие в евакуацията на Дюнкерк през Втората международна война. През 1946 година влекачът потъва в Ламанша след конфликт с цистерна.
Uboat 155, подобна на U-156
U-156 потапя или нанася значителни повреди на още 20 кораба през месеците август и септември, само че откакто се доближава до Северния проход на път за у дома, в никакъв случай повече не се чува за нея. Смята се, че тя удря мина и избухва със 77 жертви. Комуникационната линия в никакъв случай не е прекратена.
