Условното предсрочно освобождаване на разделението на властите
През януари 2018 година арбитър от Бургаския областен съд осъжда две локални медии да заплатят обезщетение за породени от техни изявления неимуществени вреди на Петър Низамов-Перата за това, че нарушават презумпцията за невиновност.
През март 2018 година състав на Софийски градски съд (СГС) насочва преюдициално питане към Съда на Европейския съюз (СЕС) по отношение на това до каква степен българското законодателство за така наречен гражданска конфискация подхожда на правото на Европейски Съюз.
През април 2018 година състав на Софийския областен съд (СРС) почита цивилен иск против интернет уеб страницата " ПИК " и го осъжда да изплати 3000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Емил Джасим поради клюка.
През юни 2018 година Административен съд – София-град (АССГ) признава правото на престояване на съпружеска еднополова двойка (граждани на Франция и Австралия).
Общото в изброените неизчерпателно случаи? Във всички тях обособени съдии стават обект на нападателни обществени офанзиви и унизителни квалификации от страна на медии и/или политици за това, че са изпълнили законовите си пълномощия или другояче казано са си свършили работата въз основа на закона и вътрешното си разбиране.
Различното в случаите? Реакцията на Съдийската гилдия (СК) на Висшия правосъден съвет (ВСС), предназначен да брани независимостта на магистратите. Макар въпросите да касаят едно и също – обществено и редовно поругаване на съда – Висш съдебен съвет реагира (ако изобщо го направи) по не просто променчив, само че и спорен и изборен метод (особено деликатен е да не реагира против представители на властта).
Въпреки грубите медийни или политически нападки в посочените нагоре случаи, нито те, нито предшестващите ги, могат да се сравнят по мащаб и интензитет с невижданата жестокост, с която е нападнат правосъдният състав, произнесъл се по условното предварително освобождение на Джок Полфрийман. Със забележително единодушие министър ръководителят, основният прокурор, министърът на правораздаването и обособени министри, политици, публицисти и жители сатанизират съдиите и изключително ръководителя на състава Калин Калпакчиев[1].
Политиците използват всеобщата нервност и не демонстрират никакъв срам при инструментализирането на скръбта на едно семейство за краткосрочни конюнктурни цели (местните избори) и за изместване на фокуса от значими публични тематики (опитът за завладяване на БНР, ръкополагането на Иван Гешев). Те възсядат съда по неприемлив метод, с цел да удовлетворят нагона си за неограничена от нищо и никого власт. Фактите и правото се подценяват за сметка на злостни и нападателни квалификации и тиражирането на лъжи. На мястото на зрелия публичен спор се настанява мощна поляризация, която лишава обществото от опцията да организира рационална, спокойна и аргументирана полемика за наказателната политика на страната и цивилизационните ѝ избори, за задачите на наказването, поправянето и реинтеграцията (това, че днешният пандизчия на следващия ден ще ни е съсед), цената на лишаването от независимост за страната, ограничения за понижаване на рецидивизма, ролята на съда при разделянето на управляващите и други
Тази невиждана и стихийна жестокост, ориентирана против независимостта на съда и неприкосновеността и достолепието на обособени съдии и техните фамилии, трябваше да се укроти от Висш съдебен съвет . Това е органът, който по силата на Конституция, закона и европейските стандарти[2] следва да отстоява независимостта на правосъдната власт и обособените съдии и да ги пази от всевъзможни угрози. Вместо това Семеен кодекс на Висш съдебен съвет приема позиция, която съставлява прям институционален цинизъм, с който органът се включва към неприемливите обществени апели за линч на съдии, работили в границите на своята подготвеност. Съдържанието на позицията разкрива, че за членовете на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет индивидът не е полезност. И правото не е полезност. Само с един акт актуалният състав на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет съумява да се изпразни от наличие и смисъл. Това, с изключение на въпроса за нуждата тези членове да си подадат оставката, слага и различен въпрос – следва ли Висш съдебен съвет да продължава да съществува под тази форма?
И тук не става въпрос само за това, че Семеен кодекс на Висш съдебен съвет несъмнено потъпква законодателството, интернационалните и личните си стандарти [3]. Реакцията на органа разкрива нещо, надалеч по-сериозно, а точно претекстът да направи това – угодническо приставане на изпълнителната, законодателната и прокурорската (като продължение на изпълнителната) власт. Това по безапелационен метод изобличава фактическото слепване сред управляващите.
У нас разделяне на управляващите на процедура няма, а тези, които към момента се пробват да запазят крехкостта му, биват подлагани на политически, институционален и публичен тормоз. Как обаче страната ще подсигурява сигурността (а това е нейно задължение) на 3-ма съдии от разпра, откакто самата тя взе участие в пуча. И да, завладяването на правосъдната власт не е нищо друго с изключение на пуч със забавено деяние, което жителите ще усетят след време, когато към този момент ще е късно. Остава вярата, че някак, някой (дано съзряващото общество) ще се пребори за най-малко условното освобождение на разделянето на управляващите от мощната хватка на единовластието.
***
[1] Това не е инцидентно. Съдия Калин Калпакчиев постоянно е пореден в позициите си против силите, искащи преодоляването на правосъдната власт. Той е членът на Висш съдебен съвет (2012 – 2017г.), намерено заема позиция против избора на Сотир Цацаров, а по-късно инициира търсенето на дисциплинарна отговорност и освобождението от служба на основния прокурор поради " Цумгейт ".
[2] Становище № 7 (2005) на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) към Съвета на Европа: Когато обособен арбитър или даден съд бива провокиран или нападнат от медиите (или от политически или други публични фигури посредством медиите) във връзка, обвързван с правораздаването, КСЕС смята, че, имайки поради задължението на съдиите да бъдат въздържани, съответният арбитър би трябвало да се въздържа от реакции по същите канали. (...) КСЕС счита за желателно националните правосъдни системи да могат да се възползват от поддръжката на лица или на институция (напр. върховен правосъден съвет или сдружения на съдиите), които са в положение и подготвеност да реагират бързо и дейно на тези провокации или офанзиви при нужда. Становище № 10 (2007) на КСЕС: (...) смята, че до момента в който засегнатият арбитър или съд би трябвало да се въздържат от реакции посредством същите канали, Съветът на правосъдната власт или някой правосъден орган би трябвало да има опция и да бъде подготвен да реагира бързо и дейно на тези провокации или офанзиви в подобаващи случаи; 83. Съветът на правосъдната власт би трябвало да има правото освен да излага обществено своите визии, само че също по този начин и да подхваща всички нужни дейности пред обществото, политическите управляващи и, според от случая, съдилищата, с цел да отбрани репутацията на правосъдната институция и/или нейните членове.
[3] http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/20/Standarts-2018.pdf
Текстът е препубликуван от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
През март 2018 година състав на Софийски градски съд (СГС) насочва преюдициално питане към Съда на Европейския съюз (СЕС) по отношение на това до каква степен българското законодателство за така наречен гражданска конфискация подхожда на правото на Европейски Съюз.
През април 2018 година състав на Софийския областен съд (СРС) почита цивилен иск против интернет уеб страницата " ПИК " и го осъжда да изплати 3000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Емил Джасим поради клюка.
През юни 2018 година Административен съд – София-град (АССГ) признава правото на престояване на съпружеска еднополова двойка (граждани на Франция и Австралия).
Общото в изброените неизчерпателно случаи? Във всички тях обособени съдии стават обект на нападателни обществени офанзиви и унизителни квалификации от страна на медии и/или политици за това, че са изпълнили законовите си пълномощия или другояче казано са си свършили работата въз основа на закона и вътрешното си разбиране.
Различното в случаите? Реакцията на Съдийската гилдия (СК) на Висшия правосъден съвет (ВСС), предназначен да брани независимостта на магистратите. Макар въпросите да касаят едно и също – обществено и редовно поругаване на съда – Висш съдебен съвет реагира (ако изобщо го направи) по не просто променчив, само че и спорен и изборен метод (особено деликатен е да не реагира против представители на властта).
Въпреки грубите медийни или политически нападки в посочените нагоре случаи, нито те, нито предшестващите ги, могат да се сравнят по мащаб и интензитет с невижданата жестокост, с която е нападнат правосъдният състав, произнесъл се по условното предварително освобождение на Джок Полфрийман. Със забележително единодушие министър ръководителят, основният прокурор, министърът на правораздаването и обособени министри, политици, публицисти и жители сатанизират съдиите и изключително ръководителя на състава Калин Калпакчиев[1].
Политиците използват всеобщата нервност и не демонстрират никакъв срам при инструментализирането на скръбта на едно семейство за краткосрочни конюнктурни цели (местните избори) и за изместване на фокуса от значими публични тематики (опитът за завладяване на БНР, ръкополагането на Иван Гешев). Те възсядат съда по неприемлив метод, с цел да удовлетворят нагона си за неограничена от нищо и никого власт. Фактите и правото се подценяват за сметка на злостни и нападателни квалификации и тиражирането на лъжи. На мястото на зрелия публичен спор се настанява мощна поляризация, която лишава обществото от опцията да организира рационална, спокойна и аргументирана полемика за наказателната политика на страната и цивилизационните ѝ избори, за задачите на наказването, поправянето и реинтеграцията (това, че днешният пандизчия на следващия ден ще ни е съсед), цената на лишаването от независимост за страната, ограничения за понижаване на рецидивизма, ролята на съда при разделянето на управляващите и други
Тази невиждана и стихийна жестокост, ориентирана против независимостта на съда и неприкосновеността и достолепието на обособени съдии и техните фамилии, трябваше да се укроти от Висш съдебен съвет . Това е органът, който по силата на Конституция, закона и европейските стандарти[2] следва да отстоява независимостта на правосъдната власт и обособените съдии и да ги пази от всевъзможни угрози. Вместо това Семеен кодекс на Висш съдебен съвет приема позиция, която съставлява прям институционален цинизъм, с който органът се включва към неприемливите обществени апели за линч на съдии, работили в границите на своята подготвеност. Съдържанието на позицията разкрива, че за членовете на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет индивидът не е полезност. И правото не е полезност. Само с един акт актуалният състав на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет съумява да се изпразни от наличие и смисъл. Това, с изключение на въпроса за нуждата тези членове да си подадат оставката, слага и различен въпрос – следва ли Висш съдебен съвет да продължава да съществува под тази форма?
И тук не става въпрос само за това, че Семеен кодекс на Висш съдебен съвет несъмнено потъпква законодателството, интернационалните и личните си стандарти [3]. Реакцията на органа разкрива нещо, надалеч по-сериозно, а точно претекстът да направи това – угодническо приставане на изпълнителната, законодателната и прокурорската (като продължение на изпълнителната) власт. Това по безапелационен метод изобличава фактическото слепване сред управляващите.
У нас разделяне на управляващите на процедура няма, а тези, които към момента се пробват да запазят крехкостта му, биват подлагани на политически, институционален и публичен тормоз. Как обаче страната ще подсигурява сигурността (а това е нейно задължение) на 3-ма съдии от разпра, откакто самата тя взе участие в пуча. И да, завладяването на правосъдната власт не е нищо друго с изключение на пуч със забавено деяние, което жителите ще усетят след време, когато към този момент ще е късно. Остава вярата, че някак, някой (дано съзряващото общество) ще се пребори за най-малко условното освобождение на разделянето на управляващите от мощната хватка на единовластието.
***
[1] Това не е инцидентно. Съдия Калин Калпакчиев постоянно е пореден в позициите си против силите, искащи преодоляването на правосъдната власт. Той е членът на Висш съдебен съвет (2012 – 2017г.), намерено заема позиция против избора на Сотир Цацаров, а по-късно инициира търсенето на дисциплинарна отговорност и освобождението от служба на основния прокурор поради " Цумгейт ".
[2] Становище № 7 (2005) на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) към Съвета на Европа: Когато обособен арбитър или даден съд бива провокиран или нападнат от медиите (или от политически или други публични фигури посредством медиите) във връзка, обвързван с правораздаването, КСЕС смята, че, имайки поради задължението на съдиите да бъдат въздържани, съответният арбитър би трябвало да се въздържа от реакции по същите канали. (...) КСЕС счита за желателно националните правосъдни системи да могат да се възползват от поддръжката на лица или на институция (напр. върховен правосъден съвет или сдружения на съдиите), които са в положение и подготвеност да реагират бързо и дейно на тези провокации или офанзиви при нужда. Становище № 10 (2007) на КСЕС: (...) смята, че до момента в който засегнатият арбитър или съд би трябвало да се въздържат от реакции посредством същите канали, Съветът на правосъдната власт или някой правосъден орган би трябвало да има опция и да бъде подготвен да реагира бързо и дейно на тези провокации или офанзиви в подобаващи случаи; 83. Съветът на правосъдната власт би трябвало да има правото освен да излага обществено своите визии, само че също по този начин и да подхваща всички нужни дейности пред обществото, политическите управляващи и, според от случая, съдилищата, с цел да отбрани репутацията на правосъдната институция и/или нейните членове.
[3] http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/20/Standarts-2018.pdf
Текстът е препубликуван от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ