През третото тримесечие на годината разходите за труд за отработен

През третото тримесечие на годината разноските за труд за отработен час в Европейския съюз са се повишили с 3,4 на 100 по отношение на същото тримесечие на миналата година, до момента в който тези в еврозоната са нарастнали с 2,9 на 100, сочат най-новите данни на европейската статистическа организация " Евростат ", оповестени през днешния ден.

Разходите за труд на компаниите включват освен възнагражденията и работните заплати, изплащани на наетите лица, само че и непреки разноски за труд - най-вече вноски за обществено обезпечаване, плащани от работодателя.

В Европейски Съюз заплатите и надниците за отработен час са се нараснали с 2,8 на 100 през третото тримесечие на годишна основа, а непреките разноски за труд са скочили с 5,3 на 100.

В същото време в еврозоната заплатите и надниците са били нагоре 2,1 на 100, а непреките разноски за труд - с 5,3 на 100.

Разбивка по стопански дейности

През третото тримесечие, отнесено към същото тримесечие на предходната година, разноските за труд на час в Европейски Съюз са нарастнали с 3,8 на 100 (предимно) в " нефинансовата бизнес стопанска система " и с 3,3 на 100 в " бизнес стопанската система " (+1,9 на 100 в индустрията, +3,1 на 100 в строителството и +3,9 на 100 в услугите).

Сред страните, приели еврото, разноските за труд са се нараснали с 3,6 на 100 в " нефинансовата бизнес стопанска система " и с 2,5 на 100 в " бизнес стопанската система " (+0,7 на 100 в индустрията, +2,2 на 100 в строителството и +3,4 на 100 в услугите).

Разходи за заплати

В Европейски Съюз икономическите действия, които записват най-високо годишно нарастване на разноските за почасово възнаграждение през третото тримесечие на 2022 година, са били " Добивна индустрия " (+14,2 на сто), " Хотелиерството и ресторантьорството " (+5,2 на сто) и " Административни и спомагателни действия " (+4,1 на сто).

Непреки разноски за труд

Икономическите действия с най-голямо годишно нарастване на съставния елемент в разноските за труд, друг от заплатите, са били " Добивна индустрия " (+16,8 на сто), " Изкуства, развлечения и отдих " (+12,5 на сто) и " Хотелиерство и ресторантьорство " (+8,8 на сто).

Разходи за труд в другите страни от ЕС

Най-значим растеж на разноските като цяло за труд за отработен час през третото тримесечие на годишна база в Европейски Съюз е регистрирала Унгария (+16,6 на сто) и България (+16,3 на сто), а още четири страни членки са отбелязали нарастване на индикатора с над 10 на 100, а точно Литва (+13,9 на сто), Полша (+13,3 на сто), Гърция (+11,6 на сто) и Румъния (+10,9 на сто).

Така България е на второ място в Европейски Съюз по растеж на разноските за труд през третото тримесечие на актуалната година. Българските разноски за заплати и надници са скочили с 16,3 на 100, а непреките разноски за труд - с 15,8 на 100.

Ниво на заетост

Също по този начин в Европейски Съюз през третото тримесечие на 2022 година равнището на заетост на хората на възраст сред 20 и 64 години е било 74,7 на 100, оставайки устойчиво от предходното тримесечие.

Застоят на пазара на труда, включващ хората, имащи неудовлетворена потребност от претовареност, който е и един от главните съставни елементи на безработицата, е обхващал 11,5 на 100 от разширената работна мощ (на възраст сред 20 и 64 години) през третото тримесечие, запазвайки равнището си от предходното тримесечие.

Между второто и третото тримесечие измежду страните от Европейски Съюз най-голямо нарастване на заетостта е записано в България (+0,8 процентни пункта), Белгия (+0,7 п.п.), както и в Португалия и Кипър (+0,4 п.п. за всяка).

Въпреки че през посочения интервал заетостта се е повишила в девет страни членки, останала е постоянна в Латвия, и е намаляла в 16 членки, като най-рязко е спаднала в Люксембург и Ирландия (-0,8 п.п. за всяка), както и в Германия, Хърватия и Малта (-0,5 п.п. за всяка).

Средна поправена заплата за чиновници на цялостно работно време

Най-новият индикатор на " Евростат ", който показва междинни поправени годишни равнища на възнаграждение за цялостен работен ден, обаче демонстрира, че българските хонорари са останали най-ниски измежду страните от Съюза през 2021 г.

Според данните през предходната година в Европейски Съюз междинната годишна поправена заплата за чиновници на цялостно работно време е била 33 500 евро.

Сред страните от Европейски Съюз най-висока междинна годишна поправена заплата на цялостен работен ден през 2021 година е Люксембург (72 200 евро), следвана от Дания (63 300 евро) и Ирландия (50 300 евро). Същевременно най-ниска е била междинната годишна поправена заплата в България (10 300 евро), Унгария (12 600 евро) и Румъния (13 000 евро).

" Евростат " разгласява за първи път междинни годишни поправени заплати. Директивата на Европейски Съюз за синя карта предписва потреблението на този знак за установяване на междинната брутна годишна заплата за всяка членка на Европейски Съюз и даване на разрешителни за работа на висококвалифицирани служащи. Директивата за синята карта има за цел да притегли висококвалифицирани служащи в Европейски Съюз при по-гъвкави условия, с разширени права и благоприятни условия за притежателите на синя карта.