През този месец бяхме свидетели на важно събитие – за

През този месец бяхме очевидци на значимо събитие – за пръв път, след цели три десетилетия спиране, свръхтежка ракета още веднъж изпрати потребен товар в космоса. “Фолкън Хеви ” е с потенциал до 64 тона и с товароподемността си би могла да съперничи на тогавашната руска “Н1 ”. В предишното, с изключение на “Н1 ”, са били основани още единствено две свръхтежки ракети – “Сатурн 5 ”, извела корабите “Аполо ” до Луната, както и “Енергия ”, извеждала совалката “Буран ” в орбита. 

Не е чудно, че мнозина разпореждат огромни очаквания на “Фолкън Хеви ”. Тази ракета, въпреки и да е забележителна, към момента не може да закара човек до Марс. За пилотирани експедиции до Марс има потребност от по-големи и по-тежки ракети. Затова СпейсЕкс създава “Биг Фолкън ”. Но пък “Фолкън Хеви ” би могла, най-малко на доктрина, да закара хора до орбитата на Луната. Тя може да е идната лунна ракета на Съединени американски щати.

За страдание Илон Мъск няма такива проекти. Независимо от известието предходната година, че СпейсЕкс има намерение да прати двама туристи до Луната с транспортен съд “Драгън ”, изстрелян от “Фолкън Хеви ”, малко преди дебютния полет на ракетата Мъск се отметна от обещанието си. Сега той споделя, че компанията ще изчака до основаването на “Биг Фолкън ”, преди да прати хора оттатък околоземна орбита. Не е чудно за какво мнозина бяха разочаровани да чуят това. Ние чакахме близо десетилетие, с цел да полети “Фолкън Хеви ”. Сега отново би трябвало да чакаме още дълго време, преди да полети “Биг Фолкън ”, с цел да се надяваме на оживление в пилотираната космонавтика. 

Но прекратените проекти за лунен туризъм на СпейсЕкс не са единствените, отпътували в коша. Лунният туризъм беше една многообещаваща идея, само че още преди СпейсЕкс, на напред във времето бяха Спейс Адвенчърс. 

През първото десетилетие на 21-ви век галактическият туризъм беше огромната тематика във всички профилирани издания и конгреси за космос. Основаната през 1998 година компания Спейс Адвенчърс съумя да провежда благодарение на Русия платени полети за седмина галактически туристи. Пръв полетя Денис Тито през април 2001 година. Полетът му бе последван от този на Марк Шатълуърт през 2002 година, по-късно през 2005 година бе изстрелян Грегъри Олсън. През 2006 година Анушен Ансари се трансформира в първата жена-космически екскурзиант. Чарлз Симони хвърча два пъти – през 2007 и 2009 година. Последните туристи летяха в космоса през 2008 и 2009 година – това бяха разработчикът на игри Ричард Гeриот и цирковият магнат Ги Лалиберте. Историята е запомнила и двама индивида, които бяха на ръба да полетят, само че не съумяха. И двамата са музикални реализатори – Ланс Бас от N’Sync и Сара Брайтман. Ланс Бас не можа да си заплати билета, до момента в който Брайтман се отхвърли в последния миг заради персонални аргументи. 

Така че Спейс Адвенчърс беше сериозна компания със солидно и уважавано име. Но компанията искаше да стигне по-далеч. Докато седмината галактически туристи броиха сред $20 и $40 милиона за полет до ниска околоземна орбита, Спейс Адвенчърс обещаваше освен това – който може да даде $150 милиона от джоба си, той може да бъде изпратен до Луната. 

Мисията изглеждаше извънредно обещаваща за мнозина галактически запалянковци. Бяха минали четири десетилетия от последния полет на човек до Луната, а идващият въобще не се задаваше. Космическата совалка на НАСА застаряваше, беше пред пенсиониране, а организацията със своя стеснен бюджет работеше постепенно и не се обрисуваше да прати човек оттатък околоземна орбита в скоро време. Русия също нямаше пари за лунна експедиция. През 60-те години Съюз на съветските социалистически републики не съумяха да стигнат до Луната, само че все пак корабът “Союз ” е летял в безпилотен режим до такава степен като част от задачите “Зонд ”. Корабът е съвсем подготвен, споделяха последователите на концепцията. Само би трябвало да се направи транслунна ракетна степен, която да форсира кораба оттатък орбита, и да се създаде нов топлинен щит. Но по тази причина трябват пари. Защо пък тези пари да не дойдат от частни вложители и туристи, които да пожелаят да летят?

През 2011 година Спейс Адвенчърс заяви, че е открит човек, който е подготвен да си заплати за полет до Луната. През 2014 година беше оповестено, че е открит втори клиент. На нас оставаше да чакаме. Годините си минаваха … и нищо не се случи. Чакахме, чакахме, чакахме… до момента в който в края на предходната година се случи нещо забавно. На страниците на Окръжния съд във Вирджиния, Съединени американски щати, беше оповестен документ за правосъдно дело (източник). Ищецът по делото е Харалд МакПайк, а ответната страна е Зиро-гравити Холдингс, което е новото име на Спейс Адвенчърс. 

Харалд МакПайк се оказа един от клиентите на Спейс Адвенчърс за задача до Луната. Името изненада мнозина. МакПайк не е един от седмината туристи, летяли до “Международната галактическа станция ”. Той не е вложил в галактически стартъпи. Очаквахме да чуем други имена на евентуални клиенти – да вземем за пример създателят на Гугъл Сергей Брин. Може би Джеймс Камерън, режисьор и прочут галактически запалянко. Но МакПайк? Не… името му е изцяло незнайно за множеството галактически запалянковци. Документът разкрива, че е частен приключенец, който е пътувал до Северния и Южния полюс и е катерил голям брой планински върхове, включително Килиманджаро. МакПайк самичък си е финансирал тези експедиции. Очевидно желае идващото му пътешестване да е в космоса. 

Какво още научаваме? МакПайк е сключил контракт със Спейс Адвенчърс през 2013 година за заплащането на първичния депозит от $30 милиона $, разграничен на няколко елементи, след което е трябвало да заплати вкупом оставащите $120 милиона $. На 28-ми март 2013 година ищецът направил първата си вноска, след което през лятото на 2014 година договорът му е бил предварително преустановен поради невнасяне на втората вноска. 

Оказва се, че през юли същата година МакПайк попаднал на публикация в Moscow Times, съгласно която Спейс Адвенчърс не се е съветвала с Роскосмос за провеждането на окололунната задача, нито има контракт за провеждането й. Ищецът, съществено обезпокоен от тази обява, се обърнал към управата на Спейс Адвенчърс. Шефът на компанията Андерсън дал отговор, че информацията, предоставена от Роскосмос е неточна, че организацията има ново управление, което не е наясно със съществуващите договорни връзки със Спейс Адвенчърс. Въпреки всичко МакПайк останал неудовлетворен и престанал да заплаща вноската за билета. През 2015-та година Спейс Адвенчърс прекратила контракта заради неплащане.

През 2016 година МакПайк се свързал непосредствено с Роскосмос за пътешестване до Луната и изискал организацията да преразгледа връзките си със Спейс Адвенчърс. Агенцията дала отговор, че няма договорни отговорности към Спейс Адвенчърс. В отговор на спомагателната преписка представителството на Роскосмос отвърнало, че “нито актуалната, нито миналата федерална стратегия на Руската федерация възнамерява имплементация на планове, свързани с пилотирани полети до Луната ”. 

На базата на тази информация МакПайк завел своето правосъдно против Спейс Адвенчърс. Спейс Адвенчърс съгласно ищеца не е имала договорни връзки с Роскосмос и по този начин кандидат-туристът бил излъган и измамен да даде пари за несъществуваща стратегия. Съответно той си желае назад първата вноска от $7 милиона $, а Спейс Адвенчърс отхвърля да му я даде. 

Накратко казано, горната история може да се заключи ето по този начин – ищецът сключил контракт за полет до Луната и почнал да заплаща вноските. Започнал да се усъмнява в способността на компанията да го изпрати до Луната посредством съветски транспортен съд. Престанал да заплаща вноските, откакто разкрил, че Спейс Адвенчърс няма контракт с Роскосмос, нито Роскосмос има желание да праща човек до Луната в бъдеще. Сега той си желае назад парите. 

Кой е прав и кой е крив? Разбира се, съдът ще реши. Мнозина галактически специалисти обаче считат, че е допустимо компания Спейс Адвенчърс да се е пробвала да вдигне по-голям камък, в сравнение с може. Да се модифицира транспортен съд “Союз ” за полет до Луната наподобява елементарна задача, само че в действителност е много комплицирана. Трудностите могат да идват от софтуерно отношение – модификациите на “Союз ” са доста скъпи и откакто те приключат, би трябвало да се проведат тестови полети, преди корабите да се одобрят като годни и безвредни. Възможно е да има компликации и от организационно отношение – примерно, за “Союз ” дава отговор РКК “Енергия ”. Но с цел да се направи транслунна степен за полети до Луната може да се наложи помощта на ГКНПЦ “Хруничев ”, които вършат тежките ракети “Протон ”. При всички положения с цел да се приготви транспортен съд за лунен полет е нужна много сериозна сума начален капитал. Руското държавно управление няма желание да даде тази сума. А един частник едва ли би вложил в Роскосмос. Той просто ще желае билет за полет и известна сигурност. 

Възможно е управлението на СпейсЕкс също да си е пресметнало рисковете и да се е отказало. Възможно е Мъск да се е срещнал със случая МакПайк и да е решил, че не си коства. Може самият МакПайк да се е свързал със СпейсЕкс след неуспеха със Спейс Адвенчърс. Не знаем. При всички положения отводът към този момент и на СпейсЕкс да праща туристи до Луната е доста разочароващ за запалянковците, само че най-много за евентуалните кандидат-туристи.

От друга страна галактическият туризъм не потръгна както го чакахме. През това десетилетие суборбитални и орбитални кораби трябваше постоянно да летят до космоса и назад със стотици туристи. Нищо сходно не се случи. Върджин Галактик не престават да се бавят. Същото е годно и за Блу Ориджин, за СпейсЕкс и Боинг. Очаквахме (даже към момента очакваме) през 2018-та най-сетне човек да полети до космоса на частен транспортен съд, само че дните си минават, а към момента подобен полет не се обрисува.

Предприемачи като Илон Мъск и Джеф Безос доста обичат да приказват за Луната и Марс и възможни пилотирани полети до там. Лично аз обаче бих предпочел по-малко приказки и повече работа. Защо по-добре не се концентрират до суборбиталното пространство и околоземна орбита и не си слагат за цел да пратят човек до тези места преди този момент десетилетие да си е отишло? Тези локации са доста по-близко ситуирани до Луната и Марс, а Америка не е провела пилотиран полет от 2011 година до през днешния ден. 

Но ще забележим какво ще ни донесе бъдещето.