Продай жената!
През Средновековието и чак до края на ХІХ-ти век разводът бил съвсем неосъществим. Достатъчно е да си спомним „ Ана Каренина “. Независимо от заплетените взаимотношения, героинята в романа просто няма по какъв начин да излезе от тази комплицирана обстановка по метода, който през днешния ден се счита за нещо в действителност прелестно, само че въпреки всичко изцяло допустимо, като се извършат няколко официални процедури – бракоразвод. Преди епохи обаче се изисквало особено църковно позволение – а и обществото като цяло гледало с неприятно око на разведената жена, която се употребила с извънредно отрицателна известност. Това било една от аргументите да се търсят законни способи за тази възбрана.
Англичаните намерили излаз в продажбата на брачната половинка. Мъжът, който желал да се отърве от втръсналата му жена, връзвал каишка към шията, ръката или кръста на брачната половинка си и провел обществен търг по всички правила на аукционните продажби. Жената прекосявала в благосъстоятелност на оня, който давал най-високата цена. Всяка процедура за покупо-продажбата имала открита и регламентирана форма – брачният партньор извеждал жена си на площата, вързана с каишката, карал я да се качи върху подиум, с цел да бъде добре огледана от възможните купувачи – след което започвало наддаването.
Вестниците от това време в детайли описвали такива събития. Една от най-ранните записани продажби датира от 1733 г. Според информацията, Самуел Уайтхаус продал брачната половинка си Мери Уайтхаус на Томас Грифитс за една лира. Мистър Грифитс бил задължен „ да купи и одобри дамата с всичките нейни дефекти “.
Друга жена била препоръчана на търг с начална цена едно пени (1 пени, мн. ч. „ пенс “ = 1/12 от шилинга = 1/240 от лирата). Не е чудно, че самотните фермери насмалко не стигнали до пердах в желанието си да я купят „ на промоция “. В последна сметка брачната половинка била продадена 66 пъти по-скъпо – за 5 шилинга и 6 пенса.
Колкото и необичайно да звучи, най-често продажбата се правила по взаимно единодушие. В множеството случаи брачната половинка била купувана от личния й ухажор на алегорична цена. Случвало се след търга и тримата да се отбият в близката механа, с цел да полеят договорката. Най-голяма известност на сделките на дами се отбелязва в интервала 1780-1850 г. До наши дни са достигнали минимум 300 публични потвърждения за тази процедура.
А всичко почнало с това, че през 1753 година бил признат Закон за брака. До този миг имало единствено църковни бракове, които не се записали по гражданските закони. Жените били съвсем изцяло подчинени на своите съпрузи. Разводът бил прекомерно комплициран и безценен. След въвеждането на закона в действие точно продажбата на съпругите на площада се трансформирал в най-сигурен метод двамата да се отърват един от различен. Властите не одобрявали тази процедура, само че просто си затварят очите за нея.
През 1830 година се състоял още един любопитен акт на покупко-продажба. Съпругът почнал процедурата по търга – само че я прекъснал, защото размислил и поискал да се откаже. В отговор жена му отвързала своята престилка, зашлевила го с нея и извикала:
– Трябва да ме продадеш, аз желая да трансформира живота си!
Последното удостоверение за продажба на брачна половинка е през 1913 г. Жената дала показания пред съда в Лийдс, като твърдяла, че брачният партньор й я продал на собствен сътрудник за една лира.
