През септември Русия не само проведе военните учения Запад-2017“, но

През септември Русия освен организира военните учения „ Запад-2017 “, само че и по едно и също време (в нарушаване на доста съглашения за надзор над въоръженията) стартира взаимни руско-китайски маневри в Охотско море с присъединяване на Северния флот, който има нуклеарно оръжие.

В същото време Северна Корея явно е покрай миниатюризирането на нуклеарни бойни глави. Със своите ракетни и нуклеарни опити Северна Корея непрестанно насочва провокации към Организация на обединените нации.

Иран наруши резолюцията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и съглашението с държавното управление на Съединени американски щати, извършвайки опити с балистични ракети. Сега доста американски анализатори чакат, че е допустимо Иран да възобнови нуклеарната си стратегия.

Всички тези събития подават сигнал за рецесия в сигурността както в Европа, по този начин и в Азия, а също по този начин и за това, че с пъти се е нараснала опцията нуклеарното оръжие да бъде употребявано в качеството на политически инструмент.

Според нуклеарната теория на Русия тя може да употребява своето нуклеарно оръжие в случай че не непосредствено, то в качеството на средство за опасност или заплашване. В момента Руската федерация създава повече от 20 типа нуклеарни въоръжения, модернизира остарели системи и създава нови, работи над нуклеарни оръжия ново потомство, да вземем за пример хиперзвуково въоръжение. При това всякога, когато Съединените щати стартират да модернизират личните си нуклеарни сили, Москва стартира внезапно да се застъпва за надзор над въоръженията. Лидер по „ неяснота “ в нуклеарната политика остава Китай. Поведението на Пхенян и Техеран приказва единствено по себе си.

Руските, а също и някои европейски анализатори и чиновници загатват, че е настъпило време за възкръсване договарянията за надзор над въоръженията, ОССЕ, която счита, че може да си върне престижа в областта на сигурността, също отстоява тази концепция и приканва към договаряния.

Естествено, доста хора не помнят, че Русия към този момент разгласи война на Запада и я води посредством осведомителни офанзиви и нахлувания в Украйна, да не приказваме за безкрайните закани от страна на Кремъл. Ние също по този начин не трябва да пропущаме, че всеки контракт за надзор над въоръженията (освен СНВ-III, Договорът сред Русия и Съединени американски щати за ограниченията по по-нататъшното редуциране и ограничение на стратегическите настъпателни оръжия) към този момент е бил нарушен от Москва. Русия в сегашния миг надвиши пределните граници на своя нуклеарен боеприпас, които тя трябваше да доближи през 2018 година По подобен метод в случай че Москва не редуцира своите нуклеарни въоръжения идната година, то явно ще наруши и този, финален контракт със Съединени американски щати.

Впрочем отчитайки мащабите на настоящето произвеждане на нуклеарни оръжия в русия, единствено някой самоуверен човек може да допусне, че Русия ще отиде на заличаване на своите междуконтинентални балистични ракети и ракетите на атомните си подводници. Всъщност нуклеарните благоприятни условия на Съединени американски щати плашат русия. Но Москва се надява да резервира за себе си правото да прибягва до нуклеарни закани.

Съвкупността на тези обстоятелства би трябвало да застани НАТО да организира полемика за сигурността, с цел да дефинира ролята на нуклеарното оръжие. Съединени американски щати, бъдейки водеща нуклеарна страна и поръчител за европейската сигурност, би трябвало да оглавят тази полемика, а също и да формулират свои оферти. Отговорите на тези нуклеарни диспути не могат и не би трябвало да бъдат предопределени. На нас ни е нужна същинска полемика. Твърде доста играчи на международната сцена в този момент заплашват Запада. Все повече страни показват желанието си да употребяват нуклеарно оръжие освен за деескалация на към този момент съществуващи войни, само че и за надзор над обстановката.

Естествено, на Европа й е нужен надзор над въоръженията, само че на нея също по този начин й е нужен мир. Както означи ръководителят на ОССЕ, не е елементарно да се водят договаряния с Москва, когато тя към този момент води експанзия против Украйна. Освен това Москва сподели себе си като елементарен „ рецидивист “, когато става дума за нуклеарни договорености. Поради това тези, които упорстват за сходни съглашения, би трябвало да потвърдят, че такива ограничения ще бъдат ефикасни, заслужават доверие, поддават се на инспекция и наложително ще бъдат осъществени от всички участници в тези договорености.

НАТО, в последна сметка, би трябвало да огледа истината в очите, трезво, рационално и транспарантно да разиска тези въпроси. Доколкото нуклеарните закани в наши дни стават прекомерно действителни./БГНЕС

…............

Стивън Бланк, Atlantic Council