Смразяващата история на Мери Винсент – тийнейджърката, която загуби и двете си ръце след изнасилване
През септември 1978 година Мери Винсънт, 15-годишна госпожица, избягала от у дома, отива да посети дядо си в Калифорния, когато мъж на име Лорънс Сингълтън я качва на стоп – и това трансформира живота й вечно.
Това трябваше да е краят й, само че тийнейджърката някак съумява да измине 5-те километра до най-близкия път, където е открита и откарана в болничното заведение.
Тя оцелява необикновено мъчителното тестване, само че историята й едвам започва…
Мери Винсент израства в Лас Вегас, само че бяга от вкъщи си на 15-годишна възраст, откакто родителите й се развеждат. Тя се мести в Калифорния с приятеля си, където живеят в кола. Той обаче скоро е задържан за обезчестяване на друга тийнейджърка – и Винсънт остава сама.
На 29 септември 1978 година тя взема решение да измине близо 550 километра на стоп до Корона, Калифорния, където живее дядо й. Когато 50-годишният Лорънс Сингълтън стопира и й предлага транспорт, тя наивно приема, защото той наподобява като отзивчив възрастен мъж.
Но малко откакто се качва в микробуса, Мери осъзнава, че може да е направила неточност. Той я пита дали е болна, откакто тя кихва, и слага ръката си на врата й, с цел да ревизира дали има температура. Винсент обаче взема решение, че индивидът просто е грижлив и скоро заспива.
Когато се разсънва обаче, вижда, че пътуват в неверната посока. Тя се тормози, само че намира остра пръчка в автомобила – насочва я към Сингълтън и му подрежда да обърне. Той твърди, че е „ просто почтен човек, който е направил неточност “ и потегля назад в вярната посока.
Но скоро стопира, с цел да отиде до тоалетна.
Винсънт също излиза от транспортното средство, с цел да се разтъпче, и се навежда, с цел да завърже обувката си когато Сингълтън я удря в главата и я завлича в задната част на микробуса. Там я изнасилва, като й споделя, че ще я убие, в случай че не е тиха.
Сингълтън бута Мери надолу по насип и я оставя да почине в бетонна тръба – само че все пак, тя някак си ще успее да оцелее.
Гола и на ръба на безсъзнанието, Мери съумява да изпълзи от каньона и да извърви 5 километра назад до междущатска автомагистрала 5. Тя бе вдигнала каквото беше останало от ръцете й, с цел да не губи доста кръв.
Хората в първата кола, която Винсънт вижда, вършат противоположен завой и бягат, уплашени от типа й. За благополучие втора кола стопира и я откарва до близката болница.
След интензивна интервенция, която избавя живота й, тя е снабдена с протези на ръцете – смяна, към която й трябват години физическа терапия, с цел да се приспособи. Тя също се подлага и на интензивна психотерапия, с цел да се оправи с контузията, която е претърпяла.
„ Щях да бъда водеща танцьорка в Лидо дьо Пари в Лас Вегас “, казwа Винсент през 1997 година „ След това Хавай и Австралия. Сериозна съм. Бях в действителност добра с краката… само че когато това се случи, трябваше да извадят елементи от крайници ми, с цел да спасят дясната ми ръка. “
За благополучие Винсънт съумява да даде толкоз в детайли изложение на Лорънс Сингълтън на управляващите, че той бързо е разпознат от полицейската схема и задържан.
Винсънт свидетелства против нападателя си в съда и когато слиза от трибуната, твърди се, че Лорънс й прошепва: „ Ще довърша тази работа, даже да отнеме остатъка от живота ми “.
В последна сметка Сингълтън е приет за отговорен в обезчестяване, похищение и опит за ликвидиране.
Той обаче излежава едвам малко повече от 8 години затвор и е освободен условно за положително държание. От този миг нататък Винсънт живее живота си в боязън, обезпокоена дали Сингълтън няма да извърши заканата си един ден. За страдание, той го направи – само че този път тя не е жертвата.
До края на 90-те години Сингълтън се реалокира във Флорида, защото не може да откри общественост в Калифорния, която да го одобри. На 19 февруари 1997 година той примамва продажница на име Роксан Хейс в дома си и грубо я убива.
Съседите чуват писъците на Хейс и викат полиция, само че е прекомерно късно. Полицаите идват и откриват тялото й на пода, цялото в кръв и прободни рани.
Мери Винсент незабавно отлита от Калифорния за Флорида, когато научава за ареста на Сингълтън, с цел да свидетелства в интерес на Роксан. В съда тя споделя в детайли личната си история, с цел да подчертае какъв брой безнравствен човек е Лорънс – и за какво би трябвало да бъде наказан на гибел.
Сингълтън бе наказан на гибел на 14 април 1998 година Той прекарва 3 години в пандиза в очакване на изтезанието си, само че почива от рак на 74-годишна възраст. Сега към този момент Мери можеше да живее в успокоение за първи път от десетилетия.
В годините след офанзивата Винсент не е сигурна, че в миналото още веднъж ще живее естествен живот. Все отново се бореше – бе се омъжила и по-късно развела, имаше две деца и бе основала фондация „ Мери Винсент “, с цел да оказва помощ на други оживели от жестоки закононарушения.
„ Той унищожи всичко в мен “, споделя тя един път за Сингълтън. „ Моят метод на мислене. Моят метод на живот. Но към момента върша всичко допустимо да се държа. “
През 2003 година тя споделя: „ Чупила съм кости поради кошмарите си. Веднъж, до момента в който се пробвах да стана от леглото, скочих внезапно и си извадих рамото. Чупила съм и ребра и си разруших носа. “
В последна сметка обаче Винсънт открива изкуството и то й оказва помощ да се оправи с контузията. Тя не може да си разреши висококачествени протези за ръце, тъй че основава свои лични, ползвайки елементи от хладилници и стерео системи, и се научава да рисува с тях.
„ Преди офанзивата “, споделя тя, „ не можех да начертая права линия. Дори и с линийка бих се объркала. Това е нещо, което се разсъни след офанзивата. Произведенията ми ме въодушевиха и ми дадоха самочувствие. “
