Кои са хората, които стоят зад индекса на свободата на словото
През седмицата от съюза на издателите показаха " Бяла книга за свободата на медиите в България ".
В нея е начертана картина на разлагане, зависимости и напън от властта към медиите. Депутатът Пеевски, припознал се самичък като главен воин в " Бялата книга " реагира с писмо, в което споделя, че не е олигарх.
През 2007-ма да вземем за пример, показателят на свободата на словото подреждаше страната ни в първите 50 от общо 200 места. Днес, 11 години по-късно сме на 109-то място. Кои са хората, които стоят зад тази ранглиста и по какъв начин те виждат проблемите у нас.
Паулин Адес-Мевел, управлява отдел " Европейски съюз и Балкани " в " Репортери без граници ".
Вие сте индивидът, който стои зад показателя на България за „ Репортери без граница”.
Аз съм единствено един от хората, виновни за този показател. Аз съм тази, която събира информация от публицисти на място, в България, които са очевидци на обстановката в страната. Ако би трябвало да съм почтена е доста разочароващо да се види, че България има подобен невисок показател, тъй като вие сте с най-лошото класиране в Европейския съюз. Това е проблем. Ние в последно време приказваме доста за този показател, тъй като доста публицисти, доста хора, ни попитаха по какъв начин по този начин България, която поема председателството на Съвета на Европейски Съюз се класира с толкоз ниско по независимост на словото? И какъв абсурд, преди 10 години страната ви е била на 35-то, 36-то място, а какво се случва в този момент? Така че ние трябваше да отговорим на няколко въпроса напоследък за тази обстановка, а точно че обстановката за публицистите в България е просто ужасна сега.
Знаете ли, пробвах се да обясня на доста другари от чужбина каква е основната причина за това. Моето главно пояснение за това е, че няма по какъв начин четвъртата власт в една страна да действа, когато другите три управляващи нея не го вършат самостоятелни една от друга. Съгласна ли сте с това?
Sмятам че казусът тук е неповторим по своята същина, да вземем за пример не е сходен като този в Румъния или други съседски страни като Полша, като Унгария.
Каква е разликата?
Ами тук има проблем на концентрацията на медийна власт в ръцете на един човек. Има такива проблеми и в други страни, само че тук е доста характерно. 80% от разпространяването на вестници да се има от един човек е невиждано за други страни. И казусът с такава централизация е, че тя провокира съглашателство сред политиците и медиите. Когато някой има толкоз доста медии, то те най-вероятно не се употребяват за журналистически цели, а за други такива, като да вземем за пример агитация. Концентрацията на тази власт не е обвързвана единствено с хората, които имат тази власт, само че и с следствията за цялото общество. Другите проблеми, които са налични в България са заканите и офанзивите против публицисти. Съществува чувството, че безусловно всичко може да се случи на един публицист тук, да вземем за пример той може да бъде принудително отстранен от работа без да го заслужава, само че това няма да промени нищо. И във време, в което България поема председателството на Европейския съюз, то в страната би трябвало да настъпи смяна в метода на отношение към публицистите.
Кажете ми друго нещо. Как се прави класирането на Репортери без граници? Например, вие ли сте индивидът, който слага България на 109-то място в класирането, или да вземем за пример Румъния да бъде 77-ма? Кой прави това?
Методологията на класирането е доста характерна. Ние всяка година започваме от някъде средата на месец септември доникъде на януари, да изпращаме анкети с въпроси към необятен кръг от публицисти във всяка страна. Те дават отговор на другите въпроси в анкетата, лишава някъде към 20 минути да се направи. Мислим, че е доста значимо че имаме необятен кръг от публицисти, някои от малкия екран, някои от интернет, някои от радиото, някои от печатните издания…
Те постоянно ли са едни и същи?
Не, те се сменят, тъй като от време на време някои хора не дават отговор на въпросите, и тъй като ние опитваме да подобряваме и да усилваме листата си с всяка минала година.
Местни публицисти?
Да, постоянно локални. Хората наложително би трябвало да живеят в страната и да са или учени, или публицисти, само че да са медия експерти които познават и усещат на гърба си обстановката.
И по този начин, това ще бъде нещо ново за публиката, за необятната аудитория. Например с България-ние сме на 109-то място, тъй като публицистите тук се усещат несвободни? Нали вярно ви разбирам?
Да. Те стават очевидци и изясняват обстановката по отношение на концентрацията, само че ние също имаме въпроси по отношение на персоналните офанзиви, тяхното персонално чувство, цензурата, която им се постанова. Така че това е един набор от въпроси за това, по какъв начин те правят работата си.
Например, ние сме загрижени и за ситуацията в Полша и в Унгария, тъй като то се утежнява. Дори тази година обстановката в Унгария е по-зле и за задграничните публицисти. Проблемът е, че даже с тези обстоятелства, те са в доста по-добро състояние от България.
Защо?
Там офанзивите са изцяло разнообразни. Полша пада в показателя постоянно през последните 2 години, и най-вероятно ще продължи да се свлича, тъй като те разрешиха на ръководещата партия " Ред и правдивост " да поеме контрола върху публичната медия. След това, те започнаха да нападат и самостоятелните медии и самостоятелните публицисти. Сега се възнамерява нов закон, който още повече ще натисне медиите в страната и ще изгони непознатите вложители. И по този начин всичко това, месец след месец, прави обстановката по-зле за публицистите в страната, и надлежно техните терзания са забележими в анкетата, което от своя страна води до спад в показателя. Това което се случва в България е, че макар съществуването на държавни медии, които са отчасти самостоятелни и имат опцията да кажат неща, които да вземем за пример не могат да се кажат от публичната телевизия в Полша, продължава да се наслагва чувството измежду хората за неспособност да се обезпечи достоверна информация в страната, и че е доста мъчно да си проверяващ публицист в България.
В нея е начертана картина на разлагане, зависимости и напън от властта към медиите. Депутатът Пеевски, припознал се самичък като главен воин в " Бялата книга " реагира с писмо, в което споделя, че не е олигарх.
През 2007-ма да вземем за пример, показателят на свободата на словото подреждаше страната ни в първите 50 от общо 200 места. Днес, 11 години по-късно сме на 109-то място. Кои са хората, които стоят зад тази ранглиста и по какъв начин те виждат проблемите у нас.
Паулин Адес-Мевел, управлява отдел " Европейски съюз и Балкани " в " Репортери без граници ".
Вие сте индивидът, който стои зад показателя на България за „ Репортери без граница”.
Аз съм единствено един от хората, виновни за този показател. Аз съм тази, която събира информация от публицисти на място, в България, които са очевидци на обстановката в страната. Ако би трябвало да съм почтена е доста разочароващо да се види, че България има подобен невисок показател, тъй като вие сте с най-лошото класиране в Европейския съюз. Това е проблем. Ние в последно време приказваме доста за този показател, тъй като доста публицисти, доста хора, ни попитаха по какъв начин по този начин България, която поема председателството на Съвета на Европейски Съюз се класира с толкоз ниско по независимост на словото? И какъв абсурд, преди 10 години страната ви е била на 35-то, 36-то място, а какво се случва в този момент? Така че ние трябваше да отговорим на няколко въпроса напоследък за тази обстановка, а точно че обстановката за публицистите в България е просто ужасна сега.
Знаете ли, пробвах се да обясня на доста другари от чужбина каква е основната причина за това. Моето главно пояснение за това е, че няма по какъв начин четвъртата власт в една страна да действа, когато другите три управляващи нея не го вършат самостоятелни една от друга. Съгласна ли сте с това?
Sмятам че казусът тук е неповторим по своята същина, да вземем за пример не е сходен като този в Румъния или други съседски страни като Полша, като Унгария.
Каква е разликата?
Ами тук има проблем на концентрацията на медийна власт в ръцете на един човек. Има такива проблеми и в други страни, само че тук е доста характерно. 80% от разпространяването на вестници да се има от един човек е невиждано за други страни. И казусът с такава централизация е, че тя провокира съглашателство сред политиците и медиите. Когато някой има толкоз доста медии, то те най-вероятно не се употребяват за журналистически цели, а за други такива, като да вземем за пример агитация. Концентрацията на тази власт не е обвързвана единствено с хората, които имат тази власт, само че и с следствията за цялото общество. Другите проблеми, които са налични в България са заканите и офанзивите против публицисти. Съществува чувството, че безусловно всичко може да се случи на един публицист тук, да вземем за пример той може да бъде принудително отстранен от работа без да го заслужава, само че това няма да промени нищо. И във време, в което България поема председателството на Европейския съюз, то в страната би трябвало да настъпи смяна в метода на отношение към публицистите.
Кажете ми друго нещо. Как се прави класирането на Репортери без граници? Например, вие ли сте индивидът, който слага България на 109-то място в класирането, или да вземем за пример Румъния да бъде 77-ма? Кой прави това?
Методологията на класирането е доста характерна. Ние всяка година започваме от някъде средата на месец септември доникъде на януари, да изпращаме анкети с въпроси към необятен кръг от публицисти във всяка страна. Те дават отговор на другите въпроси в анкетата, лишава някъде към 20 минути да се направи. Мислим, че е доста значимо че имаме необятен кръг от публицисти, някои от малкия екран, някои от интернет, някои от радиото, някои от печатните издания…
Те постоянно ли са едни и същи?
Не, те се сменят, тъй като от време на време някои хора не дават отговор на въпросите, и тъй като ние опитваме да подобряваме и да усилваме листата си с всяка минала година.
Местни публицисти?
Да, постоянно локални. Хората наложително би трябвало да живеят в страната и да са или учени, или публицисти, само че да са медия експерти които познават и усещат на гърба си обстановката.
И по този начин, това ще бъде нещо ново за публиката, за необятната аудитория. Например с България-ние сме на 109-то място, тъй като публицистите тук се усещат несвободни? Нали вярно ви разбирам?
Да. Те стават очевидци и изясняват обстановката по отношение на концентрацията, само че ние също имаме въпроси по отношение на персоналните офанзиви, тяхното персонално чувство, цензурата, която им се постанова. Така че това е един набор от въпроси за това, по какъв начин те правят работата си.
Например, ние сме загрижени и за ситуацията в Полша и в Унгария, тъй като то се утежнява. Дори тази година обстановката в Унгария е по-зле и за задграничните публицисти. Проблемът е, че даже с тези обстоятелства, те са в доста по-добро състояние от България.
Защо?
Там офанзивите са изцяло разнообразни. Полша пада в показателя постоянно през последните 2 години, и най-вероятно ще продължи да се свлича, тъй като те разрешиха на ръководещата партия " Ред и правдивост " да поеме контрола върху публичната медия. След това, те започнаха да нападат и самостоятелните медии и самостоятелните публицисти. Сега се възнамерява нов закон, който още повече ще натисне медиите в страната и ще изгони непознатите вложители. И по този начин всичко това, месец след месец, прави обстановката по-зле за публицистите в страната, и надлежно техните терзания са забележими в анкетата, което от своя страна води до спад в показателя. Това което се случва в България е, че макар съществуването на държавни медии, които са отчасти самостоятелни и имат опцията да кажат неща, които да вземем за пример не могат да се кажат от публичната телевизия в Полша, продължава да се наслагва чувството измежду хората за неспособност да се обезпечи достоверна информация в страната, и че е доста мъчно да си проверяващ публицист в България.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ