В началото бе тухлата
През пролетта настъпи прелестно раздвижване измежду образните актьори в цялата страна. Дали са измежду 150-те в началото селектирани за арт акцията, ще получат ли тухлата, по какъв начин тъкмо ще наподобява тя, по какъв начин ще откликнат въображението и творчеството им на нейната съответна определеност и метафорична многозначност? Тези въпроси циркулираха
измежду тях. Отговорите към този момент са налице.Резултатът от най-новата самодейност на фондация „ Процес – Пространство “, която предизвика създателите с огромната арт акция „ Тухлата/2023 “.
118 преображения на тухлата, подписани от едни от най-интересните български модерни образни актьори, пресичат послания и смисли в изложбените зали на Културния център ReBonkers във Варна. Какво стои зад самодейността на фондация „ Процес – Пространство “, предизвикала създателите с този най-обикновен на пръв взор строителен детайл?Несъмнено има приятна игрова страна в акцията, от която даже и леко позадрямалият във всеки от нас homo ludens – играещ човек – би трепнал разчувствуван и би заразглеждал с любопитни блеснали очи тези към този момент тухли-не-тухли или по-скоро тухли, превърнати в арт обекти – изненадващи и многозначителни, естетически провокации. Зад акцията обаче стои дълга предистория и точно тя я прави изключително публично значима. 
Тази предистория е обвързвана с дебатите към основаването на Музей на актуалното изкуство в България. Започнали преди десетилетия, те по този начин и остават отворени, а доста въпроси не получават своите отговори. Днес фондацията „ Процес – Пространство “ повдига още веднъж тематиката в подтекста на актуалните действителности – и местни, и международни. Използва за насочна точка за оживление на мислите, въображенията и креативностите точно тухлата, тъй като тя е в основата на всеки строеж. Фондацията селектира 150 български създатели от разнообразни генерации от страната и чужбина.Изпраща им покана за присъединяване под формата на „ работна тухла “, която те да трансформират със своя характерен метод и стилистика. 
Така артистите влизат в отворен неприсъствен разговор и даваия. Както и се очакваше, всички създатели реагираха по доста разнообразни способи и на съответно предметната, и на метафоричната природа на тухлата. Едни я трансфораха в основа за картина, други – в основа за колаж, трети – в статуя, в текстови послания, във видеопроекти, едни надграждаха и прибавяха, други деконструираха и отнемаха, всички изграждаха културни послания, интерпретираха легенди за началото, за индивида, за времето и природата, за съзиданията, за транспарантното и скритото.
Куратор на плана е Христина Бобокова, арт шеф – Рада Якова.
Акцията е такава, че провокира всеки, даже и да не е образен актьор, да се замисли какво би направил с тухлата. Моята първа мисъл беше за фурошики – да загъна тухлата с копринен шал, както японците опаковат подаръците. Вие какво бихте създали с тухлата? ХБ: Тухлата на пръв взор не наподобява изключително провокационен арт обект (Смее се.), само че в действителност развихря въображението по необикновен метод, тъй като сплотява в себе си четирите съществени детайла – земя, вода, огън и въздух. Мен персонално допирът до повърхността на обектите постоянно ме е привличал. Затова в съзнанието ми изниква тухла с гладка, съвсем стъклена глазура, чиято повърхнина е пъстра и ярка. За мен тухлата е знак на градежа и устойчивостта, което го привързвам с положителни страсти и вяра, а оттова и със свежи и топли цветове.РЯ: Действително доста хора отвън акцията питаха дали една или друга концепция са осъществени, от което разбирам, че незабавно се замислят какво ли биха създали с една тухла. Този миг ми харесва, значи, че нещо вътре в тях ги е предиздвикало да мислят по въпроса. Точно това се случваше и с артистите, които поканихме. Първоначален потрес, изненада, когато ти връчат тухла и писмо, само че две минути по-късно виждах в очите им по какъв начин концепциите бушуват. Аз с изключение на част от организацията съм и участник в акция „ Тухлата “. В последните години върша розови облаци. Но с изключение на розово бъдеще, особено тук ме вълнуваше по какъв начин да преобразя една тухла в обект на предпочитание. Така че моята тухла е обект на предпочитание.
За какво е знак това, че тематиката за Музей на актуалното изкуство в България продължава толкоз дълго да е отворена? ХБ: Според мен това е знак за изцяло разделяне в обществото – във всичко, а изкуството и културата очевидно не са изключение, в противен случай те са отражение на други процеси. Акция „ ТУХЛАТА/ 2023 “ по самобитен метод задава въпрос към създателите, въобще хората, които основават изкуство, дали те самите считат, че в България има потребност от музей за модерно изкуство. Мисля, че отговорът и мнението по отношение на този изчезнал музей би трябвало да бъде подаден от тях самите, с цел да има възможна реакция от институциите. 
РЯ: Не просто отворена, а съгласно мен разхвърляна и скрита някъде зад ъгъла. Наскоро имах посетител, който ме попита коя изложба или музей да посети. Толкова доста ми се искаше да го изпратя на място, където да изкара в случай че не цялостен, то най-малко половин ден със спотаен мирис. Темата за музей за модерно изкуство стои дълго време отворена, само че надали е фактор за тези, които би трябвало да отделят средствата, времето и силата в тази посока.За дълготрайна политика, за изнасянето и разпространяването на българското изкуството по света също не се приказва. За това, че актуалното българско изкуство има място в музеите. Тук идва и тематиката за колекционерството, тематиката за възпитанието в изкуство. Защото отношението към изкуството се възпитава. Вярата в изкуството се възпитава. И вярата е най-важното, нещото, от което имаме потребност. Защото без религия в изкуството, какъв музей? Коя беше най-голямата изненада в хода на акцията? ХБ: За мен най-голямата изненада беше, че се включиха толкоз доста невероятни имена на българското образно изкуство. Списъкът е впечатляващ! От 150 поканени за присъединяване в акцията 118 одобриха предизвикването, а това е повече от 75% присъединяване. Вярвам и се надявам концепцията на акцията да ги е водила и въодушевила. Всяко получено произведение е нещо като „ креативен автопортрет “ върху тухла, което прави акцията тотално друга от по този начин наречените тематични изложения. Това беше и първичната идея – да се възбуди размисъл по тематиката за изчезналия музей за модерно изкуство в България. Аз сама за себе си се изненадах и от триумфа на логистиката, която направихме, и от координацията с участниците и асистентите ни в другите местоположения. Радвам се, че всичко се случи относително безпрепятствено. 
РЯ: Беше забавно освен какви арт тухли ще ни върнат, бяха забавни и реакциите на другите актьори. За някои беше мъчно да вземат решение дали да вземат участие, тъй като не знаеха кои сме поканили, други не разбираха концепцията, трети изобщо не я харесаха през цялото време. Но въпросът кой има и кой няма тухла толкоз доста вълнуваше артистичния свят, че цялата акция прерасна в нещо доста повече от това, което сме очаквали. Започна разговор. Да повдигнем спор беше и една от задачите ни в последните дни на фестивала „ Процес–Пространство “. На 10 юни в Мелницата, град Балчик, се организира конгрес „ Проблеми и вероятности на актуалното изкуство в България “. Мисля, че всякога, когато имаме опция, би трябвало да обсъждаме и да бъдем доста по-искрени за проблемите на един актуален актьор. 
А най-интересната история, която ще запомните от акцията? ХБ: Имаше доста занимателни диалози, свързани с реализирането ѝ. Но случката, на която в действителност доста се смях, е когато на летище София митничари са прибрали „ тухлата “ на Антони Райжеков, който я бил поставил в своя ръчен багаж, пътувайки за чужбина. Явно са я взели за рисков предмет и са я конфискували, а него са го стресирали. Другото забавно беше реакцията на един актуален актьор, който поканихме в акцията. Той направи страхотна „ тухла “, само че след това се отхвърли от присъединяване и му я върнахме.Оказа се, че не харесва някои от останалите участници. Каза, че има и участници, които доста харесва, само че явно възприятието за „ нехаресване “ е било по-силно и е победило. Това, мисля, е част от народопсихологията ни – прикривайки се зад концепцията за персонални правила, в действителност замаскирваме страховете си и се трансформираме в злобари. Което съгласно мен е ненапълно самият отговор за неналичието на музей. Като цяло обаче акцията беше извънредно положителна и зареждаща с хрумвания, а представянето в „ РеБонкърс “ във Варна провокира същински екстаз у посетителите. 
РЯ: Като художник, половината от времето си изкарвам в наблюдаване. Наблюдавам и абсорбирам всичко. Хора, реакции, страсти. Най-интересно за мен беше да давам персонално поканите. Да видя изумлението в очите на артистите. Някои бяха мои познати, само че други срещах за първи път. Нито едните, нито другите чакаха да им връча тухла за „ здравей “. Харесваше ми да видя този гъдел в погледите им, нещо там към този момент се случваше. Иначе имаме цялостен набор от забавни случки. Една от участничките взе участие с открита на улиците в Лондон тухла. Имаме актьор, който не сме поканили, само че ни е изпратил тухла. И несъмнено, такива, които три месеца след крайния период питат докога е отворена поканата. Носехме тухли освен из България, само че и из цяла Европа. Харесваше ми да виждам реакциите на чиновниците в куриерската компания, когато в продължение на два месеца изпращах всеки ден тухли на разнообразни адреси. Какъв би бил послесловът към тази акция? ХБ: Послесловът би трябвало да бъде обвързван най-много с градивността, визионерството и последователността в плануването на бъдещето на българското изкуство и просвета. Нещо, за което би трябвало да работим всички обединено.
РЯ: Иска ми се да мисля за акция „ Тухлата “ като за задаване на въпроси, а не на отговори. Какво следва оттук насетне? ХБ: Оттук нататък в действителност ще се радваме изложбата да посети още няколко местоположения, където разнообразни публики да я видят и да разсъждават по тематиката. Организационно това е много мъчно без съдействието на самите създатели, за което ще ги помолим самостоятелно да дават творбите си за идващите експозиции. Надяваме се напълно скоро да представим „ ТУХЛАТА/ 2023 “ в столицата.
РЯ: Ние всички сме посланици на изкуството и би трябвало да помним това. Трябва да можем и да артикулираме, или най-малко да предадем изкуството си по този начин, че да доближава до хората. Такова едно постигане до хората е построяването на Музей за модерно изкуство. Акция „ Тухлата “ има съществени упоритости. Да се разноски из страната, да задава въпроси, да повдига диспути. Интересно е какъв брой разнообразни подходи, какъв брой разнообразни хрумвания са вложени в една елементарна тухла. Всяка тухла е значима, само че тя има смисъл единствено обединена от концепцията на изложбата. 
измежду тях. Отговорите към този момент са налице.Резултатът от най-новата самодейност на фондация „ Процес – Пространство “, която предизвика създателите с огромната арт акция „ Тухлата/2023 “.
118 преображения на тухлата, подписани от едни от най-интересните български модерни образни актьори, пресичат послания и смисли в изложбените зали на Културния център ReBonkers във Варна. Какво стои зад самодейността на фондация „ Процес – Пространство “, предизвикала създателите с този най-обикновен на пръв взор строителен детайл?Несъмнено има приятна игрова страна в акцията, от която даже и леко позадрямалият във всеки от нас homo ludens – играещ човек – би трепнал разчувствуван и би заразглеждал с любопитни блеснали очи тези към този момент тухли-не-тухли или по-скоро тухли, превърнати в арт обекти – изненадващи и многозначителни, естетически провокации. Зад акцията обаче стои дълга предистория и точно тя я прави изключително публично значима. Тази предистория е обвързвана с дебатите към основаването на Музей на актуалното изкуство в България. Започнали преди десетилетия, те по този начин и остават отворени, а доста въпроси не получават своите отговори. Днес фондацията „ Процес – Пространство “ повдига още веднъж тематиката в подтекста на актуалните действителности – и местни, и международни. Използва за насочна точка за оживление на мислите, въображенията и креативностите точно тухлата, тъй като тя е в основата на всеки строеж. Фондацията селектира 150 български създатели от разнообразни генерации от страната и чужбина.Изпраща им покана за присъединяване под формата на „ работна тухла “, която те да трансформират със своя характерен метод и стилистика. Така артистите влизат в отворен неприсъствен разговор и даваия. Както и се очакваше, всички създатели реагираха по доста разнообразни способи и на съответно предметната, и на метафоричната природа на тухлата. Едни я трансфораха в основа за картина, други – в основа за колаж, трети – в статуя, в текстови послания, във видеопроекти, едни надграждаха и прибавяха, други деконструираха и отнемаха, всички изграждаха културни послания, интерпретираха легенди за началото, за индивида, за времето и природата, за съзиданията, за транспарантното и скритото. Куратор на плана е Христина Бобокова, арт шеф – Рада Якова.
Акцията е такава, че провокира всеки, даже и да не е образен актьор, да се замисли какво би направил с тухлата. Моята първа мисъл беше за фурошики – да загъна тухлата с копринен шал, както японците опаковат подаръците. Вие какво бихте създали с тухлата? ХБ: Тухлата на пръв взор не наподобява изключително провокационен арт обект (Смее се.), само че в действителност развихря въображението по необикновен метод, тъй като сплотява в себе си четирите съществени детайла – земя, вода, огън и въздух. Мен персонално допирът до повърхността на обектите постоянно ме е привличал. Затова в съзнанието ми изниква тухла с гладка, съвсем стъклена глазура, чиято повърхнина е пъстра и ярка. За мен тухлата е знак на градежа и устойчивостта, което го привързвам с положителни страсти и вяра, а оттова и със свежи и топли цветове.РЯ: Действително доста хора отвън акцията питаха дали една или друга концепция са осъществени, от което разбирам, че незабавно се замислят какво ли биха създали с една тухла. Този миг ми харесва, значи, че нещо вътре в тях ги е предиздвикало да мислят по въпроса. Точно това се случваше и с артистите, които поканихме. Първоначален потрес, изненада, когато ти връчат тухла и писмо, само че две минути по-късно виждах в очите им по какъв начин концепциите бушуват. Аз с изключение на част от организацията съм и участник в акция „ Тухлата “. В последните години върша розови облаци. Но с изключение на розово бъдеще, особено тук ме вълнуваше по какъв начин да преобразя една тухла в обект на предпочитание. Така че моята тухла е обект на предпочитание.
За какво е знак това, че тематиката за Музей на актуалното изкуство в България продължава толкоз дълго да е отворена? ХБ: Според мен това е знак за изцяло разделяне в обществото – във всичко, а изкуството и културата очевидно не са изключение, в противен случай те са отражение на други процеси. Акция „ ТУХЛАТА/ 2023 “ по самобитен метод задава въпрос към създателите, въобще хората, които основават изкуство, дали те самите считат, че в България има потребност от музей за модерно изкуство. Мисля, че отговорът и мнението по отношение на този изчезнал музей би трябвало да бъде подаден от тях самите, с цел да има възможна реакция от институциите. РЯ: Не просто отворена, а съгласно мен разхвърляна и скрита някъде зад ъгъла. Наскоро имах посетител, който ме попита коя изложба или музей да посети. Толкова доста ми се искаше да го изпратя на място, където да изкара в случай че не цялостен, то най-малко половин ден със спотаен мирис. Темата за музей за модерно изкуство стои дълго време отворена, само че надали е фактор за тези, които би трябвало да отделят средствата, времето и силата в тази посока.За дълготрайна политика, за изнасянето и разпространяването на българското изкуството по света също не се приказва. За това, че актуалното българско изкуство има място в музеите. Тук идва и тематиката за колекционерството, тематиката за възпитанието в изкуство. Защото отношението към изкуството се възпитава. Вярата в изкуството се възпитава. И вярата е най-важното, нещото, от което имаме потребност. Защото без религия в изкуството, какъв музей? Коя беше най-голямата изненада в хода на акцията? ХБ: За мен най-голямата изненада беше, че се включиха толкоз доста невероятни имена на българското образно изкуство. Списъкът е впечатляващ! От 150 поканени за присъединяване в акцията 118 одобриха предизвикването, а това е повече от 75% присъединяване. Вярвам и се надявам концепцията на акцията да ги е водила и въодушевила. Всяко получено произведение е нещо като „ креативен автопортрет “ върху тухла, което прави акцията тотално друга от по този начин наречените тематични изложения. Това беше и първичната идея – да се възбуди размисъл по тематиката за изчезналия музей за модерно изкуство в България. Аз сама за себе си се изненадах и от триумфа на логистиката, която направихме, и от координацията с участниците и асистентите ни в другите местоположения. Радвам се, че всичко се случи относително безпрепятствено. РЯ: Беше забавно освен какви арт тухли ще ни върнат, бяха забавни и реакциите на другите актьори. За някои беше мъчно да вземат решение дали да вземат участие, тъй като не знаеха кои сме поканили, други не разбираха концепцията, трети изобщо не я харесаха през цялото време. Но въпросът кой има и кой няма тухла толкоз доста вълнуваше артистичния свят, че цялата акция прерасна в нещо доста повече от това, което сме очаквали. Започна разговор. Да повдигнем спор беше и една от задачите ни в последните дни на фестивала „ Процес–Пространство “. На 10 юни в Мелницата, град Балчик, се организира конгрес „ Проблеми и вероятности на актуалното изкуство в България “. Мисля, че всякога, когато имаме опция, би трябвало да обсъждаме и да бъдем доста по-искрени за проблемите на един актуален актьор. А най-интересната история, която ще запомните от акцията? ХБ: Имаше доста занимателни диалози, свързани с реализирането ѝ. Но случката, на която в действителност доста се смях, е когато на летище София митничари са прибрали „ тухлата “ на Антони Райжеков, който я бил поставил в своя ръчен багаж, пътувайки за чужбина. Явно са я взели за рисков предмет и са я конфискували, а него са го стресирали. Другото забавно беше реакцията на един актуален актьор, който поканихме в акцията. Той направи страхотна „ тухла “, само че след това се отхвърли от присъединяване и му я върнахме.Оказа се, че не харесва някои от останалите участници. Каза, че има и участници, които доста харесва, само че явно възприятието за „ нехаресване “ е било по-силно и е победило. Това, мисля, е част от народопсихологията ни – прикривайки се зад концепцията за персонални правила, в действителност замаскирваме страховете си и се трансформираме в злобари. Което съгласно мен е ненапълно самият отговор за неналичието на музей. Като цяло обаче акцията беше извънредно положителна и зареждаща с хрумвания, а представянето в „ РеБонкърс “ във Варна провокира същински екстаз у посетителите. РЯ: Като художник, половината от времето си изкарвам в наблюдаване. Наблюдавам и абсорбирам всичко. Хора, реакции, страсти. Най-интересно за мен беше да давам персонално поканите. Да видя изумлението в очите на артистите. Някои бяха мои познати, само че други срещах за първи път. Нито едните, нито другите чакаха да им връча тухла за „ здравей “. Харесваше ми да видя този гъдел в погледите им, нещо там към този момент се случваше. Иначе имаме цялостен набор от забавни случки. Една от участничките взе участие с открита на улиците в Лондон тухла. Имаме актьор, който не сме поканили, само че ни е изпратил тухла. И несъмнено, такива, които три месеца след крайния период питат докога е отворена поканата. Носехме тухли освен из България, само че и из цяла Европа. Харесваше ми да виждам реакциите на чиновниците в куриерската компания, когато в продължение на два месеца изпращах всеки ден тухли на разнообразни адреси. Какъв би бил послесловът към тази акция? ХБ: Послесловът би трябвало да бъде обвързван най-много с градивността, визионерството и последователността в плануването на бъдещето на българското изкуство и просвета. Нещо, за което би трябвало да работим всички обединено. РЯ: Иска ми се да мисля за акция „ Тухлата “ като за задаване на въпроси, а не на отговори. Какво следва оттук насетне? ХБ: Оттук нататък в действителност ще се радваме изложбата да посети още няколко местоположения, където разнообразни публики да я видят и да разсъждават по тематиката. Организационно това е много мъчно без съдействието на самите създатели, за което ще ги помолим самостоятелно да дават творбите си за идващите експозиции. Надяваме се напълно скоро да представим „ ТУХЛАТА/ 2023 “ в столицата.
РЯ: Ние всички сме посланици на изкуството и би трябвало да помним това. Трябва да можем и да артикулираме, или най-малко да предадем изкуството си по този начин, че да доближава до хората. Такова едно постигане до хората е построяването на Музей за модерно изкуство. Акция „ Тухлата “ има съществени упоритости. Да се разноски из страната, да задава въпроси, да повдига диспути. Интересно е какъв брой разнообразни подходи, какъв брой разнообразни хрумвания са вложени в една елементарна тухла. Всяка тухла е значима, само че тя има смисъл единствено обединена от концепцията на изложбата. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ