Когато Георг Вилхелм Пабст – един от най-големите режисьори в

Когато Георг Вилхелм Пабст – един от най-големите режисьори в историята на немското кино – избира никому незнайната американска актриса и танцьорка Луиза Брукс за основната роля във кино лентата си „ Кутията на Пандора “ (1929), всички примадони в Германия получават нервозен срив. Пабст е толкоз превзет от харизмата на Луиза обаче, че без изобщо да се интересува от учудено повдигнатите вежди и сплетните на кинозвездите, незабавно снима с нея още един филм – „ Дневникът на едно изгубено момиче “ (1929). Това са и двата кино лентата, с които Луиза Брукс остава в историята на киното. Някои критици ги дефинират като „ шедьоври “, а фамозният дълготраен шеф на френската филмотека Анри Ланглоа споделя: „ Няма Грета Гарбо. Няма Марлене Дитрих. Има единствено Луиза Брукс “.И с още нещо Луиза Брукс ще бъде запомнена – с фамозната си прическа вид „ фасул “, несъмнено. С дължина до брадичката и бретон, стигащ до веждите, компактно и даже някак непристойно прилепваща към лицето, лъскава и абаносово черна, тази прическа освен се трансформира в емблематична за епохата на джаза, само че и през годините е неведнъж възпроизвеждана в киното. Достатъчно е да си спомним Миа (Ума Търман) в „ Криминале “ на Куентин Тарантино или Амели (Одри Тоту) в „ Невероятната орис на Амели Пулен “ на Жан-Пиер Жьоне. 

Дороти в Канзас Наричат я „ Лулу “ (както е името на героинята ѝ в „ Кутията на Пандора “) или Брукси и преди да стане актриса – нещо, което в никакъв случай не е желала, – тя е луда, луда, луда танцьорка. Родена е в дребното градче Черивейл в Канзас – място, което разказва като типично за американския Среден запад, където жителите „ се молят в църквата и практикуват блудничество в хамбара “, както се показва и нейната героиня, остроезичната Лулу.Когато е едвам 9-годишна, претърпява нещо, което дефинира като „ полово посягане “. Когато споделя на майка си за случилото се, тя ѝ дава отговор, че сама си е отговорна и най-вероятно сама е провокирала мъжа. Според Луиза тази преживелица значително образува отношението ѝ към мъжете в по-късна възраст. „ За мен благите, мекушави, лесни мъже в никакъв случай не са били задоволителни – би трябвало да има детайл на доминация “ – признава тя.Родителите ѝ не прекаляват в грижите си за нея. Баща ѝ е юрист, само че е прекомерно добър, прекомерно огромен пуритан и прекомерно почтен, с цел да направи кариера. В Черивейл даже се носела шегата, че господин Брукс е толкоз почтен, че секретарката му е по-богата от него. Въпреки всичко това обаче Луиза не е близка с татко си и за нея той е просто изсъхнал и отчайващо отегчителен човек. Виж, майка ѝ е напълно друга работа.Майра Брукс е със 17 години по-млада от мъжа си и още в деня на сватбата им го предизвестява да не чака от нея да бъде обичайна брачна половинка и майка. Тя е същински влюбена в книгите, музиката, танците и изобщо – в изкуството, и предава тази обич и на децата си, при все това по никакъв начин не обича да се занимава с тях. Предпочита да рисува или да свири на пиано и Луиза усеща, че надълбоко в себе си майка ѝ мечтае за напълно различен живот. „ Да си посветя живота на четири крещящи деца? Как ли пък не! “ – разправяла мисис Брукс. Лулу обожавала майка си, въпреки че разбирала, че не е като другите майки. „ Какво значение има това? Тя ни научи да обичаме хубостта и смеха “ – написа актрисата в втобиографията си. В семейство, в което никой не се интересува кой знае какъв брой от теб, може и да не получаваш вниманието и грижите, от които имаш потребност, само че пък получаваш премного независимост и нулев интерес към битовизмите. Веднъж Брукси счупила обичаната кристална чаша на майка си и била уверена, че ще я нахокат хубавичко за това, само че майка ѝ погледнала разсеяно кристалните парчета в шепата на щерка си и промърморила: „ Не ме занимавай с нелепости, скъпа, сега проучвам една пиеса на Бах “. 

Разглезена, нахална и скандална И още веднъж на майка си Луиза дължи любовта си към танците. Майра я записала на уроци по танци още 10-годишна и незабавно схванала, че Лулу е родена, с цел да танцува. Малката била пластична, имала възприятие за темп и най-важното – усещала музиката с всяка клетка на тялото си. Често даже сънувала, че танцува. Единственото, което все не успявала да реализира, било да си държи езика зад зъбите – отговаряла жестоко и неуважително на учителката си по танци, държанието ѝ било високомерно и непрестанно се карала с другите девойки. На 15-годишна възраст Брукс е призната в влиятелно учебно заведение по съвременни танци в Лос Анджелис. Напуска дома си без капка носталгия. Убедена е, че напълно скоро светът ще бъде в краката ѝ. В Ел Ей се среща с Марта Греъм – дамата, която провокира гражданска война в балета през първата половина на 20. век. Влиянието на Греъм върху Лулу е голямо, само че даже и тя не може да се оправи с опърничавата и вироглава Брукси. Две години след постъпването си Луиза е изхвърлена от школата, тъй като е „ капризна, нахална и несъобразителна “. Тя не признава разпоредбите, не разрешава да ѝ подреждат какво да прави и най-демонстративно нарушава дисциплината в трупата – пуши, пие и, въпреки да е единствено на 17, върти няколко мъже на дребния си пръст.