Solar Orbiter за първи път наблюдава поток от „падащи звезди“ на Слънцето
През пролетта на 2022 година галактическият уред Solar Orbiter (SolO) на ЕКА се приближи до Слънцето на разстояние единствено 49 милиона километра (една трета от дистанцията сред Земята и Слънцето). По този метод бе реализирана най-хубавата пространствена разграничителна дарба на слънчевата корона в историята на наблюденията.
Сега данните от тези наблюдения разкриха невиждано до момента събитие на Слънцето, наподобяващо рухването на огнени метеори в земната атмосфера. Това е развой, прочут като коронален дъжд, при който част от нагорещения до алено материал на Слънцето се събира и по-късно пада в короната заради фрапантна смяна на температурата.
Екипът, проучващ този съответен дъжд, който наподобява на падащите на Земята „ падащи звезди “, е управителен от университета Нортумбрия в Нюкасъл. Водещият създател на проучването професор Патрик Антолин съобщи:
„ Вътрешната слънчева корона е толкоз гореща, че може би в никакъв случай няма да успеем да я изследваме на място с галактически уред. Въпреки това SolO обикаля задоволително покрай Слънцето, с цел да може да открива дребните по мащаб феномени, които се случват в короната, като да вземем за пример дъждовните резултати, което ни разрешава да получим скъп индиректен разбор на короналната среда, който е от решаващо значение за разбирането на нейния състав и термодинамика “.
Дъжд от плазма при температура от милиони градуси
Въпреки че не е вода, короналният дъжд е резултат от развой на кондензация, сходно на земния дъжд. Короната, най-външната част от атмосферата на Слънцето, се образува от газове при температури от милиони градуси, а бързото намаление на температурата води до свръхплътни петна от плазма с широчина до 250 километра. Тези огнени кълба, формирани в горната част на короната, се устремяват надолу към Слънцето със скорост над 100 километра в секунда заради мощната гравитация.
На Земята „ падащите звезди “ се появяват, когато метеоритите навлизат с висока скорост в атмосферата на планетата и изгарят. Малко астероиди доближават до Земята, без да се разпаднат, а тези, които го вършат, могат да образуват големи кратери. Но слънчевата корона е тънка и не доста плътна. Затова учените смятат, че множеството от тези „ падащи звезди “ доближават повърхността на Слънцето без да се разпаднат.
Никога до момента не са следени ударни талази от коронален дъжд. Наблюденията на Solar Orbiter демонстрираха, че този развой може да провокира кратковременно, мощно светене, генерирайки вълна от материал, която се издига нагоре и провокира ударни талази, които нагряват газа над нея.
Падащите звезди без опашки
В земната атмосфера падащите метеори се характеризират със диря, която следва траекторията им. Тази „ опашка “ се образува, когато част от нагрятата материя на метеора се отдели, претърпявайки развой, наименуван аблация. Същото се случва и с кометите, когато те се доближават към Слънцето по своята орбита, заради което следим дълги опашки зад тях.
В слънчевата корона обаче не се следи аблация заради нейното магнитно поле. Вместо това газът от падащите плазмени кълба е отчасти йонизиран и следва линиите на магнитното поле, които работят като великански тръби за ориентиране на газа. Сгъстяването и свързаната с него топлота не разрешават на горящите плазмени кълба да образуват „ опашки “. И поради тях е доста по-трудно да се следи това събитие на Слънцето, в сравнение с Земята: SolO е първият, който съумя да го направи.
