През пролетта на 1953 г. жени от целите САЩ пътуват

През пролетта на 1953 година дами от задачите Съединени американски щати пътуват към Англия – и за мнозина от тях това е първият им път в чужбина.

Мотивът за пътуването е коронацията на Елизабет II, извършена в Уестминстърското абатство на дъждовния 2 юни същата година. Сред тези, които отпътуват, са Пеги Уебър, която изминава целия път от Айова, и Женева Валънтайн от Вашингтон, окръг Колумбия. И за двете дами коронацията дава невиждана опция да бъдат част от значим случай, в който една жена е в центъра на историята.

В продължение на съвсем 70 години съществува дългогодишна обвързаност към Елизабет от другата страна на Атлантика, изключително измежду дамите. Може да е от по-малко показния тип внимание, от това към други, може би по-светски дами членове на кралското семейство, като принцеса Даяна или херцогините на Кеймбридж и Съсекс. Но устоя на времето. Проучване от февруари 2022 година открива, че повече от 60% от американските дами имат удобно мнение за Елизабет, която умря в четвъртък на 96 години. Проучването открива, че тя е най-популярната от всички живи кралски особи, като дамите нормално почитат кралските особи повече, в сравнение с мъжете.

По собствен личен метод кралицата безшумно превзема въображението на американките през цялото време на царуването си. Част от този интерес произтича от непрекъснатата обвързаност на американците към кралското семейство изобщо – нещо, което надвишава царуването на Елизабет.

Но за доста американски дами тя е и нещо друго. Във време, когато в доста случаи от дамите се чака да извършват обичайните функции на майка и стопанка, Елизабет се възкачва на трона на могъща страна. По думите на един психолог в изявление за Los Angeles Times от 1953 година, за първи път „ дамите в Америка са намерили героиня, която ги кара да се усещат по-добри от мъжете. “

Снимка от коронацията

Точно както американките през 20-ти век наблюдават еволюцията на Елизабет от послушна щерка през млада младоженка и майка до съзнателен суверен, по този начин и по-ранните генерации демонстрират интерес към коронацията, брака и юбилейните тържества на кралица Виктория през 19-ти век.

Въпреки че американците избират друг път с оповестяването на независимостта си през 1776 година, английското кралско семейство постоянно е оказвало мощно въздействие върху американската душeвност. Всъщност това привличане може би е още по-голямо, тъй като не е усложнено с политика – не американските налози отиват за издръжката му, тъй че американците могат да се насладят на церемониалното и сантименталното, без да бъдат обременени от въпроси като значи да имаш монархия и какъв брой коства.

Има и характерен сексуален аспект в любовната спекулация на Америка с кралските особи. Когато дамите пътуват до Лондон през 1953 година – или, като проект Б, включват своите новозакупени тв приемници, с цел да гледат отразяването на коронацията – те не се интересуват единствено от това, което носи кралицата или от фигурата й, или от принц Филип.

Те също са закрепени и върху обстоятелството, че въобще се подвига толкоз доста звук към една жена, освен това по този начин мощна. Както Клеър Бут Лус, посланикът на Съединени американски щати в Италия, изяснява по това време, това е „ задача, направена по поръчка за жена “. Лус употребява тази логичност, с цел да убеди президента Дуайт Айзенхауер да изпрати журналистката Фльор Каулс на коронацията като един от неговите публични представители.

Наистина, както загатна Лус, има нещо извънредно бунтарско в ръководството на Елизабет. На следвоенния декор, когато доста американски дами бяха призовани да се върнат вкъщи и да се гордеят с успеваемостта на новите си кухненски уреди, ето една 25-годишна принцеса, издигната до позиция на държавен глава, чиято всяка стъпка се следи и разисква. Това е особеност и по способи, които наподобява предвещават положително за другите от нейния пол.

Репортерът Джон Корд Лагеман, който написа в Los Angeles Times през 1953 година, улавя това възприятие в публикация за „ Американките, които полудяха по британската кралица “. Елизабет, отбелязва Лагеман, съставлява предизвикателство за патриархата. Пример за това е нейният брак. Тук, написа той, „ обстановката е обърната “ и дамата „ командва “.

Елизабет няма потребност да „ играе съгласно разпоредбите на мъжа, като се държи непретенциозно и безпомощно. “ По-скоро тя може да „ бъде толкоз властна, колкото пожелае. “

Наблюденията на Лагеман дават някои ясноти за въздействието на Елизабет върху американските дами. Дори когато придвижването за равноправност оказва помощ да се стартират избрани диалози, кралицата продължава да моделира различен път напред – подобен, в който дамите могат да пътуват без децата си, да упражняват своето въздействие върху политиката, да бъдат в центъра на фотографията, да поемат отговорност и даже да си разрешат да остареят в очите на обществеността.

По Елизабет II ще скърбят мнозина по света, в това число дъщерите и внучките на „ лудите по кралицата “ американки, които пътуваха до Лондон през 1953 година за нейната коронация, само че и до през днешния ден не са виждали жена държавен глава в личната им страна.