Проф. Чавдар Добрев: Българският фашизъм - етапи и съвременни начини за неговото оневиняване
През последния четвърт век съществени представители на политическата ни класа, политолози, историци, посредници и социолози поставят неимоверни старания, с цел да потвърдят, че у нас през предишния век не е имало фашизъм.
Явно, за господстващия у нас неолиберализъм е изключително значимо да наложи стратегемата, съгласно която в България в никакъв случай не е имало фашизъм. А щом е нямало фашизъм, излиза, че е нямало антифашистка битка и опозиция! Извадени от историческия подтекст тогавашите партизани, ятаци и политзатворници се приравняват с разбойници и терористи, които разрушават устоите на отечеството и минират мирния живот на българското народонаселение.
Тезата, че е нямало фашизъм в България се постанова по не изключително комплициран път. Единият е като се размиват пороците на нашенския фашизъм. Другият е като се реалокират акцентите на историческия ни процес през ХХ. Нарочно се спекулира с отликите сред българската реалност и основните особености на италианския фашизъм и немския нацизъм.
Но таман тук е заровено кучето, както се споделя. Защото разликите на българския фашизъм от класическите му първообразци в Италия и Германия свидетелстват за това, че не съществува една единствена матрица на фашизма, че той като всяка друга идеология има разнообразни разцветки, форми, присъщи белези в другите страни на Европа, че в едни случаи възприема по-радикални начини на правене на политика, до момента в който в други не прибягва до крайни изрази на политическо държание.
Българският фашизъм има две типични форми на проявяване: едната през 20-те години на ХХ в., втората през времевия откъслек 1941 година – 1944 г.
Първата форма, тази от 20-те години, протича в обстановката на националното ни проваляне през Първата международна война, на последвалата тежка икономическа рецесия, на всеобщите национални придвижвания против господстващия режим. През тези години определени кръгове на провалилото се държавно ръководство, основно висши офицери, намират политически кей в италианския фашизъм. В идеологемите му за мощната страна и армия; за неотложното репресиране на левите хора и основно на комунистите; за потребността от внезапно ограничение на обществените свободи; за засиленото потребление на случайно принуждение и всеобщи убийства; за безпощадната кавга с недоволните от откритата власт и прочие
Разбира се, тогавашният български фашизъм не се обявява непосредствено с термина „ фашизъм “, но като хрумвания и организация следва италианския опит. През 20-те години България е сред първите страни, в които фашизмът намира относително необятен достъп.
Българският фашизъм в редица аспекти е по-краен от италианския и се обляга на Българския национален съюз „ Кубрат “ – първообразец на фашизоидна организация у нас. На 9 юни, 1923 година Военната лига и двореца не единствено провеждат антидържавен прелом, само че и обезглавяват законно определения министър председател на страната Александър Стамболийски. Прибягват към всеобщи форми на гнет, към варварска кавга с актива на Земеделската партия, а малко по-сетне на Комунистическата партия и Анархистическото придвижване. През юни и септември на 1923 година устройват най-зловещата скотобойна в цяла Европа. През 1925 година екзекутират цвета на българската лява интелигенция.
Вярно е, че българският фашизъм от 20-те години не желае възкресяване на Римската империя и присвояване на африкански територии, както италианските му събратя. В подмяна на това упражненото от него принуждение надминава това на Мусолини и неговите черноризци.
В Италия фашизмът поредно оформя образа си, минава през рецесии и подеми до съдбовния си край през 1945 година, когато Мусолини-Дучето бива обесен от народа с главата надолу. На българския фашизъм от 20-те години не му е съдено да има такова трайно и стабилно съществувание в течение на три десетилетия. Той скоропостижно, откакто е приключил предоставената му работа, бива претопен в нови демократикоподобни форми. Тяхното предопределение е да внесат известно успокояване в публичния живот още през втората половина на 20-те години.
Тези и други обстоятелства, извадили на показ същината на българския фашизъм през 20-те години, през днешния ден неслучайно биват премълчавани или опровергавани от актуалните адепти на родния неолиберализъм. Неолибералите вършат всичко допустимо, с цел да внушат от медийния екран и от университетските катедри, че тогавашната власт е потушавала противозаконни кървави дейности на авантюристи, наивни идеалисти и майстори на терора. Гледат да показват антидържавния прелом от 9 юни и апокалипсиса от 23 септември, 1923 година като естествени актове на демократично определеното ръководство на България. Така, оневинявайки напълно българския фашизъм от 20-те години, сходни манипулатори слагат щемпел на правота върху един величествен исторически фалшификат.
Наред с това те преиначават истините за българския фашизъм от 20-те години, почерпани с документална мощ от типичен произведения на нашата литература: романите „ Хоро “ от Антон Страшимиров и „ Иван Кондарев “ от Емилиян Станев, поезията на Гео Милев, Никола Фурнаджиев и Асен Разцветников, разказите на Ангел Каралийчев, публицистиката на Георги Шейтанов и Йосиф Хербст, поместените публикации в списание „ Пламък “ и незаконния вестник „ Протест “, констатациите на изтъкнати европейски интелектуалци като Анри Барбюс и пр.
Втората форма на проявяване на фашизма в България, разгърнала се през интервала 1941 година – 1944 година, се повлиява непосредствено от концепциите и практиките на национал-социализма, пристигнал на власт в Германия през 1933 година Нашата буржоазия е наясно, че не всичко от нацизма е използвано в България, че ще се наложи смегчено издание на националсоциалистическата теория, спрямо Берлин. Но за какво пък нашата страна да не стане Балкански център на оста Рим – Берлин – Токио?
Може доста да се разсъждава за какво държавното управление на Богдан Филов приема с контракт за приятелско съдействие армията на Хитлер да окупира страната ни през март, 1941 година Кое е победило? Пронацистката взаимност? Невъзможността България да организира суверенна политика в ситуацията на повсеместна експанзия на нацистка Германия? Развратът на политическия ни хайлайф? Вроденият инстинкт на българина да се приспособява към по-силния?
Подобни допускания не могат да опровергаят събитието, че тогавашният политически, боен и стопански хайлайф прави от България верен съюзник/сателит на нацистка Германия; че през България, с благословията на двореца и изпълнителната власт, минава армията на Вермахта, с цел да окупира „ новите земи “ в Гърция и Югославия и организира геноцид против съперниците на Райха; че български окупационен корпус сменя немската армия, с цел да се придвижи тя към Съветския съюз и прави там своите злодеяния; че евреите от Беломорието и Скопска Македония биват докарвани до влаковите композиции от наши войници; че България афишира война на Англия и Съединени американски щати, което е връх на национална безнаказаност и капитуланство.
През годините на Втората международна война нашата страна е индустриален запас за армиите, които водят война против Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Съединени американски щати. Наши селскостопански артикули непрестанно пътуват за Източния фронт. Български облекла и кожухчета топлят премръзналите „ сини рицари “. Транспортната ни мрежа и черноморските пристанища са дадени на откуп на немския Райх. Български здравни служащи биват изпратени на Източния фронт.
Наистина българската войска не отпътува в Съветския съюз, както сторват армиите на Румъния и Унгария и това е българска особеност и български принос. Заслугата на монарха Борис Трети в този аспект е безспорна. Но аз считам, че и корифеите на Вермахта не са държали толкоз доста на присъединяване на българската войска, имайки поради позитивните настроения на българския народ към Русия и руснаците. Ако бяха настояли, родното безгръбначие би се озовало начаса да изпрати най-малко един или два военни корпуса в Източното направление.
Външнополитическото и военно обвързване на двореца и на държавното управление на Богдан Филов с нацистка Германия надали може да се дефинира директно като демонстрация на породист фашизъм. Но че е в съучастничество с нацизма, че е озъбен колаборационизъм, незаконен акт зад кулиси, това не може да се отхвърли.
Днес идеолозите на неолиберализма оправдават това действие на ръководещите с възвишените желания на царя и Богдан Филов да осъществят националния ни блян – обединена България, реализирано посредством присъединение към майката-родина на българските територии, изгубени вследствие на безразсъдно водените войни от двореца и неговата камарила /за последното се приказва под сурдинка/. Като финален коз се сочи оживялото присъединение на Северна Добруджа към България и ни словце не се обелва, че по този въпрос е нямало особени различия сред Великите сили.
И още, след 1945 година остават на книга обещанията на Хитлер да получим „ новите земи “ – Беломорието, Скопска Македония и Западните околности. Нещо повече, на Парижката мирна конференция 1946–1947 година Англия и Съединени американски щати пледират за съществено орязване на българските земи чак до Пловдив, заради присъединяване на нашата страна във Втората международна война на страната на нацистка Германия.
Тази жестока действителност щеше да се сбъдне, в случай че не попадаха приносите ни върху другата везна на историята: всеобщо разгърналата се антифашистката опозиция и присъединяване на Първа българска войска в последната фаза от разгрома на хитлеристка Германия. И най-много, в случай че Съюз на съветските социалистически републики не беше си споделил тежката дума на Парижката мирна конференция в интерес на териториалната целокупност на България.
Понастоящем се ползва и друга технология за реабилитиране на фашизма и фашистите. Твърди се, че дворецът и държавното управление, трансформирали България в спътник на Третия Райх, били в действителност спасители на страната ни, защото показали в подобаващия миг на историята политически натурализъм и такст, сдържаност и еластичност, пригаждане и угодливост пред мощта на немската войска и Хитлер. По този метод нашата страна избегнала ужасите, претърпяни от народите на Гърция, Югославия и Чехословакия. Бих схванал авторите на това становище, в случай че се задоволяха с констатацията и го нямаше тяхното прехласване пред сходно качество на българските политици. А това качество е диря и от многовековното иго, симптом за етическа нестабилност, за „ чичовщина “, за осмяната от Славейков „ преклонена главица “.
Българският фашизъм от 1941 година – 1944 година – в сиамската му връзка с немския нацизъм – разкрива надалеч по-конкретно себе си в ракурса на действието му вътре в страната.
На първо място, с признатия от Народното събрание Закон за отбрана на страната. С влезлите в действие расистки антиеврейски закони, които копират законодателството на нацистка Германия. Държавните органи получават изключителни компетенции да репресират случайно всеки жител на царство България, за който има доноси или сведения, че е конкурент или съперник на „ новия международен ред “. Както в Германия, за „ пречистване “ са избрани хората с леви убеждения, фрагментите на компартията, на други опозиционни партии и еврейското малцинство. А това представлява държавен тероризъм от нацистки вид!
На второ място, предходните демократични форми потъват в небитието и страната стартират да я направляват директно обвързани с немския нацизъм лица. Регулярната полиция, новоформираната джандармерия и армейските поделения, натоварени да обезпечават „ вътрешната сигурност “, провеждат зрелищни хайки за главите на партизани и ятаци в цялата страна. Без разследване и съд инквизират, убиват, вкарват в затвори и концлагери десетки хиляди българи, унищожават малолетни, разправят се с деца, какъвто е казусът в село Ястребино.
На трето място, особено евреите биват третирани като расово непълноценни същества, което е наложителна норма в Хитлерова Германия. Те са сурово измъчвани – отлъчват ги от всекидневия живот на родните им селища, конфискуват жилищата им, уволняват ги от работа, задължават ги да носят жълтата давидова звезда. Мъжете ги хвърлят в концлагери и трудови бригади, евреите от София наложително биват изселвани в провинцията. Интензивно протича процедурата по изпращане на евреите от вътрешна България в газовите камери на немските концлагери. Просто необикновено е по какъв начин в такава конюнктура на беззаконие и отнети свободи българските евреи биват избавени от квалифицираното им очистване?! Как Светият синод, обособени депутати като Димитър Пешев са набрали храброст, с цел да се разгласят пред царя против депортирането на евреите? Но фактът е реалност: българските евреи оцеляват.
Несъстоятелно е спасяването на българските евреи да се показва като мотив за отсъствието на фашизъм/нацизъм в България. Едва ли някой може да отхвърли, че Испания на Франко през Втората международна война е фашистка страна. Но там евреите не са депортирани. Така се случва в Португалия, чийто режим е също фашизообразен. В Унгария адмирал Хорти изпраща стотици хиляди маджарски бойци на Източния фронт, само че към евреите е относително търпелив. Едва след преврата на фашистката партия „ Нилаши “ се прави депортиране на унгарските евреи.
На четвърто място, не трябва да се не помни, че през тези години пронацистката агитация у нас придобива кошмарни размери: свободата на словото е зачеркната; печатът и радиото са сложени под тотална цензура, сходна на тази в Германия.
На пето място, пълномощният министър на Германия Бекерле разполага с действителната власт на генерал-губернатор и намерено дирижира дейностите на държавното управление и двореца. Особено близки са връзките на нашите управяващи с маршал Гьоринг.
На шесто място, съществува система от профашистки организации като Съюза на българските национални райони, Съюза на ратниците за напредъка на България, Народното обществено придвижване на Ал. Цанков и други Тези организации се оглавяват от авторитетни фигури на режима като генералите Христо Луков и Никола Желев или професор Асен Кантарджиев. Българските фашисти са ухо и око на властта, те се включват ефективно във физически разправи с всеки български жител, изразил съмнение в господстващата власт и идеология.
Не желая да се унасям в елементи. Но и дотук посочените условия обясняват пределно ясно имало ли е, или е нямало фашизъм в България през интервала 1944 година – 1944 година
В неизмеримо усложнените условия на страна, окупирана от немската войска, с колаборационисти, застанали отпред на страна, в чиито лимити се организира всеобщ държавен гнет и ползва опитът на огромния брат – хитлерова Германия, е бил еднакъв на подвиг, само че и на избавяне на националната ни чест, съвест и ползи самият акт с организирането на антифашисткото съпротивително придвижване.
В българската антифашистка опозиция вземат присъединяване десетки хиляди наши сънародници. Тя се състои от партизански отряди, бригади и съединения, от политзатворници и концлагеристи, от незаконна мрежа по села и градове - ятаци, съидейници и симпатизанти. Разгръща се под лозунга: „ Смърт на фашизма, независимост на народа! “, проповядва идеалите на възрожденците, показва взаимност със международния антифашизъм, преди всичко със Съюз на съветските социалистически републики, само че и със Съединени американски щати и Англия.
Специфика на българското съпротивително придвижване е, че е формирано и се управлява основно от фрагменти на компартията и нейния юношески съюз – РМС, че споява битката против фашизма с битката за обществена правдивост. Обстоятелство, които кара в този момент обслужващият личен състав на неолиберализма да отхвърля изобщо антифашистката битка!
Друга специфичност е, че българската съпротива се насочва от програмата на Отечествения фронт, който сплотява съвсем всички опозиционните сили. Защо да не е специфичност и задължението на огромни български интелектуалци с антифашистката идея през 20-те години и през 1941 година – 1944 година През 1925 година българските фашисти убиват великия стихотворец на България и света Гео Милев. През 1942 година българският фашизъм убива другия популярен стихотворец на България и света – Никола Вапцаров.
През 20-те години кулминационна точка на съпротивата против фашистския гнет на нелегитимната власт, осъществена посредством прелом, е въстанието от м. септември, 1923 година Това въстание може да бъде наречено „ национално “, „ септемврийско “, „ работническо-селско “ и прочие, на същата основа то е „ антифашистко “. Подобен е казусът с датата 9 септември, която може да се дефинира като въстание, протест, гражданска война, прелом и прочие, само че в същото време и като край, свършек на четиригодишното господство на българския фашизъм, като увенчаване на делото на антифашистката опозиция.
Ще се върна към началото.
Имало ли е фашизъм у нас?
Да, имало е, с две кулминационни точки: 20-те години и интервала 1941 година г– 1944 година
Имало ли е съпротивително придвижване против фашизма?
Да, имало е, с два стадия на активизация: 20-те години и интервала 1941 година – 1944 година
Такива са действителностите. Останалото са подправки, подправяне на историята, обстановка и конформизъм. Но и носталгиране на нашенските неолиберали по наследствата на българския фашизъм.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Явно, за господстващия у нас неолиберализъм е изключително значимо да наложи стратегемата, съгласно която в България в никакъв случай не е имало фашизъм. А щом е нямало фашизъм, излиза, че е нямало антифашистка битка и опозиция! Извадени от историческия подтекст тогавашите партизани, ятаци и политзатворници се приравняват с разбойници и терористи, които разрушават устоите на отечеството и минират мирния живот на българското народонаселение.
Тезата, че е нямало фашизъм в България се постанова по не изключително комплициран път. Единият е като се размиват пороците на нашенския фашизъм. Другият е като се реалокират акцентите на историческия ни процес през ХХ. Нарочно се спекулира с отликите сред българската реалност и основните особености на италианския фашизъм и немския нацизъм.
Но таман тук е заровено кучето, както се споделя. Защото разликите на българския фашизъм от класическите му първообразци в Италия и Германия свидетелстват за това, че не съществува една единствена матрица на фашизма, че той като всяка друга идеология има разнообразни разцветки, форми, присъщи белези в другите страни на Европа, че в едни случаи възприема по-радикални начини на правене на политика, до момента в който в други не прибягва до крайни изрази на политическо държание.
Българският фашизъм има две типични форми на проявяване: едната през 20-те години на ХХ в., втората през времевия откъслек 1941 година – 1944 г.
Първата форма, тази от 20-те години, протича в обстановката на националното ни проваляне през Първата международна война, на последвалата тежка икономическа рецесия, на всеобщите национални придвижвания против господстващия режим. През тези години определени кръгове на провалилото се държавно ръководство, основно висши офицери, намират политически кей в италианския фашизъм. В идеологемите му за мощната страна и армия; за неотложното репресиране на левите хора и основно на комунистите; за потребността от внезапно ограничение на обществените свободи; за засиленото потребление на случайно принуждение и всеобщи убийства; за безпощадната кавга с недоволните от откритата власт и прочие
Разбира се, тогавашният български фашизъм не се обявява непосредствено с термина „ фашизъм “, но като хрумвания и организация следва италианския опит. През 20-те години България е сред първите страни, в които фашизмът намира относително необятен достъп.
Българският фашизъм в редица аспекти е по-краен от италианския и се обляга на Българския национален съюз „ Кубрат “ – първообразец на фашизоидна организация у нас. На 9 юни, 1923 година Военната лига и двореца не единствено провеждат антидържавен прелом, само че и обезглавяват законно определения министър председател на страната Александър Стамболийски. Прибягват към всеобщи форми на гнет, към варварска кавга с актива на Земеделската партия, а малко по-сетне на Комунистическата партия и Анархистическото придвижване. През юни и септември на 1923 година устройват най-зловещата скотобойна в цяла Европа. През 1925 година екзекутират цвета на българската лява интелигенция.
Вярно е, че българският фашизъм от 20-те години не желае възкресяване на Римската империя и присвояване на африкански територии, както италианските му събратя. В подмяна на това упражненото от него принуждение надминава това на Мусолини и неговите черноризци.
В Италия фашизмът поредно оформя образа си, минава през рецесии и подеми до съдбовния си край през 1945 година, когато Мусолини-Дучето бива обесен от народа с главата надолу. На българския фашизъм от 20-те години не му е съдено да има такова трайно и стабилно съществувание в течение на три десетилетия. Той скоропостижно, откакто е приключил предоставената му работа, бива претопен в нови демократикоподобни форми. Тяхното предопределение е да внесат известно успокояване в публичния живот още през втората половина на 20-те години.
Тези и други обстоятелства, извадили на показ същината на българския фашизъм през 20-те години, през днешния ден неслучайно биват премълчавани или опровергавани от актуалните адепти на родния неолиберализъм. Неолибералите вършат всичко допустимо, с цел да внушат от медийния екран и от университетските катедри, че тогавашната власт е потушавала противозаконни кървави дейности на авантюристи, наивни идеалисти и майстори на терора. Гледат да показват антидържавния прелом от 9 юни и апокалипсиса от 23 септември, 1923 година като естествени актове на демократично определеното ръководство на България. Така, оневинявайки напълно българския фашизъм от 20-те години, сходни манипулатори слагат щемпел на правота върху един величествен исторически фалшификат.
Наред с това те преиначават истините за българския фашизъм от 20-те години, почерпани с документална мощ от типичен произведения на нашата литература: романите „ Хоро “ от Антон Страшимиров и „ Иван Кондарев “ от Емилиян Станев, поезията на Гео Милев, Никола Фурнаджиев и Асен Разцветников, разказите на Ангел Каралийчев, публицистиката на Георги Шейтанов и Йосиф Хербст, поместените публикации в списание „ Пламък “ и незаконния вестник „ Протест “, констатациите на изтъкнати европейски интелектуалци като Анри Барбюс и пр.
Втората форма на проявяване на фашизма в България, разгърнала се през интервала 1941 година – 1944 година, се повлиява непосредствено от концепциите и практиките на национал-социализма, пристигнал на власт в Германия през 1933 година Нашата буржоазия е наясно, че не всичко от нацизма е използвано в България, че ще се наложи смегчено издание на националсоциалистическата теория, спрямо Берлин. Но за какво пък нашата страна да не стане Балкански център на оста Рим – Берлин – Токио?
Може доста да се разсъждава за какво държавното управление на Богдан Филов приема с контракт за приятелско съдействие армията на Хитлер да окупира страната ни през март, 1941 година Кое е победило? Пронацистката взаимност? Невъзможността България да организира суверенна политика в ситуацията на повсеместна експанзия на нацистка Германия? Развратът на политическия ни хайлайф? Вроденият инстинкт на българина да се приспособява към по-силния?
Подобни допускания не могат да опровергаят събитието, че тогавашният политически, боен и стопански хайлайф прави от България верен съюзник/сателит на нацистка Германия; че през България, с благословията на двореца и изпълнителната власт, минава армията на Вермахта, с цел да окупира „ новите земи “ в Гърция и Югославия и организира геноцид против съперниците на Райха; че български окупационен корпус сменя немската армия, с цел да се придвижи тя към Съветския съюз и прави там своите злодеяния; че евреите от Беломорието и Скопска Македония биват докарвани до влаковите композиции от наши войници; че България афишира война на Англия и Съединени американски щати, което е връх на национална безнаказаност и капитуланство.
През годините на Втората международна война нашата страна е индустриален запас за армиите, които водят война против Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Съединени американски щати. Наши селскостопански артикули непрестанно пътуват за Източния фронт. Български облекла и кожухчета топлят премръзналите „ сини рицари “. Транспортната ни мрежа и черноморските пристанища са дадени на откуп на немския Райх. Български здравни служащи биват изпратени на Източния фронт.
Наистина българската войска не отпътува в Съветския съюз, както сторват армиите на Румъния и Унгария и това е българска особеност и български принос. Заслугата на монарха Борис Трети в този аспект е безспорна. Но аз считам, че и корифеите на Вермахта не са държали толкоз доста на присъединяване на българската войска, имайки поради позитивните настроения на българския народ към Русия и руснаците. Ако бяха настояли, родното безгръбначие би се озовало начаса да изпрати най-малко един или два военни корпуса в Източното направление.
Външнополитическото и военно обвързване на двореца и на държавното управление на Богдан Филов с нацистка Германия надали може да се дефинира директно като демонстрация на породист фашизъм. Но че е в съучастничество с нацизма, че е озъбен колаборационизъм, незаконен акт зад кулиси, това не може да се отхвърли.
Днес идеолозите на неолиберализма оправдават това действие на ръководещите с възвишените желания на царя и Богдан Филов да осъществят националния ни блян – обединена България, реализирано посредством присъединение към майката-родина на българските територии, изгубени вследствие на безразсъдно водените войни от двореца и неговата камарила /за последното се приказва под сурдинка/. Като финален коз се сочи оживялото присъединение на Северна Добруджа към България и ни словце не се обелва, че по този въпрос е нямало особени различия сред Великите сили.
И още, след 1945 година остават на книга обещанията на Хитлер да получим „ новите земи “ – Беломорието, Скопска Македония и Западните околности. Нещо повече, на Парижката мирна конференция 1946–1947 година Англия и Съединени американски щати пледират за съществено орязване на българските земи чак до Пловдив, заради присъединяване на нашата страна във Втората международна война на страната на нацистка Германия.
Тази жестока действителност щеше да се сбъдне, в случай че не попадаха приносите ни върху другата везна на историята: всеобщо разгърналата се антифашистката опозиция и присъединяване на Първа българска войска в последната фаза от разгрома на хитлеристка Германия. И най-много, в случай че Съюз на съветските социалистически републики не беше си споделил тежката дума на Парижката мирна конференция в интерес на териториалната целокупност на България.
Понастоящем се ползва и друга технология за реабилитиране на фашизма и фашистите. Твърди се, че дворецът и държавното управление, трансформирали България в спътник на Третия Райх, били в действителност спасители на страната ни, защото показали в подобаващия миг на историята политически натурализъм и такст, сдържаност и еластичност, пригаждане и угодливост пред мощта на немската войска и Хитлер. По този метод нашата страна избегнала ужасите, претърпяни от народите на Гърция, Югославия и Чехословакия. Бих схванал авторите на това становище, в случай че се задоволяха с констатацията и го нямаше тяхното прехласване пред сходно качество на българските политици. А това качество е диря и от многовековното иго, симптом за етическа нестабилност, за „ чичовщина “, за осмяната от Славейков „ преклонена главица “.
Българският фашизъм от 1941 година – 1944 година – в сиамската му връзка с немския нацизъм – разкрива надалеч по-конкретно себе си в ракурса на действието му вътре в страната.
На първо място, с признатия от Народното събрание Закон за отбрана на страната. С влезлите в действие расистки антиеврейски закони, които копират законодателството на нацистка Германия. Държавните органи получават изключителни компетенции да репресират случайно всеки жител на царство България, за който има доноси или сведения, че е конкурент или съперник на „ новия международен ред “. Както в Германия, за „ пречистване “ са избрани хората с леви убеждения, фрагментите на компартията, на други опозиционни партии и еврейското малцинство. А това представлява държавен тероризъм от нацистки вид!
На второ място, предходните демократични форми потъват в небитието и страната стартират да я направляват директно обвързани с немския нацизъм лица. Регулярната полиция, новоформираната джандармерия и армейските поделения, натоварени да обезпечават „ вътрешната сигурност “, провеждат зрелищни хайки за главите на партизани и ятаци в цялата страна. Без разследване и съд инквизират, убиват, вкарват в затвори и концлагери десетки хиляди българи, унищожават малолетни, разправят се с деца, какъвто е казусът в село Ястребино.
На трето място, особено евреите биват третирани като расово непълноценни същества, което е наложителна норма в Хитлерова Германия. Те са сурово измъчвани – отлъчват ги от всекидневия живот на родните им селища, конфискуват жилищата им, уволняват ги от работа, задължават ги да носят жълтата давидова звезда. Мъжете ги хвърлят в концлагери и трудови бригади, евреите от София наложително биват изселвани в провинцията. Интензивно протича процедурата по изпращане на евреите от вътрешна България в газовите камери на немските концлагери. Просто необикновено е по какъв начин в такава конюнктура на беззаконие и отнети свободи българските евреи биват избавени от квалифицираното им очистване?! Как Светият синод, обособени депутати като Димитър Пешев са набрали храброст, с цел да се разгласят пред царя против депортирането на евреите? Но фактът е реалност: българските евреи оцеляват.
Несъстоятелно е спасяването на българските евреи да се показва като мотив за отсъствието на фашизъм/нацизъм в България. Едва ли някой може да отхвърли, че Испания на Франко през Втората международна война е фашистка страна. Но там евреите не са депортирани. Така се случва в Португалия, чийто режим е също фашизообразен. В Унгария адмирал Хорти изпраща стотици хиляди маджарски бойци на Източния фронт, само че към евреите е относително търпелив. Едва след преврата на фашистката партия „ Нилаши “ се прави депортиране на унгарските евреи.
На четвърто място, не трябва да се не помни, че през тези години пронацистката агитация у нас придобива кошмарни размери: свободата на словото е зачеркната; печатът и радиото са сложени под тотална цензура, сходна на тази в Германия.
На пето място, пълномощният министър на Германия Бекерле разполага с действителната власт на генерал-губернатор и намерено дирижира дейностите на държавното управление и двореца. Особено близки са връзките на нашите управяващи с маршал Гьоринг.
На шесто място, съществува система от профашистки организации като Съюза на българските национални райони, Съюза на ратниците за напредъка на България, Народното обществено придвижване на Ал. Цанков и други Тези организации се оглавяват от авторитетни фигури на режима като генералите Христо Луков и Никола Желев или професор Асен Кантарджиев. Българските фашисти са ухо и око на властта, те се включват ефективно във физически разправи с всеки български жител, изразил съмнение в господстващата власт и идеология.
Не желая да се унасям в елементи. Но и дотук посочените условия обясняват пределно ясно имало ли е, или е нямало фашизъм в България през интервала 1944 година – 1944 година
В неизмеримо усложнените условия на страна, окупирана от немската войска, с колаборационисти, застанали отпред на страна, в чиито лимити се организира всеобщ държавен гнет и ползва опитът на огромния брат – хитлерова Германия, е бил еднакъв на подвиг, само че и на избавяне на националната ни чест, съвест и ползи самият акт с организирането на антифашисткото съпротивително придвижване.
В българската антифашистка опозиция вземат присъединяване десетки хиляди наши сънародници. Тя се състои от партизански отряди, бригади и съединения, от политзатворници и концлагеристи, от незаконна мрежа по села и градове - ятаци, съидейници и симпатизанти. Разгръща се под лозунга: „ Смърт на фашизма, независимост на народа! “, проповядва идеалите на възрожденците, показва взаимност със международния антифашизъм, преди всичко със Съюз на съветските социалистически републики, само че и със Съединени американски щати и Англия.
Специфика на българското съпротивително придвижване е, че е формирано и се управлява основно от фрагменти на компартията и нейния юношески съюз – РМС, че споява битката против фашизма с битката за обществена правдивост. Обстоятелство, които кара в този момент обслужващият личен състав на неолиберализма да отхвърля изобщо антифашистката битка!
Друга специфичност е, че българската съпротива се насочва от програмата на Отечествения фронт, който сплотява съвсем всички опозиционните сили. Защо да не е специфичност и задължението на огромни български интелектуалци с антифашистката идея през 20-те години и през 1941 година – 1944 година През 1925 година българските фашисти убиват великия стихотворец на България и света Гео Милев. През 1942 година българският фашизъм убива другия популярен стихотворец на България и света – Никола Вапцаров.
През 20-те години кулминационна точка на съпротивата против фашистския гнет на нелегитимната власт, осъществена посредством прелом, е въстанието от м. септември, 1923 година Това въстание може да бъде наречено „ национално “, „ септемврийско “, „ работническо-селско “ и прочие, на същата основа то е „ антифашистко “. Подобен е казусът с датата 9 септември, която може да се дефинира като въстание, протест, гражданска война, прелом и прочие, само че в същото време и като край, свършек на четиригодишното господство на българския фашизъм, като увенчаване на делото на антифашистката опозиция.
Ще се върна към началото.
Имало ли е фашизъм у нас?
Да, имало е, с две кулминационни точки: 20-те години и интервала 1941 година г– 1944 година
Имало ли е съпротивително придвижване против фашизма?
Да, имало е, с два стадия на активизация: 20-те години и интервала 1941 година – 1944 година
Такива са действителностите. Останалото са подправки, подправяне на историята, обстановка и конформизъм. Но и носталгиране на нашенските неолиберали по наследствата на българския фашизъм.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ