През последните три десетилетия диабетът в България се е увеличил,

През последните три десетилетия диабетът в България се е нараснал, като наклонността по утрояване на пациентите ни приближава до заболеваемостта в Скандинавските страни, Канада, Англия, Америка – над 20 души на 100 000.

Причината съгласно специалистите е  модерният метод на живот.

„ За мен преди всичко е неприятната храна, тъй като индустриализацията сама по себе си не е най-големият замърсител. Но химизацията като цяло е доста огромна. Индустриалната, битова, лекарствена, хранителна химии утежняват здравето “, разяснява доцент Радка Савова от СБАЛ „ Проф. доктор Иван Митев “.

Тя бе преподавател на X-та национална конференция „ Ако не в този момент, по кое време? “, проведена от Националната асоциация на децата и младежите с диабет. Влиянието на околната среда трансформира заболеваемостта при диабет вид 1 и при автоимунното заболяване. Препоръките на ендокринолозите са да се придържаме към метода на живот на нашите баби – чиста храна, вода, по-малко хранителна и лекарствена химия.

Доц. Радка Савова показа проучвания, правени през последните 2 години и начерта трендове за страната. Според нея обществото може доста да работи във връзка с диабет вид 2, който се развива при затлъстелите деца.

Той не може да се развие при подрастващи с обикновено тегло, не е автоимунно заболяване. При него няма заличаване на бета клетките на панкреаса, които създават инсулин. За разлика от вид 1, който е подвластен от инсулина.

„ Тип 2 е, когато децата създадат високостепенно затлъстяване, изключително когато във семейството има диабетици – майка и/или татко със затлъстяване, диабет вид 2. Унаследяват се серия от гени, които подготвят и към ястие, и към затлъстяване. Това става нормално в пубертета, тъй като той се намесва с спомагателни контраинсуларни хормони, които дефинират развиването на децата “, изясни доцент Савова.

Тя посочи, че тези хормони в допълнение покачват кръвната захар. Затова първото лекуване на вид 2 е да се понижи тежестта на пациента, даже и единствено с 5%.

„ При съкращаване на тежестта, понижената телесна маса се привежда в сходство с потенциала на бета клетките, които създават инсулин. Когато се реализира това равновесие, може да се премине единствено към диета и физическа интензивност “, уточни доцент Савова.

Тя посочи, че диабетът е хронично нелечимо заболяване, само че с съкращаване на тежестта и с физическа интензивност може години наред пациентът да не употребява спомагателни лекарства.

В България са регистрирани 164 затлъстели деца, които не са имали признаци за диабет преди да завишат килограмите си. При тях е открит диабет вид 2, а при още десетина подрастващи е установен нарушен глюкозен толеранс и податливост да развият диабет, в случай че не редуцират тежестта си.

При пациентите с диабет вид 1 нещата са разнообразни.

При него придвижването не оказва въздействие, само че имунната система не може да разпознае свое от непознато и нападна личните си тъкани и органи. В България са регистрирани към 2000 деца с вид 1.

За тях ендокринолозите предлагат използването на инсулинови помпи и датчици. Проучванията в страната сочат, че младежите след 14-та си година утежняват контрола си, освен по хормонални аргументи, само че и заради избран психичен митинг, присъщ за тийнеджърите: „ Остави ме на мира! “, „ Аз си знам. “, „ Не ме закачай! “. Това е наклонност в целия свят.

„ Много деца, като навършат 17 година, желаят телата си чисти и смъкваме помпите. Не се усещат комфортно, когато навлизат в полово дейна възраст и ги махаме. Те са комфортни за дребните деца, тъй като оферират доста тънко дозиране на инсулин до всяка десета или стотна от единицата, което има значение “, разяснява доцент Савова.

Според нея най-трудният интервал при диабетиците е сред 18 и 25 години, когато младежите стават самостоятелни от възрастните и утежняват контрола за банкет на инсулин, при което бързо настъпват затруднения на болестта.

Ендокринолозите предлагат да споделим опита на Германия, в която се прави всеобщ скрининг. При него се изследват антителата на децата или най-малко при рискови групи – в фамилии, в които майката или бащата, братчето или сестричето са с диабет вид 1, и се чака другото дете да има нараснал риск.

„ Там се изследват антителата към панкреасната жлеза, наблюдават се във времето и в случай че се появи освен едно, а второ антитяло, рискът детето да развие в идващите години диабет е 80%. Родителите би трябвало да следят и при първите признаци да го заведат на доктор, а не в последния миг в диабетна кома, на носилка, в интензивно поделение или в тежко положение “, разясни доцент Савова.

Според нея сходни проучвания могат да се вършат на 2-3 години един път. Проучванията на учените демонстрират, че когато детето е на година – година и половина може да се установяват първите антитела и дали прави диабет вид 1, изключително в случай че е от рисков контингент.

Изключително значимо при подрастващите с диабет е образованието на фамилията. „ Това, което ги съветваме е сами да ръководят диабета. Не би трябвало да има нито доста високи, нито ниски равнища на захар. Във всеки един миг те би трябвало да имат динамично държание и да вземат решение сами какъв брой храна, какъв брой инсулин да одобряват, според от положението на детето, от апетита, от сезона, от средата – море, планина, заболявания, физически, действен или травматичен стрес… “, съобщи доцент Савова.

От септември д ецата със захарен диабет вид 1 имат достъп до инсулинови помпи и датчици за дълготрайно мониториране на равнището на кръвната захар. Процедурата бе облекчена след продължителна борба на Националната асоциация на децата и младежите с диабет и на родителите на деца с диабет.