Продължителното гледане на телевизия може да увреди и да свие мозъка при мъжете
Честото гледане на телевизия в междинна възраст може да бъде обвързвано с по-малък размер на избрани мозъчни области и повече промени в бялото вещество десетилетия по-късно. Това демонстрира ново проучване, оповестено в научното списание " Alzheimer’s & Dementia ".
Учените са анализирали данни от към 1700 участници в дълготрайното американско изследване ARIC. При включването им междинната им възраст е била почти 53 години. Те са показали какъв брой постоянно гледат телевизия в свободното си време и каква част от работния ден прекарват седнали. Близо 24 години по-късно мозъчната им конструкция е изследвана с ядрено-магнитен резонанс.
Мъжете, които оповестяват, че гледат телевизия „ доста постоянно “, след това имат по-малък размер в области, свързани с паметта, вземането на решения и обработката на зрителна информация. При тях са открити и повече хиперинтензивни промени в бялото мозъчно вещество, които се срещат при стареене и са свързвани с по-висок риск от инсулт, когнитивен спад и деменция. Същата отчетлива взаимозависимост не е открита при дамите.
Интересното е, че продължителното седене по време на работа не демонстрира същата връзка . При част от хората, прекарващи дълго време на бюро, мозъчната конструкция даже е била по-добре непокътната. Резултатите остават сходни и след отчитане на общата физическа интензивност, което подсказва, че значение може да има освен какъв брой време седим, а и с какво се занимава мозъкът през това време.
Според съавтора на изследването Дейвид Райхлен от Университета на Южна Калифорния гледането на телевизия нормално е пасивно занятие и изисква по-малко умствено присъединяване спрямо четенето, писането, работата на компютър или решаването на проблеми. Подобни действия могат да подкрепят така наречен когнитивен запас, или способността на мозъка да резервира функционалностите си макар възрастови и болестни промени.
Авторите към момента не могат да обяснят за какво следената връзка е по-силна при мъжете. Възможни фактори са разлики в навиците за гледане, здравословното положение, обществената интензивност или биологичните особености на стареенето, само че тези хипотези следва да бъдат тествани.
Проучването не потвърждава, че малкия екран предизвиква стесняване на мозъка или деменция. Навиците са оценени посредством самоотчитане , а хората не са разпределяни пробно в групи. Възможно е върху резултатите да въздействат и други фактори, в това число сърдечносъдови болести, сън, обучение, хранене и обществена среда.
Практичният извод не е тв приемникът да бъде изключен изцяло, а продължителното пасивно гледане да се прекъсва. Разходка, малко оживление, четене, проучване на ново умеене, диалози с други хора или занимания, изискващи централизация, са по-полезна опция на следващи часове пред екрана.
Световната здравна организация предлага постоянна физическа интензивност, умствено стимулиране, обществена ангажираност, уравновесено хранене, отвод от тютюнопушене и надзор на кръвното налягане, диабета и холестерола като част от цялостната профилактика на когнитивния спад. Според обновените насоки до 45% от риска от деменция може да бъде предотвратен или отсрочен посредством влияние върху променими рискови фактори през целия живот.
