През последните седмици Китай беше засегнат от опустошителни наводнения, които

През последните седмици Китай беше обиден от опустошителни наводнения, които предизвикаха смъртоносни случаи и доведоха до голям брой инфраструктурни вреди. Всичко това повдигна въпроса до каква степен е ефикасна самодейността на страната от 2015 година за построяването на „ град-гъба “ - задачата, на която е да се понижат вредите от наводненията.

Инициативата беше стартирана, с цел да се увеличи устойчивостта на огромните градове против подобен вид естествени бедствия, както и да се употребява по-добре дъждовната вода посредством архитектурни, инженерни и инфраструктурни промени.

Въпреки това обаче градовете остават уязвими на проливния дъжд. Само през юли наводненията предизвикаха 142 смъртни случая и оставиха десетки хора в неопределеност. Унищожиха 2300 домове и предизвикаха директни стопански загуби от 15.78 милиарда юана (2.19 милиарда долара), заяви китайското министерство на изключителните обстановки в понеделник.
Защо започва самодейността „ градове-гъби “?
Китай от дълго време се стреми да усъвършенства метода, по който се оправя с рисковите метеорологични условия и да направи гъсто обитаемоте градове по-малко уязвими на наводнения и суша.

Инициативата „ Градът-гъба “ е предопределена да употребява по-добре „ естествено основани решения “ с по-малко влияние за по-добро систематизиране на водата и възстановяване на дренажа и съхранението.

Тези решения включват потреблението на пропусклив асфалт, построяването на нови канали и езера, както и възобновяване на влажните зони, което освен ще облекчи преовлажняването, само че и ще усъвършенства градската среда.

Урбанизацията затвори големи сектори от земята с бетон. Много постоянно той е излят по крайбрежията на огромни реки, които обичайно са служили като заливи, което докара до многочислените бедствия, защото непотребната вода няма къде да се утаява и наводненията в Китай се трансфораха в нещо всекидневно.

Според данни от 2018 година 641 от 654 огромни и междинни града в Китай са били уязвими от наводнения и преовлажняване, като 180 са изправени пред опасности от наводнения всяка година.
Какво е направено до момента?
Проучванията демонстрират, че доста от локалните пилотни начинания, стартирани до момента, са имали позитивен резултат. Сред сполучливите начинания са построяването на дъждовни градини и зелени покриви, които оказват помощ за абсорбирането на непотребната вода.

Общо 30 града през 2015 и 2016 година бяха включени в пилотния план за „ градове-гъби “. До предходната година единствено 64 от 654 града в Китай са издали законодателство за използване на насоките за „ градовете гъби “. Според специалисти държавното управление до момента е обръщало „ минимално внимание “ на строителството на „ градовете гъби “ и приканиха националното законодателство да бъде направено допустимо най-скоро.
Какви са рестриктивните мерки на „ градовете гъби “?
Дори всички нужни ограничения да бяха взети за напълно създаване на „ градовете гъби “, то още веднъж нямаше да бъдат предотвратени тазгодишните бедствия, написа Reuters.

Джънджоу в провинция Хенан беше един от най-активните в построяването на „ гъбите “, отделяйки близо 60 милиарда юана за програмата от 2016 до 2021 година Но не съумя да се оправи с най-обилните превалявания в историята през 2021 година

Експерти считат, че градската инфраструктура на гъбата може да поеме единствено не повече от 200 милиметра (7.9 инча) дъжд дневно. В разгара на дъждовните стихии, които връхлетяха Пекин в края на юли, преваляванията в една станция доближиха 745 милиметра за три дни и половина. През юли 2021 година в Джънджоу паднаха над 200 mm превалявания единствено за един час.

Властите също се пробват да наваксат с изменението на климата. Тазгодишният пороен дъжд удари градове в нормално сухия север, където развиването на градовете с гъби е по-малко напреднало.