Защо се счупиха толкова много климатични рекорди толкова бързо
През последните няколко седмици климатични върхове се чупят по целия свят. 4 юли беше денят с най-висока междинна температура в света до момента, като счупи пресния нов връх, подложен предходния ден.
Също по този начин на 4 юли Световната метеорологична организация разгласи, че е почнал Ел Ниньо, който „ основава предпоставки за евентуално внезапно повишение на световните температури и нарушение на метеорологичните и климатичните модели “.
И по този начин, какво се случва с климата и за какво всички тези върхове изпопадаха едновременно?
На фона на световното стопляне изискванията на Ел Ниньо (топлата фаза на Южното съмнение, квазипериодично изменение в температурата на повърхностния пласт на водата в екваториалната част на Тихия океан) имат спомагателен резултат, като покачват температурите до рекордни стойности. Това се съчетава с понижаване на аерозолите – дребни частици, които могат да отклоняват входящата слънчева радиация. Така че тези два фактора най-вероятно са отговорни за рекордно високите температури в атмосферата и в океаните.
Но…
Екстремното стопляне, на което сме очевидци, се дължи значително на следения в този момент Ел Ниньо, който се прибавя към изобщо световната наклонност на стопляне, породена от хората, които отделят парникови газове.
Тази особеност с испанско име се афишира, когато температурата на морската повърхнина в огромни елементи от тропическия Тихи океан се затопля доста. Тези по-високи от междинните температури на повърхността на океана способстват за по-високи от междинните температури над сушата.
Последният мощен Ел Ниньо беше през 2016 година, само че от този момент сме изпуснали в атмосферата 240 милиарда тона CO₂. Важно е да се означи, че той по принцип не основава спомагателна топлота, а преразпределя съществуващата от океана към атмосферата.
Океанът е голям. Водата покрива 70% от планетата и е в положение да съхранява големи количества топло заради високия си характерен топлинен потенциал (затова бутилката ни с гореща вода остава топла по-дълго, в сравнение с храната, която сме си сготвили. И по тази причина 90% от непотребната топлота от световното стопляне се всмуква от океана.)
Океанските течения циркулират топлината сред повърхността на Земята, където живеем, и дълбоките океански води. По време на Ел Ниньо пасатите над Тихия океан отслабват и изплуването на студена вода по тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка понижава. Това води до стопляне на горните пластове на океана.
През юни 2023 година в първите 400 метра от Тихия океан са регистрирани по-високи от нормалните температури в региона на екватора. Тъй като студената вода е по-плътна от топлата, този пласт не разрешава на по-студените океански води да обхванат до повърхността. Същият води и до увеличение на гръмотевичните стихии, които в допълнение освобождават още топлота в атмосферата посредством развой, наименуван „ латентно нагряване “.
Това значи, че насъбраната топлота от световното стопляне, която се е криела в океана през миналите години на Ла Ниня (същото като Ел Ниньо, само че студено), в този момент се издига на повърхността – и чупи върховете.
Друг фактор, който евентуално е съдействал за необикновеното стопляне, е намаляването на аерозолите.
Това са дребни частици, които могат да отклоняват постъпващата слънчева радиация. Изпомпването на аерозоли в стратосферата е един от евентуалните геоинженерни способи, които човечеството би могло да употребява, с цел да понижи въздействието на световното затопляне… макар че прекъсването на излъчванията на парникови газове би било доста по-добре.
Липсата на аерозоли обаче също може да докара до повишение на температурите. В изследване от 2008 година се стига до заключението, че 35% от годишните промени в температурата на морската повърхнина над Атлантическия океан през лятото в Северното полукълбо могат да се обяснят с измененията в сахарския прахуляк.
Нивата на сахарския прахуляк над Атлантическия океан в последно време са извънредно ниски.
По сходен метод през 2020 година бяха въведени нови интернационалните разпореждания за серните частици в корабните горива, което докара до световно понижаване на излъчванията на серен диоксид (и аерозоли) над океана. Но дълготрайните изгоди от намаляването на излъчванията от корабоплаването надалеч надвишават релативно дребния резултат от стоплянето.
Това комбиниране от фактори е повода за рухването на международните върхове на междинната температура.
През май тази година Световната метеорологична организация разгласи 66% възможност междинните световни температури краткотрайно да надвишават 1,5 ℃ над прединдустриалните равнища през идващите 5 години.
Прогнозата отразява развиването на Ел Ниньо и вероятността да се сбъдне е по-висока в този момент, защото Ел Ниньо към този момент се е развил.
Струва си да се означи, че краткотрайното превишаване на 1,5 ℃ не значи, че сме достигнали 1,5 ℃ съгласно стандартите на Междуправителствената експертна група по изменение на климата. Вторите градуси разказват устойчива междинна световна температурна особеност от 1,5 ℃, а не за единична година, и евентуално тя ще настъпи през 30-те години на 21 век.
Това краткотрайно превишаване на 1,5 ℃ ще ни даде неподходяща визия за това каква ще бъде нашата планета през идващите десетилетия. Въпреки че по-младите генерации може да се окажат в положение да мечтаят за такива градуси, като се има поради, че съгласно актуалните парникови излъчвания сме на път да се затоплим с 2,7 ℃ до края на века.
Така че не сме в точката, от която няма връщане обратно. Но времето за попречване на рисковото изменение на климата бързо понижава и единственият метод да го предотвратим е да прекъснем зависимостта си от изкопаемите горива.
