През последните няколко години ще открием, че битката между половете

През последните няколко години ще открием, че борбата сред половете е стигнала до еволюция, която припомня на някаква  доста странна форма на Джихад. Ако не сте осведомени, това не е свещената война против неверниците, както доста постоянно се показва, а свещена война против самите нас в търсенето на опит да станем по-добри. За страдание ще открием, че до момента в който има начертана линия, някои от главните разделения и владения се свежда до това дали трансексуалната жена има право да влиза в женската тоалетна, където може да се срещнат и дребни деца.

Други забавни проблеми са обвързани с въпросите дали Олимпийските игри би трябвало да позволяват трансексуални спортисти, въпреки и самото преимущество да е очевидно и не толкоз заслужено, само че парадокси има на всички места и по всевъзможни тематики. Истината е, че последната впечатляваща и вълнуваща борба сред половете и по-конкретно – правата на дамите – се е случила доста назад  в историята. Преди да обърнем внимание на тази история, дано насочим вниманието към думата fuitina – в превод тя значи „ ненадейно бягство “ и постоянно се употребява се млади двойки, които желаят да сключат брак, само че фамилиите им не разрешават. Има и още едно приложение – нормално това е думата, която може да се употребява и като реабилитиращ брак.

Получава този смисъл, в случай че младите най-често са консумирали своите връзки и откакто една госпожица се е трансформирала в дама, чака се от нея да подписа брак. Логично е, обичайно е, от време на време може да ви се стори даже неуместно, само че в миналото в предишното бракът е бил институция. В някои случаи думата се употребява за замаскиране на похищение на жена и възможното ѝ обезчестяване. Ако още не сте разбрали традицията в Сицилия, която прочее е добре изиграна в родния филм „ Сезонът на канарчетата “, където Параскева Джукелова демонстрира една доста друга действителност от нашата позната и от време на време може да бъде даже неуместна. Италия има една напълно друга позиция и всяка една изнасилена дама по закон би трябвало да се омъжи за своя принудител. Ако се чудите по кое време една жена попада в парадокса на бюрокрацията, предлагаме да се разноските в далечната 1966 година

 На сцената излиза Франка Виола. Родена е през далечната 1948 година и става известна с едно неприятно закононарушение. Като най-голямото дете на сицилиански фермер, Франка бързо получава правото да се сгоди за 23-годишния племенник на известна фамилия от мафията – Филипо Мелодия. В Сицилия е ясно, че тъкмо тази наложена процедура, само че двойката не съумява да се радва на фамилното благополучие. Филипо е задържан за кражба и дамата скапва годежа. След това кандидат-женихът съумява да избяга в Германия и следите му се губят. През 1965 година Франка се сгодява за различен, а Мелодия се връща и още веднъж се пробва да завоюва изгубеното с някогашната избраница. Най-вероятно се досещате, че обстановката наподобява на италиански сапунен сериал, само че ще стигнем и до този миг. Докато Франка се пробва да избяга от въздействието на Мелодия, той е уверен, че би трябвало да си върне изгубеното.

Започва да я следи ревниво, дружно с новия обичан. На 26 декември 1965 година влиза в дома на Виола дружно с 12 въоръжени бойни другаря и отвлича Франка. Семейството ѝ гледа, без да има опция да направи каквото ѝ да е, а Филипо я тегли към колата си. За по-голямо добро име, групата взима ѝ нейния 8-годишен брат. След 24 часа, детето е освободено, само че Франка не се връща към 8 дни. Докато е отвлечена, тя е непрекъснато насилвана, бита и унизена. Причината да се прави това деяние е точно по този начин наречения компенсиращ брак, който би трябвало да се случи, откакто една жена е обезчестена. Това обаче не пречи на Франка да продължава да декларира, че ще го съди за похищение и обезчестяване.

На 31 декември, Мелодия се обажда на татко ѝ за договорка, в която би трябвало да се контракти сватбата. Докато бащата се съгласява, италианските карабинери към този момент са част от интервенцията. Франка Виола е освободена на 2 януари 1966 година, тогава е на няколко дни преди навършването на 18-годишна възраст. След освобождението и откакто татко ѝ схваща за случилото се, дава обещание, че ще направи всичко допустимо, с цел да не се случи бракът. За съжалени, през днешния ден сходни маневри могат да се посрещнат с подигравка, само че през 60-те години в Италия и по-точно – Сицилия има напълно различен светоглед. Франка знае, че ще се срещне със обществените и глупави правила, които ще слагат рамките „ жена без чест “ или с други думи „ безсрамница “, само че това е цена, която може да се заплати.

Според фамилния кодекс на Италия, една жена, която е станал жертва на обезчестяване, може да върне обществения морал, в случай че се съгласи да одобри брака като възмездие на грешката. Женихът, разумно, може да бъде единствено изнасилвачът.

Подобни обичаи могат да се срещнат и при някои еврейски закони, само че логиката е изгубена. Не сме сигурни дали църквата е повлияла повече, само че лудостта на Сицилия се изсипва върху фамилията. След обществения отвод, винарната и плевнята на фамилията е изгорена. Медията също се намесва и стартира да следи с интерес този случай, а в това време Италианският парламент също се интересува от появилия се митинг против правния кодекс. По време на самото дело, Мелодия твърди, че дамата е избягала с него, с цел да се омъжи скрито, само че тази версия не минава.

Осъден е на 11 години затвор и по-късно присъдата е понижена на 10 години. Около 5 души от появилите се в дома на Коледа, получават междинни и леки присъди за съучастие. През 1976 година Мелодия е освободен и погубен две години по-късно по остарял жанр на мафията, като и до през днешния ден се подозира, че се е опитал да се върне в Сицилия и да потърси още веднъж своята избраница. Мислите си, че неуместният закон е изменен, само че грешите, той отпада чак през 1981 година, а изнасилването става закононарушение против човек през 1996 година Франка Виола продължава да бъде разжалвана от едно болно общество, само че най-сетне среща своята ученическа обич – Джузепе Руиши.

Двамата се женят през 1968 година и тук би трябвало да споменем един доста специфичен факт – Джузепе подава позволение за огнестрелно оръжие в същия ден, в който се подписва в ритуалната зала. Самият Джузепе в никакъв случай не се е срамувал от своята обичана, а по същото време папа Пол VI и президента Джузепе Сарагат ще изпратят дарове и ще вдигнат прословутата доктрина от плещите на дамата. Семейството продължава да живее в Алкамо, Сицилия и има три деца. Любопитен факт е, че има единствено една страна в Европа, която приема този закон – Италия. Всички останали са страни от Близкия изток, където практиката се среща и до през днешния ден.

Няма по какъв начин да не признаем смелостта на Франка Виола в това отношение и няма по какъв начин да не посочим каква тъкмо би трябвало да е силата, когато сходни парадокси господстват в една страна. Франка се трансформира в знак на съпротивата, а след нея стартират да се появяват и доста други дами, които не са съгласни с този парадокс, бракът и животът с човек, който е съумял освен да оскверни себе си, само че и една жена, може да се коства парадокс, само че явно традицията е властвала много дълго време.