Един ходещ мъртвец по-малко. Една война – по-близо
През последните няколко дни два значими детайла от войната сред Израел и околните до Иран организации - " Хизбула " и " Хамас ", придават ново измерение на протяжния спор сред упоменатите страни. Тези два детайла са елиминацията на ръководителя на сунитската " Хамас " Яхия Синуар и ударът с безпилотен летателен уред по отношение на резиденцията на Бенямин Нетаняху в Кесария (атака, евентуално осъществена от " Хизбула ", въпреки въпросната шиитска формация към момента да не е поела отговорност за този акт).
Макар дело по-скоро на шанс, а не в резултат на постъпила разследваща информация, елиминацията на Яхия Синуар е спомагателен удар по към този момент доста компрометираните качества на " Хамас ". В същото време обаче това няма да се отрази на дейностите на сунитската терористична организация в кратковременен аспект. Последното произтича от следното събитие. Съображенията за сигурността на Синуар принудиха ръководителя на Хамас да оцелява в изключителна изолираност през последните месеци, което попречва опцията му да извършва функционалностите на ръководство и надзор върху активността на въпросната терористична организация. Тоест тя бе принудена да действа в огромна степен без Синуар още преди той да бъде отстранен. Поради това, както и предвид на интензивните и систематични удари на Израелските отбранителни сили по отношение на нейните позиции, " Хамас " оцеляваше, водейки децентрализирано битие, белязано от затруднена връзка и разтрошаване на командната й подчиненост. В тези условия всеки обособен пълководец на " Хамас " получи по едно и също време повече независимост на взимане на оперативни дейности, само че и още по-голяма неустановеност.
Разбира се, не би трябвало да се подценява психологическият резултат от елиминацията на Синуар върху мотивацията на остатъчния кадрови състав на " Хамас ". След като главата не е могла да защищити себе си, значи нито една част от тялото не е в сигурност. В имитация на необятно публикуваните апели, идващи в това число от Вашингтон и Париж, които обвързват убийството на Синуар с опция за прекратяване на войната сред " Хамас " и Израел, в действителност тази елиминация на ръководителя на терористичната организация дава спомагателни благоприятни условия за Израелските отбранителни сили да завършат започнатото. Това демонстрира моделът " Нетаняху ", който не намаляваше, а усилваше редовно военния напън против " Хизбула " от края на юли месец насам, когато бе премахнат най-висшият боен пълководец на шиитската организация Фуад Шукр. Последвалата елиминация на Хасан Насрала показва още веднъж същото: това не бе краят на военната намеса на Израел по отношение на Южен Ливан, а по-скоро единствено един обособен епизод от нея.
От друга страна обаче, огромната героизация на Яхия Синуар в палестинско-арабски среди в действителност демонстрира, че той - самичък подписал ориста си като " ходещ труп " откакто възнамерява и реализира кървавите събития от 7 октомври предходната година - занапред ще бъде експлоатиран за пропагандни цели, обслужващи радикализма на локална и районна почва. С други думи, в случай че до момента Синуар създаваше палестинска агитация, в този момент палестинската агитация ще основава Синуар. Но единственото по-интересно от елиминацията на ръководителя на " Хамас " е въпросът за това кой ще го наследи, доколкото това ще даде опция да се наблюдава динамичността в групировката по отношение на два основни салдото. Единият е съотношението на силите сред военното и политическо крило на организацията (Изедин ал Касам и офиса в Доха), другият, нейните районни зависимости и партньорства (Иран/Катар/Турция). Така да вземем за пример политическото издигане на Синуар през годините бе съпроводено с спомагателното усилване на военното крило на " Хамас " (при това, надалеч преди да бъде отстранен Исмаил Хания в Техеран) и нейното партньорство с Иран.
Въпреки че Иран се дистанцира от този акт, в очите на Тел Авив точно режимът на аятоласите е обвиненият съизвършител в опита на Хизбула да таргетира резиденцията на Бенямин Нетаняху в Кесария с безпилотен летателен уред.
Този удар, преди всичко, е в синхрон с оповестената " нова фаза " във войната с Израел от страна на " Хизбула ". Все още не е ясно какво би представлявала тази " нова фаза ". Но въз основата от събитията през последните дни може да се допуска, че тя включва вкарването в деяние на ракети с точно ориентиране и полагането на цели, които не са обезателно военни (като образеца с резиденцията на израелския министър-председател). А във връзка с разрастващите се бойни дейности на територията на Южен Ливан - усилване на стълкновенията, т.е. конфигурацията на близкия пердах, в който бойците на " Хизбула " стартират да ползват тактиката на " удряш и бягаш " по другите фронтове на нахлуване на Израелските отбранителни сили.
На второ място, пробивът на дрона камикадзе на 70 км дълбочина в Израел е сериозен и надалеч не единствен образец за пропуските на израелската противоракетна защита. В случая с удара по Кесария има двузначен проблем: като се изключи че ракетният щит е пропуснал въпросния безпилотен летателен уред (но унищожавайки други два дрона камикадзе), не са проработили и предупредителните сигнални системи. Разбира се, би трябвало да се има поради, че в деня на този удар " Хизбула " е изстреляла към 180 ракети, чиято цел на най-малко част от които е била точно да се ангажира в допълнение противоракетната защита на Израел, тъй че да се усилят възможностите за пробив на изпратените безпилотни летателни апарати. Със сигурност улавянето на нисколетящи и мобилни в траекторията си дронове, постоянно направени и от такива материали, които да оставят по-малка " диря " за активиране на посрещащите ги интерсептори, е трудоемка задача. Отново безпилотен летателен уред на " Хизбула ", навлязъл на идентична дълбочина в Израел, лиши живота на четирима израелски военнослужещи и рани други шейсет, при удар по базата Голани край Бинямина предходната неделя. Ракетният щит на Израел бе продънен и при започване на настоящия месец, когато Иран изстреля 200 балистични ракети, в това число свръхзвукови, което е различен вид предизвикателство за противоракетната защита на Тел Авив, доколкото тяхната скорост е унищожителна, само че прогнозируемата им траектория на придвижване ги прави уловими. Немалко от тези балистични ракети поразиха израелските военновъздушни бази Неватим и Тел Ноф (трудно е да се каже какъв брой тъкмо, поради това, че израелските управляващи не разрешиха публикуването на съответстваща информация, само че съгласно калкулации, направени по сателитни изображения, единствено Неватим е бил ударен с сред 20 и 30 ракети). Въпреки че чисто политически Израел и Съединени американски щати се пробваха омаловажат удара на Иран, последвалото дислоциране на една батерия на американската система за противоракетна защита THAAD на израелска земя евентуално е направено в това число заради такива съображения, касаещи настоящите пробиви на ракетния щит на Тел Авив.
На трето място, ударът по резиденцията на Нетаняху евентуално ще бъде взет поради при упования отговор на Израел по отношение на упоменатата иранската ракетна офанзива от началото на месеца. В прочут смисъл " Хизбула " съумя да донесе войната до дома на израелския министър-председател; шиитската формация " почука " на вратата на Нетаняху. Но в характера на израелския министър-председател е да не оставя такива неща ненаказани; в противен случай, той неведнъж е показвал, че когато бива предизвикван, той избира да подвига мизата. Още повече, че Нетаняху показа удара на " Хизбула " като по своето естество ирански опит за неговото ликвидиране. А това е в допълнение приготовление на почвата за идния отговор на Тел Авив по отношение на Техеран. Ударът по резиденцията на Нетаняху отвързва ръцете на Израел да таргетира хора от високите етажи на иранския политически хайлайф.
Само преди една седмица Наим Касем, най-високопоставеният водач на " Хизбула " след убийството на Хасан Насрала, като че ли даде мотиви за оптимизъм, казвайки, че представляваната от него организация поддържа дипломатическите старания за мир, а след това даже сътвори усещането, че шиитската формация към този момент не обвързва този мир със събитията в линията Газа (от началото на своето присъединяване във войната, " Хизбула " съобщи, че то ще продължава до тогава, до момента в който не бъдат прекъснати военните дейности сред " Хамас " и Израел). След елиминацията на Синуар пък Бенямин Нетаняху съобщи, че това е " началото на края " на войната с " Хамас ".
Но една седмица е прекалено много време за събития като тези в Близкия изток. Затова през днешния ден ние се намираме по-близо до хипотезата за задълбочаване на спора сред Израел и Иран, в сравнение с до смекчаването на интензивната война сред Тел Авив и стоящите до Техеран организации.
Макар дело по-скоро на шанс, а не в резултат на постъпила разследваща информация, елиминацията на Яхия Синуар е спомагателен удар по към този момент доста компрометираните качества на " Хамас ". В същото време обаче това няма да се отрази на дейностите на сунитската терористична организация в кратковременен аспект. Последното произтича от следното събитие. Съображенията за сигурността на Синуар принудиха ръководителя на Хамас да оцелява в изключителна изолираност през последните месеци, което попречва опцията му да извършва функционалностите на ръководство и надзор върху активността на въпросната терористична организация. Тоест тя бе принудена да действа в огромна степен без Синуар още преди той да бъде отстранен. Поради това, както и предвид на интензивните и систематични удари на Израелските отбранителни сили по отношение на нейните позиции, " Хамас " оцеляваше, водейки децентрализирано битие, белязано от затруднена връзка и разтрошаване на командната й подчиненост. В тези условия всеки обособен пълководец на " Хамас " получи по едно и също време повече независимост на взимане на оперативни дейности, само че и още по-голяма неустановеност.
Разбира се, не би трябвало да се подценява психологическият резултат от елиминацията на Синуар върху мотивацията на остатъчния кадрови състав на " Хамас ". След като главата не е могла да защищити себе си, значи нито една част от тялото не е в сигурност. В имитация на необятно публикуваните апели, идващи в това число от Вашингтон и Париж, които обвързват убийството на Синуар с опция за прекратяване на войната сред " Хамас " и Израел, в действителност тази елиминация на ръководителя на терористичната организация дава спомагателни благоприятни условия за Израелските отбранителни сили да завършат започнатото. Това демонстрира моделът " Нетаняху ", който не намаляваше, а усилваше редовно военния напън против " Хизбула " от края на юли месец насам, когато бе премахнат най-висшият боен пълководец на шиитската организация Фуад Шукр. Последвалата елиминация на Хасан Насрала показва още веднъж същото: това не бе краят на военната намеса на Израел по отношение на Южен Ливан, а по-скоро единствено един обособен епизод от нея.
От друга страна обаче, огромната героизация на Яхия Синуар в палестинско-арабски среди в действителност демонстрира, че той - самичък подписал ориста си като " ходещ труп " откакто възнамерява и реализира кървавите събития от 7 октомври предходната година - занапред ще бъде експлоатиран за пропагандни цели, обслужващи радикализма на локална и районна почва. С други думи, в случай че до момента Синуар създаваше палестинска агитация, в този момент палестинската агитация ще основава Синуар. Но единственото по-интересно от елиминацията на ръководителя на " Хамас " е въпросът за това кой ще го наследи, доколкото това ще даде опция да се наблюдава динамичността в групировката по отношение на два основни салдото. Единият е съотношението на силите сред военното и политическо крило на организацията (Изедин ал Касам и офиса в Доха), другият, нейните районни зависимости и партньорства (Иран/Катар/Турция). Така да вземем за пример политическото издигане на Синуар през годините бе съпроводено с спомагателното усилване на военното крило на " Хамас " (при това, надалеч преди да бъде отстранен Исмаил Хания в Техеран) и нейното партньорство с Иран.
Въпреки че Иран се дистанцира от този акт, в очите на Тел Авив точно режимът на аятоласите е обвиненият съизвършител в опита на Хизбула да таргетира резиденцията на Бенямин Нетаняху в Кесария с безпилотен летателен уред.
Този удар, преди всичко, е в синхрон с оповестената " нова фаза " във войната с Израел от страна на " Хизбула ". Все още не е ясно какво би представлявала тази " нова фаза ". Но въз основата от събитията през последните дни може да се допуска, че тя включва вкарването в деяние на ракети с точно ориентиране и полагането на цели, които не са обезателно военни (като образеца с резиденцията на израелския министър-председател). А във връзка с разрастващите се бойни дейности на територията на Южен Ливан - усилване на стълкновенията, т.е. конфигурацията на близкия пердах, в който бойците на " Хизбула " стартират да ползват тактиката на " удряш и бягаш " по другите фронтове на нахлуване на Израелските отбранителни сили.
На второ място, пробивът на дрона камикадзе на 70 км дълбочина в Израел е сериозен и надалеч не единствен образец за пропуските на израелската противоракетна защита. В случая с удара по Кесария има двузначен проблем: като се изключи че ракетният щит е пропуснал въпросния безпилотен летателен уред (но унищожавайки други два дрона камикадзе), не са проработили и предупредителните сигнални системи. Разбира се, би трябвало да се има поради, че в деня на този удар " Хизбула " е изстреляла към 180 ракети, чиято цел на най-малко част от които е била точно да се ангажира в допълнение противоракетната защита на Израел, тъй че да се усилят възможностите за пробив на изпратените безпилотни летателни апарати. Със сигурност улавянето на нисколетящи и мобилни в траекторията си дронове, постоянно направени и от такива материали, които да оставят по-малка " диря " за активиране на посрещащите ги интерсептори, е трудоемка задача. Отново безпилотен летателен уред на " Хизбула ", навлязъл на идентична дълбочина в Израел, лиши живота на четирима израелски военнослужещи и рани други шейсет, при удар по базата Голани край Бинямина предходната неделя. Ракетният щит на Израел бе продънен и при започване на настоящия месец, когато Иран изстреля 200 балистични ракети, в това число свръхзвукови, което е различен вид предизвикателство за противоракетната защита на Тел Авив, доколкото тяхната скорост е унищожителна, само че прогнозируемата им траектория на придвижване ги прави уловими. Немалко от тези балистични ракети поразиха израелските военновъздушни бази Неватим и Тел Ноф (трудно е да се каже какъв брой тъкмо, поради това, че израелските управляващи не разрешиха публикуването на съответстваща информация, само че съгласно калкулации, направени по сателитни изображения, единствено Неватим е бил ударен с сред 20 и 30 ракети). Въпреки че чисто политически Израел и Съединени американски щати се пробваха омаловажат удара на Иран, последвалото дислоциране на една батерия на американската система за противоракетна защита THAAD на израелска земя евентуално е направено в това число заради такива съображения, касаещи настоящите пробиви на ракетния щит на Тел Авив.
На трето място, ударът по резиденцията на Нетаняху евентуално ще бъде взет поради при упования отговор на Израел по отношение на упоменатата иранската ракетна офанзива от началото на месеца. В прочут смисъл " Хизбула " съумя да донесе войната до дома на израелския министър-председател; шиитската формация " почука " на вратата на Нетаняху. Но в характера на израелския министър-председател е да не оставя такива неща ненаказани; в противен случай, той неведнъж е показвал, че когато бива предизвикван, той избира да подвига мизата. Още повече, че Нетаняху показа удара на " Хизбула " като по своето естество ирански опит за неговото ликвидиране. А това е в допълнение приготовление на почвата за идния отговор на Тел Авив по отношение на Техеран. Ударът по резиденцията на Нетаняху отвързва ръцете на Израел да таргетира хора от високите етажи на иранския политически хайлайф.
Само преди една седмица Наим Касем, най-високопоставеният водач на " Хизбула " след убийството на Хасан Насрала, като че ли даде мотиви за оптимизъм, казвайки, че представляваната от него организация поддържа дипломатическите старания за мир, а след това даже сътвори усещането, че шиитската формация към този момент не обвързва този мир със събитията в линията Газа (от началото на своето присъединяване във войната, " Хизбула " съобщи, че то ще продължава до тогава, до момента в който не бъдат прекъснати военните дейности сред " Хамас " и Израел). След елиминацията на Синуар пък Бенямин Нетаняху съобщи, че това е " началото на края " на войната с " Хамас ".
Но една седмица е прекалено много време за събития като тези в Близкия изток. Затова през днешния ден ние се намираме по-близо до хипотезата за задълбочаване на спора сред Израел и Иран, в сравнение с до смекчаването на интензивната война сред Тел Авив и стоящите до Техеран организации.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ