Достигнахме ли повратната точка в развитието на изкуствения интелект
През последните месеци профилираните ИТ издания приказват съвсем напълно за изкуствения разсъдък (AI) и неговото нахлуване във всички аспекти на всекидневието ни. Сякаш внезапно всичко стана AI. Новините от ИТ сектора са доминирани от другите новости (или гафове) на умните логаритми и от амбициозни прогнози, че можем да чакаме блестящото бъдеще на технологията, която ще промени цели промишлености, животи и обществото като цяло.
Всичко това звучи забавно и в немалка степен е изцяло допустимо да се случи. Особено, в случай че AI осъществя своя рекламиран голям капацитет. Но също по този начин цялата тази еуфория може да е малко прибързана. Ако съдим от множеството заглавия и реакции, човек може да одобри, че изкуственият разсъдък към този момент е тук и то в цялостния си искра.
Дори и Бил Гейтс, който обичайно е много изкусен и обмислен в думите си, разгласи в своя уебсайт, че „ ерата на изкуствения разсъдък към този момент е почнала “. Той също се изрече доста амбициозно за тази технология, като разгласи, че е едвам втората разработка, която в действителност го е впечатлила през целия му живот. Изрично похвали компанията OpenAI, която създава ChatGPT, от който пък потегли цялата еуфория по технологията.
Трябва да се обърне внимание на някои спомагателни елементи. Първо, Microsoft е главен вложител в OpenAI, като по-рано тази година разгласи мултимилиардни вложения в компанията. Освен това софтуерният колос към този момент интензивно употребява умните логаритми на OpenAI и възнамерява да ги интегрира във всички свои услуги. Макар и Бил Гейтс към този момент да няма управителна роля в Microsoft, не е изненада, че той също споделя огромния възторг на основаната от него компания за технологията, в която тя влага милиарди.
Но не всички споделят големия възторг. Дори се появи онлайн подписка, инициирана от неправителствената организация Future of Life, която приканва за прекъсване на създаването и опитите с AI за най-малко шест месеца. Организацията предлага през това време да се договорят общи стандарти и ограничения за гарантиране, че изкуственият разсъдък ще е постоянно безвреден и потребен за хората и обществото. Сред подписалите се е и Илон Мъск, който е от изявените скептици във връзка с AI. Но и Институтът е финансиран от него.
Подписката провокира остра дискусия в сектора, защото тя цитира разнообразни изследвания за рисковете от AI. Някои от създателите им обаче се разграничиха от самодейността и даже обявиха, че изследванията им са представени погрешно или за да показват обстановката по-страшна, в сравнение с е.
И въпреки всичко никой не отхвърля, че опасности има. Изкуственият разсъдък може да бъде манипулиран посредством данните, с които се образова. А действителните обстановки с чатботовете демонстрират, че има и доста проблеми и обстановки, с които не се оправя.
Отделно, цялото това внимание за момента е ориентирано към чатботовете. И въпреки някои от качествата им да са впечатляващи, това си остава единствено дребна част от действителния капацитет на изкуствения разсъдък. За момента чатботовете са подготвени да правят единствено избрани, строго лимитирани задания и занапред има да се развиват да се оправят независимо с проблеми, които не са им авансово познати.
Успеваемостта на технологията също е доста разнопосочна. Бил Гейтс, да вземем за пример, съобщи, че ChatGPT се е справил съвършено с един от най-сложните самостоятелни изпити по биология. В същото време обаче обикновени провокации на елементарни консуматори изцяло объркват чатбота. Например той е твърдо уверен, че в фотография на автомобил „ вижда “ човек даже и откакто потребителят опише какво има действително на фотографията (информация, която ботът употребява за образованието си).
Противно на всеобщите заглавия, ИТ браншът към момента не е по никакъв начин покрай същинската цел – изкуствен интелект, който да конкурира индивида. От позиция на експедитивност и сегашните логаритми са доста по-бързи. Все отново ChatGPT може да напише цяла стратегия или роман за няколко минути, до момента в който на човек ще са му нужни часове или даже дни.
Но чатботът може единствено да написа съгласно напътствията и базира написаното на наличното в базите данни. Човешкият мозък може да мисли и генерира доста повече и по-сложни хрумвания. Целта на ИТ промишлеността е един ден да има изкуствен интелект, който да може да конкурира индивида по метод на мислене, когнитивност, предвидливост и така нататък
За момента тази цел е много далечна. Но промишлеността фактически може доста бързо да я приближи, когато откри верния път. Засега обаче е рано да се каже, че сме достигнали повратната точка на изкуствения разсъдък.
Всичко това звучи забавно и в немалка степен е изцяло допустимо да се случи. Особено, в случай че AI осъществя своя рекламиран голям капацитет. Но също по този начин цялата тази еуфория може да е малко прибързана. Ако съдим от множеството заглавия и реакции, човек може да одобри, че изкуственият разсъдък към този момент е тук и то в цялостния си искра.
Дори и Бил Гейтс, който обичайно е много изкусен и обмислен в думите си, разгласи в своя уебсайт, че „ ерата на изкуствения разсъдък към този момент е почнала “. Той също се изрече доста амбициозно за тази технология, като разгласи, че е едвам втората разработка, която в действителност го е впечатлила през целия му живот. Изрично похвали компанията OpenAI, която създава ChatGPT, от който пък потегли цялата еуфория по технологията.
Трябва да се обърне внимание на някои спомагателни елементи. Първо, Microsoft е главен вложител в OpenAI, като по-рано тази година разгласи мултимилиардни вложения в компанията. Освен това софтуерният колос към този момент интензивно употребява умните логаритми на OpenAI и възнамерява да ги интегрира във всички свои услуги. Макар и Бил Гейтс към този момент да няма управителна роля в Microsoft, не е изненада, че той също споделя огромния възторг на основаната от него компания за технологията, в която тя влага милиарди.
Но не всички споделят големия възторг. Дори се появи онлайн подписка, инициирана от неправителствената организация Future of Life, която приканва за прекъсване на създаването и опитите с AI за най-малко шест месеца. Организацията предлага през това време да се договорят общи стандарти и ограничения за гарантиране, че изкуственият разсъдък ще е постоянно безвреден и потребен за хората и обществото. Сред подписалите се е и Илон Мъск, който е от изявените скептици във връзка с AI. Но и Институтът е финансиран от него.
Подписката провокира остра дискусия в сектора, защото тя цитира разнообразни изследвания за рисковете от AI. Някои от създателите им обаче се разграничиха от самодейността и даже обявиха, че изследванията им са представени погрешно или за да показват обстановката по-страшна, в сравнение с е.
И въпреки всичко никой не отхвърля, че опасности има. Изкуственият разсъдък може да бъде манипулиран посредством данните, с които се образова. А действителните обстановки с чатботовете демонстрират, че има и доста проблеми и обстановки, с които не се оправя.
Отделно, цялото това внимание за момента е ориентирано към чатботовете. И въпреки някои от качествата им да са впечатляващи, това си остава единствено дребна част от действителния капацитет на изкуствения разсъдък. За момента чатботовете са подготвени да правят единствено избрани, строго лимитирани задания и занапред има да се развиват да се оправят независимо с проблеми, които не са им авансово познати.
Успеваемостта на технологията също е доста разнопосочна. Бил Гейтс, да вземем за пример, съобщи, че ChatGPT се е справил съвършено с един от най-сложните самостоятелни изпити по биология. В същото време обаче обикновени провокации на елементарни консуматори изцяло объркват чатбота. Например той е твърдо уверен, че в фотография на автомобил „ вижда “ човек даже и откакто потребителят опише какво има действително на фотографията (информация, която ботът употребява за образованието си).
Противно на всеобщите заглавия, ИТ браншът към момента не е по никакъв начин покрай същинската цел – изкуствен интелект, който да конкурира индивида. От позиция на експедитивност и сегашните логаритми са доста по-бързи. Все отново ChatGPT може да напише цяла стратегия или роман за няколко минути, до момента в който на човек ще са му нужни часове или даже дни.
Но чатботът може единствено да написа съгласно напътствията и базира написаното на наличното в базите данни. Човешкият мозък може да мисли и генерира доста повече и по-сложни хрумвания. Целта на ИТ промишлеността е един ден да има изкуствен интелект, който да може да конкурира индивида по метод на мислене, когнитивност, предвидливост и така нататък
За момента тази цел е много далечна. Но промишлеността фактически може доста бързо да я приближи, когато откри верния път. Засега обаче е рано да се каже, че сме достигнали повратната точка на изкуствения разсъдък.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ