Румъния преструктурира държавните компании, от които губи над 2 млрд. евро
През последните месеци Румъния сподели по какъв начин може да усъвършенства държавните финанси, като инициира огромно преформатиране на държавните компании. Разчетите досега демонстрират колосални загуби на държавни пари, а румънският метод е извънредно време да бъде прибавен и в България, където с изключение на огромния брой държавни компании, сериозен разход на държавни пари са и многочислените организации и служби, които работят със противоречив резултат.
Румънското държавно управление си е сложило за цел да прочисти държавната благосъстоятелност, разгласи пред медии румънският вицепремиер Оана Георгиу, която осведоми, че в страната има към 185 изцяло неактивни държавни компании, а насъбраните във времето отговорности възлизат на към 14 милиарда леи (около 2,75 милиарда евро), оповестяват локалните медии.
Вицепремиерката, която дава отговор за промяната на страната и възстановяване на успеваемостта на обществените институции, заяви, че е получила разбор на Министерството на финансите, съгласно който в страната има към 185 напълно неактивни държавни компании, които съществуват единствено тъй като не са закрити в Търговския указател.
Те не са дейни, нямат чиновници, някои от тях са единствено здания и би трябвало да забележим какво да вършим с тях “, разяснява Георгиу. Тя уточни, че на всички места по света е направено пречистване в тази сфера, тъй като „ щом една компания има загуби, това значи недостиг за страната “.
„ В дълготраен проект това значи, че всички ние плащаме тези загуби. Трябва да забележим какво си заслужава да бъде непокътнато, кое има смисъл да бъде непокътнато, кои са стратегическите сфери, в които румънската страна би трябвало да остане “, сподели Оана Георгиу пред ТеВеРе Инфо (TVR Info), написа Българска телеграфна агенция.
Тя акцентира, че в областта на енергетиката и отбранителната промишленост страната би трябвало да остане главен състезател, само че „ има неща, от които би трябвало да се откаже или да работи в партньорство, което да обезпечи нужната успеваемост “.
Вицепремиерката уточни, че в течение на времето са
насъбрани загуби в размер на 14 милиарда леи (около 2,75 млрд.евро).
Четирипартийното съдружно държавно управление на премиера Илие Боложан предприе серия от ограничения за икономии за преодоляване на несъразмерния недостиг, който през 2024 година доближи 9,3 % от брутния вътрешен артикул – най-високото ниво в Европейски Съюз.
Страната се е заела да понижи недостига до 8,4 % от Брутният вътрешен продукт през 2025 година и до към 6 % от Брутният вътрешен продукт през 2026 година
Преструктурирането на държавните компании в Румъния стартира в края на предходната година. Вицепремиерът Георгиу разгласи през ноември, че промяната ще стартира с пилотен план, включващ 10 държавни компании.
„ Реформата на държавните компании е нужда “, посочи предходната година министър председателят Илие Боложан, който уточни, че 27 държавни компании са в тежка обстановка и имат загуби от над 6 милиарда леи (еврото се разменя за 5,08 леи), а други 83 имат неизплатени отговорности на стойност 6,5 милиарда леи, 30 % от които са към държавния бюджет.
На конференция на 21 ноември той съобщи, че всички държавни компании, които имат огромни загуби и не могат да станат печеливши, ще би трябвало да бъдат закрити, заяви изданието Профит.
А тези, които би трябвало да бъдат непокътнати по стратегически аргументи, ще би трябвало да бъдат реорганизирани по подобен метод, че да нямат потребност непрестанно от публични средства, изясни министър председателят.
„ Само през 2024 година те са инкасирали над 8 милиарда леи дотации и всяка проливам, която бъде спестена от тези дотации, можем да насочим към образованието, опазването на здравето или други вложения “, съобщи още Боложан, като посочи, че в случай че „ в случай че не се намесим, ще продължи да съществува една черна дупка “.
Той посочи, че за задачата ще бъде основана работна група, която ще бъде координирана от вицепремиера Оана Георгиу.
Румънските медии разясниха, че стотици държавни компании както на централно, по този начин и на локално равнище са изправени пред
риск да бъдат закрити или реорганизирани поради неприятни резултати и насъбрани задължения.
Според данни, представени от телевизия ПроТВ, описът на фирмите със съществени загуби включва товарния железопътен оператор ЧеФеРе „ Марфа “, енергийния комплекс Електрочентрале Крайова, фармацевтичната компания „ Унифарм “, букурещката топлофикационна компания Термоенерджетика, оператора на метрото Метрорекс, енергийния комплекс „ Валя Жиулуй “ и други.
Имаме 1502 държавни компании, от които 230 са централни компании, а 1272 – локални. От тях 83 имат исторически задължения от към 14 милиарда леи “, съобщи на днешната конференция вицепремиерът Оана Георгиу, представена от телевизия Диджи 24.
Тя уточни, че ще бъде формиран обединен указател на държавните компании, а до идващото лято минимум три от тях ще бъдат листвани на борсата. В момента 48 държавни компании са с краткотрайни управления и следва нов развой на селекция, като до 31 март 2026 година те ще имат дефинитивно определени управления, добави тя.
В отговор на въпрос какъв брой румънци могат да изгубят работните си места вследствие на това, вицепремиерът уточни, че „ това не е задачата на промяната “, само че призна, че евентуално ще се наложат някои съкращения на личен състав.
„ Опитваме се да създадем ефикасна румънската страна и държавните компании, което носи изгоди на всички жители на Румъния, тъй като тези пари, които се губят в държавните компании, се губят от нашия общ бюджет “, посочи тя.
По думите й след съвещания с министерствата на енергетиката и превоза следва да бъдат определени първите 10 компании, които ще бъдат обект на промяната.
Румънската редакция на радио Свободна Европа оповестява, че съгласно данни на Националната организация за данъчна администрация (ANAF) в края на октомври 249 държавни компании са дължали на страната
над 9,4 милиарда леи и те са били известени при започване на ноември,
че ANAF ще предприеме плануваните от закона ограничения за възобновяване на тези средства, в това число наложително осъществяване.
Една от застрашените от разпродажба компании е товарният жп оператор ЧеФеРе „ Марфа “ (CFR Marfă), отбелязва изданието, базирайки се на изявление на премиера Боложан от предходната седмица. Компанията, която има към 3000 чиновници, е записала загуби от над 1 милиард леи за последните пет години, оборотът й трайно спада, а дългът й към данъчната работа възлиза на близо 433 милиона леи.
Мястото й ще бъде заето от нова държавна компания, която Министерството на превоза приготвя от близо две години: Карпатика Феровиар (Carpatica Feroviar) и това се чака да се случи най-късно до 31 декември 2025 година, отбелязва изданието.
Решението на румънското държавно управление да пристъпи към цялостна проверка и преструктуриране на държавните предприятия е резултат от натрупвани с години структурни дефицити, управническа инерция и политическа приемливост към неефективността в обществения бранш. Десетки държавни компании в Румъния съществуват официално, без действителна икономическа активност, с насъбрани загуби и отговорности, които в последна сметка се поемат от държавния бюджет.
Тази стъпка е основна освен за стабилизирането на обществените финанси, само че и за възобновяване на доверието в страната като притежател и регулатор. Прочистването на неактивни компании, закриването на хронично губещи структури и реорганизацията на стратегическите предприятия имат капацитета да освободят забележителен обществен запас, който да бъде пренасочен към обучение, опазване на здравето и вложения с дълготрайна добавена стойност. В по-широк проект промяната цели да прекъсне порочната процедура държавните сдружения да служат като политически буфери за претовареност, неефективни дотации и непрозрачни назначения, вместо като принадлежности за осъществяване на ясни стопански и публични цели.
Румънският образец е индикативен и за България, където държавните предприятия също постоянно акумулират загуби, отговорности и зависимости от бюджета, без систематична оценка за тяхната успеваемост и стратегическа нужда. Урокът от Букурещ е, че промяната не стартира със съкращения, а с цялостна инвентаризация, бистрота и политическа подготвеност да се признае казусът. В този смисъл румънската проверка може да служи като ориентир за София – както във връзка с фискалната дисциплинираност, по този начин и във връзка с построяването на по-отговорен модел на държавна благосъстоятелност, при който публичните средства се ръководят с ясни критерии за успеваемост, отчетност и публичен интерес.
