Възраждане на ядрените тестове: сигнал за нова Студена война
През последните месеци някои от най-големите нуклеарни страни — Русия, Съединени американски щати и в известна степен Китай — обществено започнаха да приказват за опцията за обновяване на нуклеарните тествания, макар че от 90-те години на предишния век е в действие световен мораториум за такива тествания, отбелязва организация Ройтерс.
Това провокира съществени опасения в международната общественост, защото слага под въпрос продължаващия от десетилетия режим на надзор върху нуклеарните оръжия и стратегическа непоклатимост. Анализатори предизвестяват, че това развиване може да докара до началото на нова нуклеарна конкуренция, придружена от геополитическо напрежение и ерозия на интернационалните контракти за надзор над оръжията.
Една от аргументите за възобновяването на дебата е действителен софтуерен застой, или най-малко усещането за неговото битие, в арсеналите на водещите нуклеарни страни, разяснява Ройтерс. Изпитанията са обсъждани освен като метод за създаване на нови оръжия, само че и като способ за инспекция на вярното сработване на осъвременени или усъвършенствани нуклеарни системи, които не са били тествани задоволително в действителни условия. Някои военни и политици считат, че новите генерации носители (например хиперзвуковите бойни глави), които Русия и Китай развиват, би трябвало да бъдат изпитани в действителни условия, с цел да се подсигурява надеждността им.
Друга основна причина е обвързвана с геополитическата конкуренция сред великите сили, написа в. „ Вашингтон Пост “. В подтекста на продължаващия спор в Украйна, напрежението в Източна Европа и възходящото съревнование сред Съединени американски щати и Китай, някои стратегически анализатори в Москва и в Пекин считат, че демонстрирането на нуклеарен капацитет ще им даде политическо преимущество или опция за изнудване на интернационалната общественост, показва изданието. То цитира високопоставени специалисти, съгласно които Русия може да употребява въпроса за тестванията като инструмент за вътрешнополитическа готовност или външнополитически напън.
Контекстът в Азия също е от основно значение, показва „ Саут Чайна Морнинг Пост “. Китай се усеща под все по-силен напън от засиленото военно наличие на Съединени американски щати и техните съдружници в района, изключително по отношение на Тайван и Южнокитайско море. Пекин има най-големия боеприпас от термоядрени бойни глави след Съединени американски щати и Русия и наподобява, че възможни нови тествания могат да бъдат обсъждани като сигнал за подготвеност от страна на Пекин да развива още по-авангардни технологии — в това число евентуални многофункционални носители или миниатюризирани термоядрени бойни глави.
Действията на администрацията на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп също дават отражение върху този спор, отбелязва в. „ Ню Йорк Таймс “. Част от причините на американски военни и стратегически анализатори за обновяване на нуклеарните тествания включват опасения по отношение на надеждността и поддръжката на остаряващия нуклеарен боеприпас на Съединени американски щати. Вестникът цитира някогашен боен, съгласно който вероятно обновяване на тестванията би могло да помогне за потвърждаване на работоспособността на основни съставни елементи от американското нуклеарно въздържане, някои от които не са били изпитвани с десетилетия.
Редица специалисти обаче предизвестяват, че зад сходни причини постоянно се крият и други политически ползи, написа сп. „ Форин Полиси “. Желанието за обновяване на тестванията би могло да бъде употребявано като политически инструмент за оказване напън върху съперници, както вътре в страната, по този начин и на интернационалната сцена. Възможно е държавни институции и военни елити да показват поддръжка за обновяване на нуклеарните тествания не толкоз тъй като в действителност считат, че е неотложно да бъдат събрани нови научни данни, колкото като метод да показват мощ и да засилят позициите си в договаряния и пред съдружниците си.
Активисти за нуклеарно разоръжаване предизвестяват, че възобновяването на нуклеарните тествания ще осуети дългогодишните старания за ограничение на нуклеарните оръжия, отбелязва в. „ Гардиън “. Изданието напомня, че подписаният през 1996 година Договор за всеобхватна възбрана на нуклеарните опити открива световен мораториум, който до момента е спазван даже в напрегнати интервали на интернационалните връзки. Договорът е едно от последните към момента настоящи съглашения, които в последно време наподобяват все по-крехки, изключително след едностранното евакуиране на Съединени американски щати от някои основни контракти през последното десетилетие.
Реакцията на интернационалната общественост на вероятно обновяване на нуклеарните тествания също е източник на напрежение, показва „ Ал Джазира “. Страни, които не имат нуклеарно оръжие, гледат на сходни ходове с особена паника, защото те подкопават световните старания за неразпространение на оръжията за всеобщо поразяване и нуклеарната непоклатимост. Това би могло в допълнение да подкопае доверието в институциите като Международната организация за атомна сила и да даде причини на трети страни за създаване на свои лични военни нуклеарни стратегии.
Все по-чести са и предизвестията на научни институти, че едно обновяване на нуклеарните опити носи със себе си действителни екологични и здравни опасности, написа в. „ Монд “. Исторически данни от тестванията през първата и втората половина на предишния век демонстрират, че следствията за околната среда и за човешкото здраве са били обилни и продължителни, в това число нараснали равнища на радиация надалеч от тестовите полигони.
Същевременно обаче има и геостратегически причини, съгласно които възможни нови нуклеарни тествания биха могли да бъдат част от механизми за въздържане, разяснява „ Блумбърг “. Някои специалисти настояват, че демонстрацията на работещо и съвременно нуклеарно оръжие би могла да бъде употребена като средство за подсилване на позициите пред евентуални съперници или съдружници, изключително на фона на ситуацията на нараснала неустановеност в света.
Анализатори въпреки всичко предизвестяват, че в случай че една от нуклеарните сили стартира тествания, това може да провокира резултат на доминото, при който останалите нуклеарни страни да повторят същия сюжет — сходно на класическата конкуренция във въоръжаването от Студената война, отбелязва американското сп. „ Атлантик “. Такава динамичност би могла да докара до провал на стабилността на интернационалната система и да затрудни евентуални мирни начинания.
Ключов остава въпросът до каква степен актуалната система на интернационалните връзки ще бъде способна да предотврати ескалация от сходен вид — дали посредством дипломатически механизми, прецизно използване на интернационалните контракти или посредством нови контракти за стратегически надзор — преди да сме станали очевидци на първите нуклеарни опити след траял съвсем три десетилетия мораториум, заключава изданието.
