Метеорити, разбиващи се в повърхността на Марс, разкриват подробности за интериора на планетата
През последните години галактическият уред " ИнСайт " на NASA учи сеизмичната интензивност на Марс. Тези " марсотресения " разрешиха на астрономите да схванат по-добре интериора на планетата. Те обаче се надяваха да се натъкнат и на събития с талази, преминаващи и по самата повърхнина. Точно това се случи на 24 декември предходната година - астероид удари Червената планета, провокира магнитуд с трус 4 и " ИнСайт " го записа.
Произходът на труса е доказан " на втори тур " от орбиталния уред " Марс Рикънисънс Орбитър " (МРО). Обикаляйки към планетата, той прави фотоси на новообразувалия се кратер в границите на 24 часа след събитието.
IИзточник: NASA/JPL-Caltech/University of Arizona
Изображението е впечатляващо: на повърхността са изхвърлени ледени парчета и е изкопан кратер с диаметър към 150 метра и дълбочина 20 метра - най-големият, следен, откогато " Марс Рикънисънс Орбитър " влиза в употреба преди 16 години.
" Въпреки че астероиди нерядко удрят Марс, в никакъв случай не сме мислили, че ще забележим нещо толкоз огромно ", сподели на конференция Ингрид Даубар, която работи по задачите " ИнСайт " и МРО.
Изследователите считат, че самият астероид е бил към 12 метра, което на Земята би довело до разпадането му в атмосферата й.
" Това е просто най-големият конфликт на астероид с повърхността, който е регистриран, откогато сме почнали да вършим просвета със сеизмографи или сеизмометри ", споделя Филип Лоньоне, професор по планетарни науки, който взе участие в две проучвания, основани върху тези наблюдения и оповестени в сп. " Сайънс ".
Аудиозапис на труса, получен посредством ускорение на вибрациите, събрани от сеизмометъра, с цел да могат да се чуят, беше публикуван от НАСА.
Събраната скъпа информация ще помогне за придобиването на по-добри знания за вътрешността на Марс и историята на неговото образуване.
" Полезният " лед
В частност за учените се оказва " изненадващо " съществуването на лед. " Това е най-горещото място на Марс, най-близо до екватора, на което сме виждали лед ", споделя Ингрид Даубар, също съавтор на двете изследвания, написа Българска телеграфна агенция. Освен научния интерес за проучване на марсианския климат, който откритието провокира, съществуването на вода на тази географска широчина може да се окаже " доста потребно " за бъдещите откриватели, споделя Лори Глейз, шеф на отдела за планетарни науки на НАСА.
" Бихме желали да приземяваме астронавтите допустимо най-близо до екватора, поради по-високите температури ", споделя Глейз. Наличният на мястото лед може по-късно да се трансформира във вода или О2.
Ударът на астероида е бил задоволително мощен, с цел да генерира както обемни талази (разпространяващи се към ядрото), по този начин и повърхностни талази (пресичащи хоризонтално кората на планетата), което дава опция за в детайли проучване на вътрешната конструкция на Марс.
Оказва се, че кората, върху която се намира " ИнСайт ", е с по-малка компактност от тази на мястото на конфликта.
" Освен това актуалните модели за дълбоката конструкция на мантията на Марс ще би трябвало да бъдат преразгледани, предвид на получените данни ", изяснява Филип Лоньоне.
Както се очакваше, сондата " ИнСайт " към този момент работи с мудни темпове поради насъбрания прахуляк по слънчевите й панели. Контактът с нея евентуално ще бъде изгубен в границите на " към четири до осем седмици ", сподели геофизикът Брус Банерд от Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА, основен откривател на задачата. Той съобщи, че въпреки и " печален ", е удовлетворен от триумфа й. Мисията на спускаемия уред " ин Сайт " продължи близо четири години, вместо плануваните две.
" За първи път разполагаме с подробна световна карта на дълбоката сърцевина на друга планета, друга от Земята и Луната ", сподели Банерд.
По време на своята " работа " " ИнСайт " записва 1318 марсиански труса, някои от които породени от по-малки астероиди.
Събраните данни ще бъдат употребявани от учените по света още доста години.
