Пилон „Рожен“: Хиляди кубици бетон с кауза, но без туристическа полза
През последните години сякаш свикнахме с парадоксите, които ни предлага политическата класа. И започнахме даже да не им обръщаме изключително внимание. Публичната среда обаче продължава да ни изненадва и да дава нови и все по-иновативни сюжети, над които да размишляваме.
В началото на този месец беше направена първата копка за издигане на 111-метров стълб „ Рожен “ в Родопите. Инициатор е фондация „ Наследство в бъдещето “, чийто ръководител е Симеон Караколев, който е и ръководител на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
От фондацията акцентират, че на внушителния стълб ще се развее българският народен байрак, като съгласно осъществяващите плана нямало различен толкоз висок стълб в страните от Европейския съюз, както и толкоз нависоко веещо се знаме. Освен това нямало другаде по света толкоз висок стълб със знаме – на 1430 м надморска височина.
Снимка: Facebook/Пилон Рожен
Инициаторите на плана го дефинират като национализъм. „ Пилон Рожен е идея, която желаеме да сбъднем и оставим на България благодарение на всички десетки хиляди българи, които я припознават. Ние работим и имаме опит в тази сфера, в планове, насърчаващи и съхраняващи българските обичай, просвета, фолклор и занаят. Този план е единствено една дребна част от всичко, което вършим, с цел да участваме почтено в процеса по запазване на полезностите ни, историята ни и знаците ни “, пишат от фондацията.
Общата стойност на плана е 1 млн. лева Оказва се, че пилонът, за който към този момент се леят хиляди кубици бетон в красивите Роженски поляни, не се издига благодарение на частни донори, каквито би трябвало да има всяка една почтена и подкрепяна от " десетки хиляди българи ", както споделят от фондацията. Той се финансира с общински и държавни пари. През последния месец са постъпили дарения в размер на над 140 000 лева за плана, се показва в отговор на Министерския съвет за bTV.
Най-голям е делът на даренията на държавните горски предприятия – 120 000 лева Но средства са постъпили и от Държавното дружество „ Ръководство на въздушното придвижване “, Пристанище Бургас, както, Националната компания „ Железопътна инфраструктура “, както и от съвсем банкрутиралите Български държавни железници.
За да се довърши планът обаче, са нужни още средства. Затова е открита дарителска сметка и основателите на плана приканват „ всички будни хора в страната ни да отделят малко от свободното си време и запаси, с цел да създадат нещо и да са потребни в сферата, от която схващат “, пишат основателите във Фейсбук страницата „ Пилон Рожен “. Те търсят 1 млн. лева, с цел да осъществят " фантазията " си.
В последните дни новината за построяването на въпросния стълб се трансформира в най-горещата тематика в страната. А разногласието за това до каква степен оборудването има някакъв стопански смисъл, да вземем за пример превръщането му в туристическа дестинация, става все по-ожесточен. Затова попитахме хора от туристическия отрасъл, в това число локални бизнесмени, за упования резултат от грандоманския план.
На въпроса: " Може ли един стълб, на който се вее българското знаме, повдигнат по средата на една поляна, да се трансформира в същинска атракция, която да накара туристите да изберат Родопите за своята отмора ", отговорът изрично е: " Не, не може. Дори няма смисъл от пилона! "
Честно казано не мисля, че това (бел. ред. – пилонът) може да се трансформира в атракция. Според мен там е много диво място и всевъзможни градежи може би не биха били най-хубавото нещо на света. Със сигурност не бих провела екскурзия до сходно място “, сподели пред Economic.bg Габриела Терзиева, основателят на BRONCO – туристическа организация, която провежда „ секрети “ пътувания до едни от най-забравените места в България.
„ Тайна дестинация “: Нов късмет за туризма в забравените български села
Тя е на мнение, че ще се унищожи едно диво място, а с изключение на всичко останало и естетически не би било издържано и е безапелационна, че навръх това местонахождение няма смисъл от сходно оборудване.
Има къде-къде по-добри способи да се подкрепи туризмът. Да се вложат средствата в оправяне на екопътеки и инфраструктурата. Това нещо не е уместно за тази област и за природата там и е безусловно безсмислено “, споделя тя.
Габриела Терзиева се занимава и с организирането на конни преходи по целия свят. Виждала е доста паметници и диви места, само че споделя, че на сходен план в чужбина не се е натъквала.
С съмнение към мегапилона подхожда и Нели Чепанова, управител на хотел „ Борика “ в Чепеларе.
Не сме отрицателно настроени към плана, само че не мисля, че би се трансформирал в атракция и това да провокира интереса на туристите да идват единствено поради него “, споделя тя.
Въпреки че не намира нищо неприятно в плана, Чепанова също счита, че доста по-удачно би било всички тези средства да бъдат отделени за възстановяване на инфраструктурата в региона или за действителното насърчаване и разпространение на дестинацията.
Смятам, че този многометров байрак не би бил кой знае каква атракция. А просто плюс като място, което може да бъде посетено от хората, които към този момент са пристигнали в района. Но не и да накара нови такива да дойдат “, е нейното мнение.
Законен ли е планът?
В последните дни се появиха и подозрения дали въобще е легален планът, който от снимковия материал в обществената мрежа Фейсбук, излиза наяве, че към този момент е почнал.
В осъществяването на инспекциите и установяването на законността на плана се включиха Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните. От направените инспекции излиза наяве, че нарушавания няма. Екоинспекцията пък твърди, че теренът, на който ще бъде построен пилонът, не попада в обсега на предпазена територия, което значи, че на хартия всичко е законно и няма никакви нарушавания.
Главният проектант на Смолян е издал позволение за градеж, а тази заран, в изявление за Nova Симеон Караколев изясни, че той се разглобява и поради това е преместваем обект. Не стана ясно обаче по какъв начин може да бъдат преместени тоновете бетон, които се изливат за построяването на фундамента на пилона.
От изявлението стана ясно, че патриотичният знак, на който ще се вее големия български байрак, ще се прави в Турция. Тоест огромна част от средствата за него ще изтекат към южната ни съседка.
В началото на този месец беше направена първата копка за издигане на 111-метров стълб „ Рожен “ в Родопите. Инициатор е фондация „ Наследство в бъдещето “, чийто ръководител е Симеон Караколев, който е и ръководител на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
От фондацията акцентират, че на внушителния стълб ще се развее българският народен байрак, като съгласно осъществяващите плана нямало различен толкоз висок стълб в страните от Европейския съюз, както и толкоз нависоко веещо се знаме. Освен това нямало другаде по света толкоз висок стълб със знаме – на 1430 м надморска височина.
Снимка: Facebook/Пилон Рожен
Инициаторите на плана го дефинират като национализъм. „ Пилон Рожен е идея, която желаеме да сбъднем и оставим на България благодарение на всички десетки хиляди българи, които я припознават. Ние работим и имаме опит в тази сфера, в планове, насърчаващи и съхраняващи българските обичай, просвета, фолклор и занаят. Този план е единствено една дребна част от всичко, което вършим, с цел да участваме почтено в процеса по запазване на полезностите ни, историята ни и знаците ни “, пишат от фондацията.
Общата стойност на плана е 1 млн. лева Оказва се, че пилонът, за който към този момент се леят хиляди кубици бетон в красивите Роженски поляни, не се издига благодарение на частни донори, каквито би трябвало да има всяка една почтена и подкрепяна от " десетки хиляди българи ", както споделят от фондацията. Той се финансира с общински и държавни пари. През последния месец са постъпили дарения в размер на над 140 000 лева за плана, се показва в отговор на Министерския съвет за bTV.
Най-голям е делът на даренията на държавните горски предприятия – 120 000 лева Но средства са постъпили и от Държавното дружество „ Ръководство на въздушното придвижване “, Пристанище Бургас, както, Националната компания „ Железопътна инфраструктура “, както и от съвсем банкрутиралите Български държавни железници.
За да се довърши планът обаче, са нужни още средства. Затова е открита дарителска сметка и основателите на плана приканват „ всички будни хора в страната ни да отделят малко от свободното си време и запаси, с цел да създадат нещо и да са потребни в сферата, от която схващат “, пишат основателите във Фейсбук страницата „ Пилон Рожен “. Те търсят 1 млн. лева, с цел да осъществят " фантазията " си.
В последните дни новината за построяването на въпросния стълб се трансформира в най-горещата тематика в страната. А разногласието за това до каква степен оборудването има някакъв стопански смисъл, да вземем за пример превръщането му в туристическа дестинация, става все по-ожесточен. Затова попитахме хора от туристическия отрасъл, в това число локални бизнесмени, за упования резултат от грандоманския план.
На въпроса: " Може ли един стълб, на който се вее българското знаме, повдигнат по средата на една поляна, да се трансформира в същинска атракция, която да накара туристите да изберат Родопите за своята отмора ", отговорът изрично е: " Не, не може. Дори няма смисъл от пилона! "
Честно казано не мисля, че това (бел. ред. – пилонът) може да се трансформира в атракция. Според мен там е много диво място и всевъзможни градежи може би не биха били най-хубавото нещо на света. Със сигурност не бих провела екскурзия до сходно място “, сподели пред Economic.bg Габриела Терзиева, основателят на BRONCO – туристическа организация, която провежда „ секрети “ пътувания до едни от най-забравените места в България.
Тя е на мнение, че ще се унищожи едно диво място, а с изключение на всичко останало и естетически не би било издържано и е безапелационна, че навръх това местонахождение няма смисъл от сходно оборудване.
Има къде-къде по-добри способи да се подкрепи туризмът. Да се вложат средствата в оправяне на екопътеки и инфраструктурата. Това нещо не е уместно за тази област и за природата там и е безусловно безсмислено “, споделя тя.
Габриела Терзиева се занимава и с организирането на конни преходи по целия свят. Виждала е доста паметници и диви места, само че споделя, че на сходен план в чужбина не се е натъквала.
С съмнение към мегапилона подхожда и Нели Чепанова, управител на хотел „ Борика “ в Чепеларе.
Не сме отрицателно настроени към плана, само че не мисля, че би се трансформирал в атракция и това да провокира интереса на туристите да идват единствено поради него “, споделя тя.
Въпреки че не намира нищо неприятно в плана, Чепанова също счита, че доста по-удачно би било всички тези средства да бъдат отделени за възстановяване на инфраструктурата в региона или за действителното насърчаване и разпространение на дестинацията.
Смятам, че този многометров байрак не би бил кой знае каква атракция. А просто плюс като място, което може да бъде посетено от хората, които към този момент са пристигнали в района. Но не и да накара нови такива да дойдат “, е нейното мнение.
Законен ли е планът?
В последните дни се появиха и подозрения дали въобще е легален планът, който от снимковия материал в обществената мрежа Фейсбук, излиза наяве, че към този момент е почнал.
В осъществяването на инспекциите и установяването на законността на плана се включиха Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните. От направените инспекции излиза наяве, че нарушавания няма. Екоинспекцията пък твърди, че теренът, на който ще бъде построен пилонът, не попада в обсега на предпазена територия, което значи, че на хартия всичко е законно и няма никакви нарушавания.
Главният проектант на Смолян е издал позволение за градеж, а тази заран, в изявление за Nova Симеон Караколев изясни, че той се разглобява и поради това е преместваем обект. Не стана ясно обаче по какъв начин може да бъдат преместени тоновете бетон, които се изливат за построяването на фундамента на пилона.
От изявлението стана ясно, че патриотичният знак, на който ще се вее големия български байрак, ще се прави в Турция. Тоест огромна част от средствата за него ще изтекат към южната ни съседка.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ