„Последна риза” – кръгове на любовта
През последните десетина години поетът Боян Ангелов наложи своя авторски почерк в поезията ни – той е очевидно различим – посредством меката си вдълбочена лиричност, диалогичната равнопоставеност сред лирическите персонажи, както и посредством свободните връзки вътре в тялото на творбата, които извеждат значимото равнище на подтекста.
Най-новата стихосбирка „ Последна риза ” (изд. „ Захарий Стоянов ”, 2018) уплътнява това усещане у публиката и литературните откриватели. Томчето беше показано пред близо 100 фенове на Боян Ангелов в НЧ „ Пенчо П. Славейков – 1921 ” в София. Събитието се водеше от поетесата Виктория Катранова, която не сдържа вълнението си и призна: „ Тази книга ще ви разплаче… ”. За тематичните и идейни послания на създателя приказва литературният откривател Благовеста Касабова: „ Боян Ангелов зарежда стиха напрегнато, идейна сила и символика, с вътрешно празненство, което идва от родолюбието му, от вярата в силата на родовите корени… Изящният му рисунък и прочувствената развълнуваност са белег на самобитен живописен разбор, на чувството му за всемирната целокупност на изкуството ”.
В премиерата се включи и поетът-преводач Виктор Мелник (Украйна), който прочете стихотворението „ Китара ” от Боян Ангелов, преведено от него на украински език. Музикалните интермедии бяха дело на пианистката Татяна Тончева
Какви са кръговете на любовта, в които попада Боян Ангелов? В чисто лирическите стенописи разпознаваме персоналния и креативен катарзис, изживян посредством невъзможната обич или естественият нюанс в живото му, съвсем човешко лице („ Сенки ”, „ Природа ”, „ Тръпчинки ”, „ Близост ”). В тези произведения блясват кристални афоризми, които биха били почтени за най-представителната антология на българската лирика. Ето някои от тях:
„ Без кумири се живее по-добре, тъй като остават поетите. ”
„ Любовта е небосвод без бряг и съпротивителни следи следват неизбежната извивка на пристрастеността, преди да стане прахуляк. ”
„ Макар че безчет илюзии пъдя, знам – единствено гибелта ще остане до мене. ”
В поезията на Боян Ангелов грее непорочност, тук няма естетическо лицемерие, нито поза на обществено или етническо предимство. Не съществува фалшът на изкуственото морализиране или еквилибристиката на постмодерното маскиране, което в действителност прикрива личността на създателя. Затова читателите на Боян Ангелов от ден на ден ще се доверяват на неговия кръг от поетически истини, почерпени от живота.
Най-новата стихосбирка „ Последна риза ” (изд. „ Захарий Стоянов ”, 2018) уплътнява това усещане у публиката и литературните откриватели. Томчето беше показано пред близо 100 фенове на Боян Ангелов в НЧ „ Пенчо П. Славейков – 1921 ” в София. Събитието се водеше от поетесата Виктория Катранова, която не сдържа вълнението си и призна: „ Тази книга ще ви разплаче… ”. За тематичните и идейни послания на създателя приказва литературният откривател Благовеста Касабова: „ Боян Ангелов зарежда стиха напрегнато, идейна сила и символика, с вътрешно празненство, което идва от родолюбието му, от вярата в силата на родовите корени… Изящният му рисунък и прочувствената развълнуваност са белег на самобитен живописен разбор, на чувството му за всемирната целокупност на изкуството ”. В премиерата се включи и поетът-преводач Виктор Мелник (Украйна), който прочете стихотворението „ Китара ” от Боян Ангелов, преведено от него на украински език. Музикалните интермедии бяха дело на пианистката Татяна Тончева
Какви са кръговете на любовта, в които попада Боян Ангелов? В чисто лирическите стенописи разпознаваме персоналния и креативен катарзис, изживян посредством невъзможната обич или естественият нюанс в живото му, съвсем човешко лице („ Сенки ”, „ Природа ”, „ Тръпчинки ”, „ Близост ”). В тези произведения блясват кристални афоризми, които биха били почтени за най-представителната антология на българската лирика. Ето някои от тях:
„ Без кумири се живее по-добре, тъй като остават поетите. ”
„ Любовта е небосвод без бряг и съпротивителни следи следват неизбежната извивка на пристрастеността, преди да стане прахуляк. ”
„ Макар че безчет илюзии пъдя, знам – единствено гибелта ще остане до мене. ”
В поезията на Боян Ангелов грее непорочност, тук няма естетическо лицемерие, нито поза на обществено или етническо предимство. Не съществува фалшът на изкуственото морализиране или еквилибристиката на постмодерното маскиране, което в действителност прикрива личността на създателя. Затова читателите на Боян Ангелов от ден на ден ще се доверяват на неговия кръг от поетически истини, почерпени от живота.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ