През последните 40 години над 314 хил. българи, които са

През последните 40 години над 314 хиляди българи, които са живели отвън страната най-малко година, след това са се завърнали. Само за последните 10 години обаче напусналите са повече - над 344 хиляди души. Това излиза наяве от данните на националното броене, което Национален статистически институт организира предходната година. През последното десетилетие като цяло нарастват потоците на миграция както на открито, по този начин и към страната, само че чисто повече са напускащите. Тенденцията се обърна за малко през 2020 и 2021 година, когато по време на пандемията завръщащите се бяха доста повече.

В интервала от 1980 до 2021 година над 354 хиляди души са обитавали най-малко година отвън България, след което са се завърнали. Числото би трябвало да се чете с едно мислено, защото се базира на отговорите на жителите на въпрос, който е част от преброяването и разчита на честността на респондентите. Данни какъв брой са напуснали страната за същия интервал обаче няма.

Българските жители, завърнали се в страната за интервала от 1980 година до септември 2021 година, са над 314 хиляди, като всеки пети от тях е на възраст сред 40 и 49 години.
Реклама
Най-много от тях идват от Обединеното кралство - 47 хиляди души. Това е разумно разследване на излизането на Англия от Европейския съюз. Страната също по този начин е една от желаните дестинации за висше обучение, а част от българските студенти остават там единствено по време на образованието си. Следващите страни, от които най-вече българи се завръщат, са Германия, Испания и Гърция.

Освен тях има и близо 40 хиляди непознати жители, които са се заселили в страната. Мнозинството идват от Европа - над 77%, следват пристигналите от Азия. Над една трета от чужденците се откриват в столицата, а идващите най-предпочитани места са огромните градове по Черноморието Варна и Бургас.
Външната миграция нараства след измененията
Освен раждаемостта и смъртността, които съставляват естествения приръст, миграцията е значим фактор, който дефинира демографската конструкция на популацията. Между 1946 и 1989 година по време на комунистическия режим, миграцията главно е вътрешна и е ориентирана от селата към градовете в резултат на колективизацията в селското стопанство и индустриализацията. След демократичните промени - с отварянето на опцията за пътешестване отвън страната от ден на ден българи търсят по-добри условия за реализация в чужбина. Тенденцията се ускорява с рухването на визите през 2000 година, приемането на България в Европейски Съюз през 2007 година и отварянето на трудовия пазар на Европейски Съюз за българите през 2014 година Данните обаче стартират от 2012 година, а за интервалите преди този момент няма.
Реклама
Числата от последното броене демонстрират, че за последните 10 години (между 2011 и 2021 г.) страната са напуснали 344 хиляди души. Данните на Национален статистически институт, които се базират на публично заявените пред администрацията промени на сегашния адрес обаче демонстрират, че някои от емиграните се връщат назад. Тук влизат краткотрайно завръщащи се сезонни служащи и студенти, които учат в чужбина. А огромна част от завърналите се са от последните две години по време на коронавирус пандемията. Това са и единствените години, когато те са повече от напусналите и чистият машинален приръст е на плюс от надлежно близо 31 хиляди и 13 хиляди души.

Ако се гледат тези данни по сегашен адрес обаче излиза, че общо за десетилетието механичният приръст в резултат на миграция е негативен в размер на над 16 хиляди души. Тези данни евентуално са мощно подценени, тъй като съгласно тях емигрантите са в пъти по-малко по отношение на данните от последното броене. То сподели, че съвсем 41% от спада на популацията на страната през последните 10 години се дължи на външна миграция (това са въпросните 344 хиляди души).