В сърцето на AI бума: Битката за чипове
Изкуственият разсъдък към този момент не е просто нов пазар за производителите на чипове – той се трансформира в главната движеща мощ на цялата промишленост. Как изкуственият разсъдък трансформира промишлеността за полупроводници и какво е отражението върху акциите на софтуерните компании? Темата в „ Лични финанси със Светозар Костадинов “.
Генеративните системи за изкуствен интелект могат да обработват големи количества информация, да основават текстове, изображения, видео и даже да оказват помощ при научни проучвания. Но зад всичко това, което виждаме на екрана стои нещо доста по-малко очевидно – извънредно мощните полупроводникови чипове.
Обучението на един огромен езиков модел изисква:
· милиони калкулации всяка секунда;
· големи количества памет;
· работа на десетки хиляди профилирани процесори по едно и също време.
За разлика от обичайните компютърни приложения, генеративният изкуствен интелект употребява хиляди графични процесори, свързани в големи изчислителни клъстери. Това значи, че всеки нов модел за изкуствен интелект изисква големи вложения в хардуер.
Изкуствен разсъдък към този момент движи съвсем всички софтуерни компании
· автомобилната индустрия;
· медицината;
· фармацията;
· банковият сектор;
· производството;
· телекомуникациите;
· защитата.
Затова търсенето на изкуствен интелект чипове продължава да нараства във всички браншове.
Въпреки голямото търсене, най-модерните изкуствен интелект чипове могат да бъдат създадени единствено от стеснен брой компании. Това основава няколко риска:
· взаимозависимост от малко производители;
· вероятни спирания във веригите на доставки;
· геополитическо напрежение;
· компликации при бързо увеличение на производството.
Пред Европа има съществено предизвикателство. Континентът разполага със мощна научна база и водещи компании в избрани сегменти на промишлеността, само че изостава в производството на най-модерните изкуствен интелект чипове.
Затова Европейският съюз влага обилни средства в:
· нови индустриални мощности;
· научни изследвания;
· развиване на микроелектрониката;
· създаване на изкуствен интелект инфраструктура.
България няма заводи за най-съвременни AI чипове. Въпреки това страната има капацитет в няколко области:
· създаване на програмен продукт за изкуствен интелект ;
· инженеринг;
· дизайн на електронни системи;
· присъединяване в европейски суперкомпютърни проекти;
· образование на висококвалифицирани експерти.
България може да бъде част от европейската изкуствен интелект екосистема, даже без да създава самите чипове.
Следващият стадий от развиването на изкуствения разсъдък няма да бъде лимитиран толкоз от логаритмите, колкото от съществуването на задоволително мощни чипове, памет, електрическа енергия и инфраструктура.
Вижте повече във видеото.
Генеративните системи за изкуствен интелект могат да обработват големи количества информация, да основават текстове, изображения, видео и даже да оказват помощ при научни проучвания. Но зад всичко това, което виждаме на екрана стои нещо доста по-малко очевидно – извънредно мощните полупроводникови чипове.
Обучението на един огромен езиков модел изисква:
· милиони калкулации всяка секунда;
· големи количества памет;
· работа на десетки хиляди профилирани процесори по едно и също време.
За разлика от обичайните компютърни приложения, генеративният изкуствен интелект употребява хиляди графични процесори, свързани в големи изчислителни клъстери. Това значи, че всеки нов модел за изкуствен интелект изисква големи вложения в хардуер.
Изкуствен разсъдък към този момент движи съвсем всички софтуерни компании
· автомобилната индустрия;
· медицината;
· фармацията;
· банковият сектор;
· производството;
· телекомуникациите;
· защитата.
Затова търсенето на изкуствен интелект чипове продължава да нараства във всички браншове.
Въпреки голямото търсене, най-модерните изкуствен интелект чипове могат да бъдат създадени единствено от стеснен брой компании. Това основава няколко риска:
· взаимозависимост от малко производители;
· вероятни спирания във веригите на доставки;
· геополитическо напрежение;
· компликации при бързо увеличение на производството.
Пред Европа има съществено предизвикателство. Континентът разполага със мощна научна база и водещи компании в избрани сегменти на промишлеността, само че изостава в производството на най-модерните изкуствен интелект чипове.
Затова Европейският съюз влага обилни средства в:
· нови индустриални мощности;
· научни изследвания;
· развиване на микроелектрониката;
· създаване на изкуствен интелект инфраструктура.
България няма заводи за най-съвременни AI чипове. Въпреки това страната има капацитет в няколко области:
· създаване на програмен продукт за изкуствен интелект ;
· инженеринг;
· дизайн на електронни системи;
· присъединяване в европейски суперкомпютърни проекти;
· образование на висококвалифицирани експерти.
България може да бъде част от европейската изкуствен интелект екосистема, даже без да създава самите чипове.
Следващият стадий от развиването на изкуствения разсъдък няма да бъде лимитиран толкоз от логаритмите, колкото от съществуването на задоволително мощни чипове, памет, електрическа енергия и инфраструктура.
Вижте повече във видеото.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ




