Николай Василев: България се спуска по пързалката на дефицитите и дълговете
През последната година ни управляваха хора, които смятаха, че вярната политика е голям недостиг и голям дълг и изобщо не се интересуваха от влизане в еврозоната. България се нуждае от реформаторско постоянно държавно управление, което да поеме отговорност за огромните проблеми на страната.
Това се споделя в разбор за БГНЕС на икономиста Николай Василев, три пъти министър в държавните управления на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев в интервала от 2001 до 2009 година
Ако България в действителност желае да влезе в еврозоната, тя към момента може да го реализира на 1 януари 2024 година За задачата би трябвало да има рационален поврат във фискалната политика на страната с нов кабинет. Т.е. да премахнем напълно бюджетния недостиг, да не взимаме повече нови задължения и да водим антиинфлационна, а не проинфлационна политика. През последната година България се трансформира от една от дребното страни в Европа, които отговаряха на всички математически критерии за участие, в страна, която не дава отговор на два от трите най-важни критерия за приемане на единната валута.
Подчертавам, в случай че желае, тъй като България откровено през последната година не желаеше да влезе в еврозоната. Тя можеше да го направи дружно с Хърватия през 2023 година, в случай че това в действителност беше приоритет, само че през последната година ръководещите водеха политики, които ни отдалечиха от еврозоната, а не ни придвижиха към нея. В еврозоната България може да бъде вкарана от новаторски държавни управления, които имат вяра в стопански промени, които имат вяра в осъществяването на Маастрихтските критерии, а не които ги погазват с разбиране. Нас ни управляваха през последната година хора, които смятаха, че вярната политика е голям недостиг, голям дълг и въобще не ги интересуваше влизането в еврозоната.
Най-важното е през идващите месеци да имаме настоящо държавно управление. Това би било извънредно добре. Защото животът сподели, че поредност от служебни държавни управления, които са с нрав на краткотрайно събитие, не могат да реформират страната и да я ръководят добре. Те имат къс небосвод и дребни задания. България се нуждае от реформаторско постоянно държавно управление, което да поеме отговорност за огромните проблеми на страната, което досега не се случва.
Проблемите, пред които ще бъдем изправени през идващите месеци са широкоизвестни:
На първо място, краткосрочно решаването на енергийните проблеми с оглед идващата зима. Тук следва да се откри отговор на въпроса: има ли количества газ, какъв брой и на каква цена. В същото време ние разполагаме с ток, само че каква ще бъде политиката в региона на електроенергетиката?
На второ място са въпросите, свързани с войната в Украйна. Надявам се България да бъде ръководена от евроатлантическо болшинство , което да сложи страната ни измежду групата на цивилизованите западни страни от Европейски Съюз и НАТО, а не половинчато с единия крайник в Европа, а с другия в Азия. България сега е една от дребното страни в Европа, които имат половинчата, смесена, хибридна позиция. Това е срамно и неприлично. Самият отвод да влезем в еврозоната е част от тази безрезултатност. Ако попитате западните политици и жители къде слагат България, те ще я сложат в незападните страни поради това ѝ държание.
На трето място са общоприетите въпроси на икономическата и бюджетната политика. Традиционно съм последовател да няма бюджетен недостиг, да има по-малко разходи, страната да не се намесва все по-дълбоко и по-дълбоко в стопанската система, както прави сега. Да се изтегли от стопанската система посредством приватизация, концесии и основаване на конкуренция на пазара и на частния бранш. Това не се случва и съм доста смутен, че множеството политически участници не гледат в тази посока. В момента господства популизмът, ролята на страната, което е нещо като комунизма.
На 28 септември на балкона на нашия офис, който се намира в идеалния център на София, ще сложим часовника на дълга . Преди няколко месеца , преди да го свалим, той беше 32 милиарда, в този момент е над 36 милиарда. Цяла година предупреждавахме:
България се спуска по пързалката на дефицитите и задълженията, и няма край.
Всяка година ще става по-лоша от предната. Неслучайно не са доста сполучливи дълговите излъчвания, които страната прави. Лихвените проценти стават все по-високи и това е единствено началото, а не краят на покачването им. Служебният министър на финансите вярно предизвести за огромния фискален проблем, който се заформи в страната.
Бих предложил на служебния финансов министър и на бъдещия постоянен, да създадат две неща.
1) Да дадат информация защо страната изхарчи 9 милиарда лева през декември 2021 година, тъй като към момента няма такава информация. Особено с оглед новото държавно управление да не реши да изхарчи 12 милиарда лева този декември, тъй като може. Обществото не би трябвало да позволява, както предния път, да се изхарчи рекордна сума и никой в никакъв случай да не каже за какво и защо.
2) Не единствено да установяват съществуването на проблем, само че и да предложат промени, които да доведат до превръщане на тази политика. /БГНЕС
Това се споделя в разбор за БГНЕС на икономиста Николай Василев, три пъти министър в държавните управления на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев в интервала от 2001 до 2009 година
Ако България в действителност желае да влезе в еврозоната, тя към момента може да го реализира на 1 януари 2024 година За задачата би трябвало да има рационален поврат във фискалната политика на страната с нов кабинет. Т.е. да премахнем напълно бюджетния недостиг, да не взимаме повече нови задължения и да водим антиинфлационна, а не проинфлационна политика. През последната година България се трансформира от една от дребното страни в Европа, които отговаряха на всички математически критерии за участие, в страна, която не дава отговор на два от трите най-важни критерия за приемане на единната валута.
Подчертавам, в случай че желае, тъй като България откровено през последната година не желаеше да влезе в еврозоната. Тя можеше да го направи дружно с Хърватия през 2023 година, в случай че това в действителност беше приоритет, само че през последната година ръководещите водеха политики, които ни отдалечиха от еврозоната, а не ни придвижиха към нея. В еврозоната България може да бъде вкарана от новаторски държавни управления, които имат вяра в стопански промени, които имат вяра в осъществяването на Маастрихтските критерии, а не които ги погазват с разбиране. Нас ни управляваха през последната година хора, които смятаха, че вярната политика е голям недостиг, голям дълг и въобще не ги интересуваше влизането в еврозоната.
Най-важното е през идващите месеци да имаме настоящо държавно управление. Това би било извънредно добре. Защото животът сподели, че поредност от служебни държавни управления, които са с нрав на краткотрайно събитие, не могат да реформират страната и да я ръководят добре. Те имат къс небосвод и дребни задания. България се нуждае от реформаторско постоянно държавно управление, което да поеме отговорност за огромните проблеми на страната, което досега не се случва.
Проблемите, пред които ще бъдем изправени през идващите месеци са широкоизвестни:
На първо място, краткосрочно решаването на енергийните проблеми с оглед идващата зима. Тук следва да се откри отговор на въпроса: има ли количества газ, какъв брой и на каква цена. В същото време ние разполагаме с ток, само че каква ще бъде политиката в региона на електроенергетиката?
На второ място са въпросите, свързани с войната в Украйна. Надявам се България да бъде ръководена от евроатлантическо болшинство , което да сложи страната ни измежду групата на цивилизованите западни страни от Европейски Съюз и НАТО, а не половинчато с единия крайник в Европа, а с другия в Азия. България сега е една от дребното страни в Европа, които имат половинчата, смесена, хибридна позиция. Това е срамно и неприлично. Самият отвод да влезем в еврозоната е част от тази безрезултатност. Ако попитате западните политици и жители къде слагат България, те ще я сложат в незападните страни поради това ѝ държание.
На трето място са общоприетите въпроси на икономическата и бюджетната политика. Традиционно съм последовател да няма бюджетен недостиг, да има по-малко разходи, страната да не се намесва все по-дълбоко и по-дълбоко в стопанската система, както прави сега. Да се изтегли от стопанската система посредством приватизация, концесии и основаване на конкуренция на пазара и на частния бранш. Това не се случва и съм доста смутен, че множеството политически участници не гледат в тази посока. В момента господства популизмът, ролята на страната, което е нещо като комунизма.
На 28 септември на балкона на нашия офис, който се намира в идеалния център на София, ще сложим часовника на дълга . Преди няколко месеца , преди да го свалим, той беше 32 милиарда, в този момент е над 36 милиарда. Цяла година предупреждавахме:
България се спуска по пързалката на дефицитите и задълженията, и няма край.
Всяка година ще става по-лоша от предната. Неслучайно не са доста сполучливи дълговите излъчвания, които страната прави. Лихвените проценти стават все по-високи и това е единствено началото, а не краят на покачването им. Служебният министър на финансите вярно предизвести за огромния фискален проблем, който се заформи в страната.
Бих предложил на служебния финансов министър и на бъдещия постоянен, да създадат две неща.
1) Да дадат информация защо страната изхарчи 9 милиарда лева през декември 2021 година, тъй като към момента няма такава информация. Особено с оглед новото държавно управление да не реши да изхарчи 12 милиарда лева този декември, тъй като може. Обществото не би трябвало да позволява, както предния път, да се изхарчи рекордна сума и никой в никакъв случай да не каже за какво и защо.
2) Не единствено да установяват съществуването на проблем, само че и да предложат промени, които да доведат до превръщане на тази политика. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ