Жилищните кредити в България продължават да растат с високи темпове
През последната година жилищните заеми в България не престават да порастват с високи темпове, което се отразява върху цялостния кредитен пазар. Това сочат данните на Българската национална банка (БНБ).
Към септември 2024 година, общата сума на заемите за жилища доближава 23,617 милиарда лв., което съставлява забележителен годишен растеж от 25,9%. Това е един от най-високите темпове на повишаване, изключително в подтекста на по-бавния напредък през август (25,5%). През 2023 година, жилищните заеми бяха на стойност 18,763 милиарда лв., което демонстрира засилена интензивност на пазара на недвижими парцели.
Тази агресия се дължи на няколко фактора. На първо място, възходящият интерес към жилищни вложения, евентуално предизвикан от несигурността на други пазари и увеличените спестявания на семействата.
На второ място, продължаващата ниска лихвена политика през последните години също подтиква заемите. Това води до нараснал напън върху Българска народна банка да наложи ограничения за контролиране на бързия напредък в бранша. Тези ограничения, които влязоха в действие през октомври 2024 година, целят да управляват бъдещите опасности, свързани с кредитния взрив.
Потребителските заеми също бележат забележителен растеж от 15% на годишна база, достигайки 18,968 милиарда лв.. Въпреки че този сегмент не пораства с такава скорост, както жилищните заеми, той въпреки всичко демонстрира ускоряване по отношение на августовския растеж от 14,7%. Тези данни сочат, че семействата освен поемат повече заеми за жилища, само че и за ползване, евентуално водени от възходящите разноски и желанието да се възползват от удобните кредитни условия.
Интересно е, че бизнес заемите демонстрират по-бавен растеж – 8,2% през септември спрямо 9,5% през август, достигайки 44,387 милиарда лв.. Това закъснение може да е сигнал за по-консервативен метод на бизнеса към вдишване на нови отговорности в изискванията на занимателен стопански напредък и упования за възможни стопански провокации.
Другите категории заеми също демонстрират растеж, въпреки и с друга динамичност. Кредитите за " Работодатели и самонаети лица " се усилват с 14,7%, като тези за финансови предприятия означават годишен растеж от 12%. Интерес съставляват и заемите за неправителствения бранш, които съставляват 50,7% от Брутният вътрешен продукт на страната, което акцентира смисъла на кредитната интензивност за българската стопанска система.
Нарастващият размер заеми, изключително в жилищния сегмент, съставлява както опция, по този начин и риск. От една страна, той демонстрира засилена икономическа интензивност и доверие в стопанската система. От друга страна, обаче, несъразмерният напредък може да докара до проблеми със задлъжнялостта, изключително в случай че бъде провокиран нов стопански потрес или нарастване на лихвените проценти в бъдеще.
Към септември 2024 година, общата сума на заемите за жилища доближава 23,617 милиарда лв., което съставлява забележителен годишен растеж от 25,9%. Това е един от най-високите темпове на повишаване, изключително в подтекста на по-бавния напредък през август (25,5%). През 2023 година, жилищните заеми бяха на стойност 18,763 милиарда лв., което демонстрира засилена интензивност на пазара на недвижими парцели.
Тази агресия се дължи на няколко фактора. На първо място, възходящият интерес към жилищни вложения, евентуално предизвикан от несигурността на други пазари и увеличените спестявания на семействата.
На второ място, продължаващата ниска лихвена политика през последните години също подтиква заемите. Това води до нараснал напън върху Българска народна банка да наложи ограничения за контролиране на бързия напредък в бранша. Тези ограничения, които влязоха в действие през октомври 2024 година, целят да управляват бъдещите опасности, свързани с кредитния взрив.
Потребителските заеми също бележат забележителен растеж от 15% на годишна база, достигайки 18,968 милиарда лв.. Въпреки че този сегмент не пораства с такава скорост, както жилищните заеми, той въпреки всичко демонстрира ускоряване по отношение на августовския растеж от 14,7%. Тези данни сочат, че семействата освен поемат повече заеми за жилища, само че и за ползване, евентуално водени от възходящите разноски и желанието да се възползват от удобните кредитни условия.
Интересно е, че бизнес заемите демонстрират по-бавен растеж – 8,2% през септември спрямо 9,5% през август, достигайки 44,387 милиарда лв.. Това закъснение може да е сигнал за по-консервативен метод на бизнеса към вдишване на нови отговорности в изискванията на занимателен стопански напредък и упования за възможни стопански провокации.
Другите категории заеми също демонстрират растеж, въпреки и с друга динамичност. Кредитите за " Работодатели и самонаети лица " се усилват с 14,7%, като тези за финансови предприятия означават годишен растеж от 12%. Интерес съставляват и заемите за неправителствения бранш, които съставляват 50,7% от Брутният вътрешен продукт на страната, което акцентира смисъла на кредитната интензивност за българската стопанска система.
Нарастващият размер заеми, изключително в жилищния сегмент, съставлява както опция, по този начин и риск. От една страна, той демонстрира засилена икономическа интензивност и доверие в стопанската система. От друга страна, обаче, несъразмерният напредък може да докара до проблеми със задлъжнялостта, изключително в случай че бъде провокиран нов стопански потрес или нарастване на лихвените проценти в бъдеще.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ