Пазарът на бързооборотни стоки у нас нарасна до 15 млрд. лв.
Пазарът за бързооборотни артикули у нас към този момент доближава 15 милиарда лв. и неговото повишаване през последните години се дължи не толкоз на инфлацията, колкото на увеличение на размера и цената на търговията. За съпоставяне за 2023 година бе регистриран оборот от 12.9 милиарда лева За първи път от десетина години през 2024 година се вижда, че оборотите като цяло на дребните магазини за хранителни артикули порастват по-бързо от тези на супермаркетите на огромните търговски вериги.
Тази наклонност бе маркирана на извършената среща на над 150 притежатели на дребни хранителни магазини в цялата страна с комерсиалната верига на едро " Метро ".
Над 10 000 магазина за хранителни артикули в България са били затворени през последните 10 години, само че все пак в нашата страна обичайна търговия - извършване на покупки в дребни квартални магазини, заема 40-45% пазарен дял. В Европа той е не повече от 10-15%, стана ясно на форума.
" Не мисля, че дребните търговци са задушени от конкуренцията на хипермаркетите. България продължава да бъде една от страните в Европа с най-висока периодичност на посещаване на този вид магазини ", уточни Димитър Вутков, управител в екипа на " Метро ".
Проучване на " Метро " демонстрира, че българите вървят до обичаен магазин на всеки три дни, само че купуват много малко артикули и харчат приблизително по 10-12 лв. при всяко извършване на покупки. Докато в магазините за така наречен " съвременна търговия ", които се посещават приблизително по веднъж на седмица, се харчат три пъти повече средства.
Слабите продажби и проблемите на дребните търговци се дължат на свития им подбор и неприятни търговски практики, уточни Димитър Вутков. Той изясни, че потребителите търсят най-вече свежи плодове и зеленчуци, месо и салами и млечни артикули. Около 50% от кошницата на потребителя е формирана от тези артикули, тъй като българите обичайно подготвят храната си у дома, а ежедневното готвене прави търсенето на свежи храни значимо, са наблюденията на търговеца на едро. Затова неговата рекомендация към дребните търговци е да обезпечат тези артикули в своите магазини, като най-важната категория са плодовете и зеленчуците. Според него хлябът и печивата също са съществени артикули и поради това комерсиалните вериги са вложили в лични пекарни, с цел да притеглят клиентите си всекидневно.
Малките търговци нямат опцията на комерсиалните вериги за промоции, само че за непромоционалните артикули нормално са по-евтин канал, сподели специалистът. По думите му делът на промоциите на българския пазар за бързооборотни артикули е един от най-високите в Европа.
Има голям брой търговски подходи, с които дребните магазини могат да ръководят държанието на потребителите си, изясни Вутков.
На срещата притежателите на дребни хранителни магазини бяха осведомени и с голям брой търговски подходи, с които да подобрят бизнеса си. Като образци бяха дадени преподредба на магазините, вярно осветяване, спомагателни промоционални интензивности, друг подбор и " човешко лице ", които да ги създадат желан канал за извършване на покупки.
Тази наклонност бе маркирана на извършената среща на над 150 притежатели на дребни хранителни магазини в цялата страна с комерсиалната верига на едро " Метро ".
Над 10 000 магазина за хранителни артикули в България са били затворени през последните 10 години, само че все пак в нашата страна обичайна търговия - извършване на покупки в дребни квартални магазини, заема 40-45% пазарен дял. В Европа той е не повече от 10-15%, стана ясно на форума.
" Не мисля, че дребните търговци са задушени от конкуренцията на хипермаркетите. България продължава да бъде една от страните в Европа с най-висока периодичност на посещаване на този вид магазини ", уточни Димитър Вутков, управител в екипа на " Метро ".
Проучване на " Метро " демонстрира, че българите вървят до обичаен магазин на всеки три дни, само че купуват много малко артикули и харчат приблизително по 10-12 лв. при всяко извършване на покупки. Докато в магазините за така наречен " съвременна търговия ", които се посещават приблизително по веднъж на седмица, се харчат три пъти повече средства.
Слабите продажби и проблемите на дребните търговци се дължат на свития им подбор и неприятни търговски практики, уточни Димитър Вутков. Той изясни, че потребителите търсят най-вече свежи плодове и зеленчуци, месо и салами и млечни артикули. Около 50% от кошницата на потребителя е формирана от тези артикули, тъй като българите обичайно подготвят храната си у дома, а ежедневното готвене прави търсенето на свежи храни значимо, са наблюденията на търговеца на едро. Затова неговата рекомендация към дребните търговци е да обезпечат тези артикули в своите магазини, като най-важната категория са плодовете и зеленчуците. Според него хлябът и печивата също са съществени артикули и поради това комерсиалните вериги са вложили в лични пекарни, с цел да притеглят клиентите си всекидневно.
Малките търговци нямат опцията на комерсиалните вериги за промоции, само че за непромоционалните артикули нормално са по-евтин канал, сподели специалистът. По думите му делът на промоциите на българския пазар за бързооборотни артикули е един от най-високите в Европа.
Има голям брой търговски подходи, с които дребните магазини могат да ръководят държанието на потребителите си, изясни Вутков.
На срещата притежателите на дребни хранителни магазини бяха осведомени и с голям брой търговски подходи, с които да подобрят бизнеса си. Като образци бяха дадени преподредба на магазините, вярно осветяване, спомагателни промоционални интензивности, друг подбор и " човешко лице ", които да ги създадат желан канал за извършване на покупки.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ