Оправданата терористка
През последната четвърт на ХІХ в. Русия била залята от терористична вълна. Из улиците на съветските градове стреляли по губернатори, убивали служители и офицери. През 1881г. бил погубен от терористи самият император Александър ІІ – „ Цар Освободител “. А всичко почнало с това, че съветският съд оправдал терористката Вера Засулич.
Тя е родена в обедняло полско дворянско семейство в Смоленско. Преместила се в Санкт-Петербург, където се включила към тайни революционни кръгове. На два пъти бива задържана за незаконна активност
През юли 1877 г. градоначалникът на Санкт-Петербург Ф. Ф. Трепов заповядал да бъде обичай с сопа политическия пандизчия Боголюбов, защото не му свалил шапка. Тази заповед била в нарушаване на закона за забрана на телесните наказания от 17 април 1863г. и провокирала отвращение в съветското общество. На 5 февруари 1878 г. Засулич отишла на банкет при Трепов и стреляла в него с револвер, като го ранила съществено. Веднага била задържана. По време на правосъдния развой обаче съумяла да завоюва благосклонностите на правосъдните заседатели. И макар, че за такова закононарушение по закон присъдата трябвало да бъде от 15 до 20 години затвор, те изцяло я оправдали. Цялата либерално-интелигентна общественост в Русия, съвсем всички вестници ликували и поздравявали Засулич. Тя побързала да се скрие в тайна квартира, а скоро била трансферирана при свои другари в Швейцария.
Това оправдаване отприщило терористичната вълна в Русия – която я заляла дефинитивно през 1917г.
От идващия ден след оправдателната присъда, закононарушения като въоръжена опозиция на управляващите, нахлуване на военни и служители на реда, а и на всички чиновници при осъществяване на служебните им отговорности, в случай че тези закононарушения са били съпроводени от ликвидиране или опит за ликвидиране, пострадване и други, се предавали на боен съд. Това се оказало напълно в точния момент, тъй като единствено 4 месеца по-късно терористът Кравчински умъртвил началника на жандармерията Н. В. Мезенцев. А Вера Засулич се озовала в Англия, където била една от постояннните посетителки на дома на Фридрих Енгелс. През 1899 година незаконно се върнала в Русия с български паспорт на името на Велика Димитрова. Използвала това име за издание на публикации, открила връзки с локални социалдемократически групи в Русия. В Санкт Петербург се срещнала с Ленин.
По-късно обаче не приела болшевишкия прелом през октомври 1917 година и считала новата власт за огледално отражение на „ царския режим “. Разбира се, не била права. Едва ли, в случай че била стреляла по някой от алените комисари на новата власт, съдът щял да я оправдае. Не се знаело дали въобще ще се стигне до съд… Твърдяла, че болшевиките на вятъра „ унищожават капиталите, унищожават едрата индустрия “. Понякога даже се осмелявала да прави обществени изказване срещу тях – да вземем за пример, на 1 април 1918 година в клуба „ Работническо знаме “. Ленин подлагал на критика нейните изявления, само че въпреки всичко признавал, че Засулич е „ видна революционерка “.
Разболяла се тежко, само че до последния си час пишела мемоари, които били оповестени посмъртно. През зимата на 1919 година в стаята й станал пожар. Приютили я съседи, само че скоро получила белодробно инфектиране и умряла.
Лев Тихомиров, съветски държавник, който в младостта си членувал в терористичната организация „ Народна воля “, разказва Вера Засулич по този начин: „ На външен тип тя беше чистокръвна нихилистка – мръсна, несресана, ходеше постоянно в скъсани облекла и обувки, а от време на време и напълно боса “. През 1880 година Оскар Уайлд й посветил своята пиеса „ Вера или Нихилисти “.
