The Spectator: ЕС отчуждава Източна Европа
През по-голямата част от своето 66-годишно битие, жизненоважна част от задачата на Европейски Съюз беше неумолимото разширение на властта му да споделя на държавите-членки какво да вършат. Сега обаче би трябвало да схване, че в бъдеще ще би трябвало да се върне обратно. И в случай че Брюксел не се трансформира много бързо от централизирана технокрация, изпращаща заповеди на своите васали, в организация, учредена на необятен консенсус сред определените държавни управления, има възможност да се окаже непряк наблюдаващ или даже изправен пред континентален ерес.
Ако сте търсили най-неумелия метод да управлявате организация като Европейски Съюз, близо сте.
Последната илюстрация за това поражда от неочакваното пренасищане с украинско зърно. През последните към девет години то се радваше на безмитен достъп до Европейски Съюз. Доскоро това не беше огромен проблем, защото макар че Испания и Холандия внасяха много огромни количества за храна за добитъка, останалата част от украинското зърно съвсем цялото отиваше другаде, изключително в развиващия се свят.
Войната обаче разстрои нещата.
Планини от зърно към този момент са пренасочени към Източна Европа, което заплашва да подбие и банкрутира локалните производители.
През последните няколко дни Унгария, Полша и Словакия - всички страни с мощен селскостопански електорат и последните две с идни избори тази година - реагираха мъдро, забранявайки вноса. България може да последва образеца, а фермерите в Румъния (където има избори догодина) също се надигнаха.
За всеки, който не е еврократ, е мъчно да не изпитва огромна доза състрадание към производителите и политиците зад тях. Дори като се имат поради компликациите с доставките по време на война, производителите могат да настояват, че има доста пазари отвън Европа за украинско зърно и консуматори, които имат по-голяма потребност от европейците. Въпреки полъха на протекционизъм, бързите дейности на държавните управления на тези страни са доста разбираеми.
Свободната търговия може като цяло да е добра, само че никоя свястна администрация не може да стои настрани и да остави глобализма да се разпалва, когато основава неочаквана и екзистенциална опасност за огромна част от нейния селскостопански бранш.
Всичко това слага Брюксел, който съгласно правото на Европейски Съюз управлява външната търговия, на място. Вярно е, че Европейски Съюз сякаш поддържа Украйна и нейните ползи. Независимо от това, той също би трябвало да застане зад своите държави-членки; те имат цялостното право да чакат премислена, нюансирана и бърза реакция или даже някои съчувствени думи от Урсула фон дер Лайен. За страдание те не са получили това. Досега реакцията на „ Берлеймонт “ (Berlaymont - постройката, в която се обитава Европейската комисия в Брюксел, централата на Европейска комисия - б.р.) на загрижеността на Варшава, Будапеща и София беше безогледно изказване по е-поща от Комисията: „ Запознати сме със известията на Полша и Унгария... в този подтекст е значимо да се подчертае, че комерсиалната политика е от изключителната подготвеност на Европейски Съюз и затова едностранните дейности не са допустими. “
Ако сте търсили най-неумелия метод да управлявате организация като Европейски Съюз, близо сте.
От една страна, това демонстрира дългогодишния неуспех на Брюксел да разбере Източна Европа. Той не е схванал, че за разлика от огромна част от Запада, едромащабното относително дейно селско стопанство е значима промишленост в района, която се нуждае от поощряване. Ако Европейски Съюз разбираше това, нямаше изрично да забрани на държавните управления на Полша, Унгария и Словакия да създадат нужното,
с цел да предотвратят екзистенциална опасност за тяхното оцеляване.
Нито пък огромна част от еврокрацията в миналото изобщо е осъзнала, че източните страни, които допреди 30 години живееха в съветската сянка, нямат същата недомислена преданост към наднационалната власт на Брюксел, както другите държави-членки.
От друга страна, възможностите са, че заповедите, излаяни от Брюксел, няма да бъдат доста ефикасни, даже в случай че бъдат подсилени със заповеди от примирителен европейски съд.
Предишните опити от центъра да наложи ограничения, считани от източноевропейските страни за засягащи вътрешните им работи или жизненоважните им ползи, не се увенчаха с добър край. (Помислете да вземем за пример за заповедта към Полша да затвори мината за лигнитни въглища „ Туров “ (Turów), обсъждана от съда като въпрос на запазване на чистотата на околната среда, само че от полското държавно управление като проблем за осветлението във Варшава.
Полша просто пренебрегва решението на съда и отхвърли да заплати наложените му санкции.)
Напълно допустимо е определени държавни управления, които считат фермерите, храната и изборите за по-важни от нереалните оферти на европейското законодателство, да създадат същото, в случай че им бъде подредено да внасят украинско зърно, което ще удари значителен бранш от тяхното земеделие.
За момента, макар пагубното начало, Брюксел към момента има опция да се изкупи и да се прояви като орган на страната на държавните управления и гласоподавателите, които му заплащат. Може да се каже, че ще се търси незабавен отговор на казуса, в случай че се наложи и краткотрайно изключване на зърнената планина от пазара на Европейски Съюз.
Ще се случи ли? Знаците не са положителни. По-вероятно е Европейски Съюз да види това като нереален юридически проблем и да призове за сурови ограничения против тези, които не се подчиняват на неговите заповеди.
Ако това стане, рискува да замязя от ден на ден на канцеларията на някаква модерна Свещена Римска империя, даваща все по-строги заповеди на васали,
които им обръщат все по-малко внимание. Но подобен процес може би е прекомерно надалеч, с цел да се тормозят брюкселските мандарини. Дотогава това в действителност може да е проблем на някой различен.
*Андрю Тетенборн (Andrew Tettenborn) e професор по право в Юридическия факултет на Суонси. Статията е оповестена в The Spectator на 18 април 2023 година
Ако сте търсили най-неумелия метод да управлявате организация като Европейски Съюз, близо сте.
Последната илюстрация за това поражда от неочакваното пренасищане с украинско зърно. През последните към девет години то се радваше на безмитен достъп до Европейски Съюз. Доскоро това не беше огромен проблем, защото макар че Испания и Холандия внасяха много огромни количества за храна за добитъка, останалата част от украинското зърно съвсем цялото отиваше другаде, изключително в развиващия се свят.
Войната обаче разстрои нещата.
Планини от зърно към този момент са пренасочени към Източна Европа, което заплашва да подбие и банкрутира локалните производители.
През последните няколко дни Унгария, Полша и Словакия - всички страни с мощен селскостопански електорат и последните две с идни избори тази година - реагираха мъдро, забранявайки вноса. България може да последва образеца, а фермерите в Румъния (където има избори догодина) също се надигнаха.
За всеки, който не е еврократ, е мъчно да не изпитва огромна доза състрадание към производителите и политиците зад тях. Дори като се имат поради компликациите с доставките по време на война, производителите могат да настояват, че има доста пазари отвън Европа за украинско зърно и консуматори, които имат по-голяма потребност от европейците. Въпреки полъха на протекционизъм, бързите дейности на държавните управления на тези страни са доста разбираеми.
Свободната търговия може като цяло да е добра, само че никоя свястна администрация не може да стои настрани и да остави глобализма да се разпалва, когато основава неочаквана и екзистенциална опасност за огромна част от нейния селскостопански бранш.
Всичко това слага Брюксел, който съгласно правото на Европейски Съюз управлява външната търговия, на място. Вярно е, че Европейски Съюз сякаш поддържа Украйна и нейните ползи. Независимо от това, той също би трябвало да застане зад своите държави-членки; те имат цялостното право да чакат премислена, нюансирана и бърза реакция или даже някои съчувствени думи от Урсула фон дер Лайен. За страдание те не са получили това. Досега реакцията на „ Берлеймонт “ (Berlaymont - постройката, в която се обитава Европейската комисия в Брюксел, централата на Европейска комисия - б.р.) на загрижеността на Варшава, Будапеща и София беше безогледно изказване по е-поща от Комисията: „ Запознати сме със известията на Полша и Унгария... в този подтекст е значимо да се подчертае, че комерсиалната политика е от изключителната подготвеност на Европейски Съюз и затова едностранните дейности не са допустими. “
Ако сте търсили най-неумелия метод да управлявате организация като Европейски Съюз, близо сте.
От една страна, това демонстрира дългогодишния неуспех на Брюксел да разбере Източна Европа. Той не е схванал, че за разлика от огромна част от Запада, едромащабното относително дейно селско стопанство е значима промишленост в района, която се нуждае от поощряване. Ако Европейски Съюз разбираше това, нямаше изрично да забрани на държавните управления на Полша, Унгария и Словакия да създадат нужното,
с цел да предотвратят екзистенциална опасност за тяхното оцеляване.
Нито пък огромна част от еврокрацията в миналото изобщо е осъзнала, че източните страни, които допреди 30 години живееха в съветската сянка, нямат същата недомислена преданост към наднационалната власт на Брюксел, както другите държави-членки.
От друга страна, възможностите са, че заповедите, излаяни от Брюксел, няма да бъдат доста ефикасни, даже в случай че бъдат подсилени със заповеди от примирителен европейски съд.
Предишните опити от центъра да наложи ограничения, считани от източноевропейските страни за засягащи вътрешните им работи или жизненоважните им ползи, не се увенчаха с добър край. (Помислете да вземем за пример за заповедта към Полша да затвори мината за лигнитни въглища „ Туров “ (Turów), обсъждана от съда като въпрос на запазване на чистотата на околната среда, само че от полското държавно управление като проблем за осветлението във Варшава.
Полша просто пренебрегва решението на съда и отхвърли да заплати наложените му санкции.)
Напълно допустимо е определени държавни управления, които считат фермерите, храната и изборите за по-важни от нереалните оферти на европейското законодателство, да създадат същото, в случай че им бъде подредено да внасят украинско зърно, което ще удари значителен бранш от тяхното земеделие.
За момента, макар пагубното начало, Брюксел към момента има опция да се изкупи и да се прояви като орган на страната на държавните управления и гласоподавателите, които му заплащат. Може да се каже, че ще се търси незабавен отговор на казуса, в случай че се наложи и краткотрайно изключване на зърнената планина от пазара на Европейски Съюз.
Ще се случи ли? Знаците не са положителни. По-вероятно е Европейски Съюз да види това като нереален юридически проблем и да призове за сурови ограничения против тези, които не се подчиняват на неговите заповеди.
Ако това стане, рискува да замязя от ден на ден на канцеларията на някаква модерна Свещена Римска империя, даваща все по-строги заповеди на васали,
които им обръщат все по-малко внимание. Но подобен процес може би е прекомерно надалеч, с цел да се тормозят брюкселските мандарини. Дотогава това в действителност може да е проблем на някой различен.
*Андрю Тетенборн (Andrew Tettenborn) e професор по право в Юридическия факултет на Суонси. Статията е оповестена в The Spectator на 18 април 2023 година
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ