Хан Крум разгромява войската на византийския император Никифор I
През интервала 808-809 година хан Крум поддържа протеста на българите в долината на р. Струма, които са там 30-40 год. преди Аспарух и след това причислява земите им към своята страна. През 809 година българските войски, водени от хан Крум, завземат византийската цитадела Сердика. Отговорът на Василевс не закъснява и при започване на 811 година византийският император Никифор I Геник провежда поход против Плиска, столицата на българските канове.
Никифор разграбва Плиска
Хан Крум подхваща дипломатически ограничения, целящи мир, само че Никифор отхвърля предлагането му „ заради личните си злонамерения и по внушенията на едномислените си съветници “. Императорът персонално повежда тагмите през проходите на Стара планина и навлиза в българска територия на 20 юли. За идващите 3 дни Никифор доближава и обсажда Плиска.
Византийският император съпровожда акцията си с невиждани жестокости и своеволия над локалното население, което е подложено на кръвопролитие без разлика на пол и възраст.
Крум наново се обърнал към него със следните думи: „ Ето, ти победи. И така, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром “, като желал по тоя метод да отклони по-нататъшното опустошение. Но императорът, главозамаян от триумфите си, не желал и да чува за мир.
Xан Крум се готви за отмъщение
Никифор, откакто ограбил и разрушил Крумовата резиденция, потеглил назад за Константинопол като победител. Докато византийският император бил ангажиран с разорението и опустошението на Плиска, Крум мобилизирал всички налични сили и се подготвил за заслужено отмъщение. Той бил ядосан, както от отхвърли на императора да подписа мир, по този начин и от невижданите жестокости, грабежи и произвол в страната му. Българите заградили входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и създали засеки в тесните места.
Когато Никифор научил, че пътят за оттегляне е отсечен и, виждайки зъберите на Върбишкия проход, почнал да се отчайва. На свитата си споделил: „ Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта. “ Крум събрал войската си и през нощта против събота, 26 юли 811, нападнал изплашените византийски бойци.
Ход на борбата
В теснините на Върбишкия проход станало ужасно кръвопролитие. На разсъмване българите се нахвърлили върху палатката на Никифор, където той бил погубен. В нощния пердах с изключение на императорът починали доста видни велможи и военачалници, a точно патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Много офицери и безбройно доста бойци намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва: „ Цялата християнска хубост почина! “. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба, колкото да сполучил да избяга жив и в огромни премеждия достигнал до Одрин. След няколко седмици умира в Константинопол.
Поражението на император Никифор във Върбишкия проход на 26 юли 811 година избавило България от страшна заплаха. Българите закрепили всичките завоевания на запад дружно със Сердика и се обезпечили от бъдещи набези от страна на Византия.
Славната победа на хан Крум
Българският хан се популяризирал като победител над ромейския император. Битката била грандиозна военна и политическа победа, защото това е вторият византийски император, след Валент 400 год. по-рано, в цялата 1000-летна история на Византия, който пада в борба. Последният император Константин XI също умира от вражеско оръжие, само че това става при рухването на столицата Константинопол през 1453 година, когато ориста на тогавашната империя е към този момент решена.
Гордостта на Крум от великата победа най-ясно изпъква в описа за Никифоровата глава. „ Като отрязал главата на Никифора, написа летописецът, Крум очистил черепа и го обковал извън със сребро, с горделивост карал славянските князе да пият. “
Славната победа окуражава Крум, който стартира да се подготвя за възвръщане предходното състояние на България като първа мощ в Европейския югоизток.
Никифор разграбва Плиска
Хан Крум подхваща дипломатически ограничения, целящи мир, само че Никифор отхвърля предлагането му „ заради личните си злонамерения и по внушенията на едномислените си съветници “. Императорът персонално повежда тагмите през проходите на Стара планина и навлиза в българска територия на 20 юли. За идващите 3 дни Никифор доближава и обсажда Плиска.
Византийският император съпровожда акцията си с невиждани жестокости и своеволия над локалното население, което е подложено на кръвопролитие без разлика на пол и възраст.
Крум наново се обърнал към него със следните думи: „ Ето, ти победи. И така, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром “, като желал по тоя метод да отклони по-нататъшното опустошение. Но императорът, главозамаян от триумфите си, не желал и да чува за мир.
Xан Крум се готви за отмъщение
Никифор, откакто ограбил и разрушил Крумовата резиденция, потеглил назад за Константинопол като победител. Докато византийският император бил ангажиран с разорението и опустошението на Плиска, Крум мобилизирал всички налични сили и се подготвил за заслужено отмъщение. Той бил ядосан, както от отхвърли на императора да подписа мир, по този начин и от невижданите жестокости, грабежи и произвол в страната му. Българите заградили входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и създали засеки в тесните места.
Когато Никифор научил, че пътят за оттегляне е отсечен и, виждайки зъберите на Върбишкия проход, почнал да се отчайва. На свитата си споделил: „ Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта. “ Крум събрал войската си и през нощта против събота, 26 юли 811, нападнал изплашените византийски бойци.
Ход на борбата
В теснините на Върбишкия проход станало ужасно кръвопролитие. На разсъмване българите се нахвърлили върху палатката на Никифор, където той бил погубен. В нощния пердах с изключение на императорът починали доста видни велможи и военачалници, a точно патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Много офицери и безбройно доста бойци намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва: „ Цялата християнска хубост почина! “. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба, колкото да сполучил да избяга жив и в огромни премеждия достигнал до Одрин. След няколко седмици умира в Константинопол.
Поражението на император Никифор във Върбишкия проход на 26 юли 811 година избавило България от страшна заплаха. Българите закрепили всичките завоевания на запад дружно със Сердика и се обезпечили от бъдещи набези от страна на Византия.
Славната победа на хан Крум
Българският хан се популяризирал като победител над ромейския император. Битката била грандиозна военна и политическа победа, защото това е вторият византийски император, след Валент 400 год. по-рано, в цялата 1000-летна история на Византия, който пада в борба. Последният император Константин XI също умира от вражеско оръжие, само че това става при рухването на столицата Константинопол през 1453 година, когато ориста на тогавашната империя е към този момент решена.
Гордостта на Крум от великата победа най-ясно изпъква в описа за Никифоровата глава. „ Като отрязал главата на Никифора, написа летописецът, Крум очистил черепа и го обковал извън със сребро, с горделивост карал славянските князе да пият. “
Славната победа окуражава Крум, който стартира да се подготвя за възвръщане предходното състояние на България като първа мощ в Европейския югоизток.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ