България е загубила под 30 млн. евро за миналата година по о...
През отиващия си програмен интервал 2014 - 2020 година, пандемията от ковид и войната в Украйна се оказаха непредвидена опция за избавяне от загуба на безплатни средства от европейските фондове. Брюксел позволи на страните членки да пренасочат част от парите си за превъзмогване на следствията от пандемията и за украинските бежанци.
България също се възползва и по този начин не се стигна до загуба на средства, каквито имаше през първия програмен интервал 2007 - 2014 година
Първото автоматизирано освобождение идва чак в този момент, като точният размер към момента не е явен, тъй като текат договаряния с Европейската комисия. Към момента загубата се обрисува да е по-малко от 30 милиона евро и то само по оперативна стратегия " Околна среда " (ОПОС) Това заяви вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов пред Mediapool.
" Когато служебното държавно управление пристигна на власт през август 2022 година имаше риск от загуба на средства в размер на към 190 млн. евро. От тях към 120 млн. евро по оперативна стратегия " Околна среда " (ОПОС) и към 70 млн. евро по оперативна стратегия " Транспорт и транспортна инфраструктура ". С днешна дата успяхме да понижим този риск до под 30 милиона евро, като парите по стратегия " Транспорт " са избавени ", сподели Пеканов.
Той изясни, че с подписването на контракта за строителството на последния сектор от автомагистрала " Европа " сред Сливница и София са предотвратили риска от загуба на 70 млн. евро.
В края на предходната година служебният министър на районното развиване арх. Иван Шишков сподели, че последният сектор от автомагистрала " Европа " сред Сливница и София (17 км) няма да може да бъде приключен до края на 2023 година
" Относно оперативна стратегия " Околна среда " сега вървят договаряния сред България и Европейската комисия да не се ползва автоматизираното освобождение на средства поради форсмажор заради две условия. Едното е инфлацията и повишаването на строителните материали, а другото е разнообразни правосъдни обжалвания ", сподели Пеканов.
По думите му тази аргументация следва да бъде прегледана от Европейска комисия в идващите три месеца.
" Има схващане по казуса от страна на Еврокомисията, тъй като служебното държавно управление съумя да одобри механизъм за индексация на строителните контракти. Затова се надяваме загубата на средства по ОПОС да бъде още по-малка ", сподели Пеканов.
По останалите оперативни стратегии всички средства са усвоени, регистрира вицепремиерът по еврофондовете.
Той твърди, че няма закъснение по осъществяването на Споразумението за партньорство сред България и Еврокомисията и стратегиите за новия програмен интервал 2021 - 2027 година
" Българското Споразумение за партньорство беше утвърдено 12-то подред от всичките 27 страни-членки на Европейски Съюз. В рамките на служебното държавно управление бяха утвърдени всички стратегии - 10 от 10. По част от тях към този момент има отворени процедури. Общо към този момент са подписани 309 контракта. Първите процедури бяха отворени още през септември по " Човешки запаси " и програмата " Храни ". Така че се движим с темпото на множеството страни ", разяснява Пеканов.
По думите му не би трябвало да се съпоставя първата година на сегашния програмен интервал - 2021 година с тази на предишния - 2014 година
" Сега имаше пандемия от ковид, по-късно избухна войната в Украйна, договаряха се и проектите за възобновяване и резистентност ", аргументира се той.
България също се възползва и по този начин не се стигна до загуба на средства, каквито имаше през първия програмен интервал 2007 - 2014 година
Първото автоматизирано освобождение идва чак в този момент, като точният размер към момента не е явен, тъй като текат договаряния с Европейската комисия. Към момента загубата се обрисува да е по-малко от 30 милиона евро и то само по оперативна стратегия " Околна среда " (ОПОС) Това заяви вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов пред Mediapool.
" Когато служебното държавно управление пристигна на власт през август 2022 година имаше риск от загуба на средства в размер на към 190 млн. евро. От тях към 120 млн. евро по оперативна стратегия " Околна среда " (ОПОС) и към 70 млн. евро по оперативна стратегия " Транспорт и транспортна инфраструктура ". С днешна дата успяхме да понижим този риск до под 30 милиона евро, като парите по стратегия " Транспорт " са избавени ", сподели Пеканов.
Той изясни, че с подписването на контракта за строителството на последния сектор от автомагистрала " Европа " сред Сливница и София са предотвратили риска от загуба на 70 млн. евро.
В края на предходната година служебният министър на районното развиване арх. Иван Шишков сподели, че последният сектор от автомагистрала " Европа " сред Сливница и София (17 км) няма да може да бъде приключен до края на 2023 година
" Относно оперативна стратегия " Околна среда " сега вървят договаряния сред България и Европейската комисия да не се ползва автоматизираното освобождение на средства поради форсмажор заради две условия. Едното е инфлацията и повишаването на строителните материали, а другото е разнообразни правосъдни обжалвания ", сподели Пеканов.
По думите му тази аргументация следва да бъде прегледана от Европейска комисия в идващите три месеца.
" Има схващане по казуса от страна на Еврокомисията, тъй като служебното държавно управление съумя да одобри механизъм за индексация на строителните контракти. Затова се надяваме загубата на средства по ОПОС да бъде още по-малка ", сподели Пеканов.
По останалите оперативни стратегии всички средства са усвоени, регистрира вицепремиерът по еврофондовете.
Той твърди, че няма закъснение по осъществяването на Споразумението за партньорство сред България и Еврокомисията и стратегиите за новия програмен интервал 2021 - 2027 година
" Българското Споразумение за партньорство беше утвърдено 12-то подред от всичките 27 страни-членки на Европейски Съюз. В рамките на служебното държавно управление бяха утвърдени всички стратегии - 10 от 10. По част от тях към този момент има отворени процедури. Общо към този момент са подписани 309 контракта. Първите процедури бяха отворени още през септември по " Човешки запаси " и програмата " Храни ". Така че се движим с темпото на множеството страни ", разяснява Пеканов.
По думите му не би трябвало да се съпоставя първата година на сегашния програмен интервал - 2021 година с тази на предишния - 2014 година
" Сега имаше пандемия от ковид, по-късно избухна войната в Украйна, договаряха се и проектите за възобновяване и резистентност ", аргументира се той.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ