Голямата грешка на Русия: Инцидентът на брега Догер през 1904 г.
През нощта на 21 октомври 1904 година съветският императорски флот прави толкоз сериозна неточност, че едвам не се оказва във война с Обединеното кралство. Това е разгарът на Руско-японската война и съветският Балтийски флот плава през част от Северно море, наречена Догер Банк, когато вижда няколко английски траулера. Траулери, които той объркал с японски торпедни катери. Руснаците разкрили огън както по гражданските кораби, само че и по собствен крайцер, което води до тежки последствия.
Инцидентът провокира интернационален отзив, изключително във Англия, и води до дипломатическа рецесия сред Русия и Обединеното кралство. Инцидентът става прочут като „ Инцидентът на брега Догер “ , само че е именуван още „ Инцидентът в Северно море “ , „ Руското отвращение “ (британската преса е безпощадна) и по-незначителното „ Инцидентът в Хъл “ .
Хаос в морето - какво се случи?
Под командването на адмирал Зиновий Рожественски съветският Балтийски флот плава в Северно море и се насочва към Далечния изток, където би трябвало да поддържа Тихоокеанската ескадра, ситуирана в Порт Артур в Китай. Флотът е формиран от многочислени бойни кораби, в това число линкори, крайцери и разрушители, които са в нараснала бойна подготвеност.
The 1904 Dogger Bank Incident, where the Russian Navy mistakenly attacked British trawlers, led to an international crisis and exposed the dangers of military paranoia.
— Ancient Origins (@ancientorigins)
Флотът има вяра, че към този момент е забелязал японски крайцери в района предходния ден, както и балони, и адмиралът приканва хората си да бъдат нащрек. Когато флотът наближава Догер Банк, прочут рибарски регион, нощта била тъмна и мъглива, което довело до ужасна видимост и още по-ужасна неточност. Около среднощ един съветски наблюдаващ оповестява, че вижда дребни кораби наоколо. Вече изплашените и неопитни съветски екипажи си създали заключения и почнали да се приготвят за идна офанзива.
Бойните кораби осветяват траулерите с мощните си прожектори, само че не отделят време да ревизират задачите си. По заповед на адмирал Рожественски те откриват огън и отприщват бараж от оръдия и снаряди по беззащитните английски риболовни траулери от Хъл. За страдание траулерите са били по средата на автобуса и са били със спуснати мрежи, което значи, че не са могли даже да се опитат да избягат.
Британският траулер „ Крейн “ е потънал, а капитанът и боцманът му губят живота си. Поне четири други траулера, измежду които Mino, Moulmein и Snipe, са развалени, а шестима риболовци са ранени. За страдание, един от тях е смъртно ранен и умира няколко месеца по-късно от пострадванията си.
При необичайно стичане на събитията съветският флот даже не се измъкна незасегнат, а някак си съумя да се простреля в крайници. В хаоса руснаците обстрелват своя крайцер „ Аврора “. Един моряк и един съветски православен духовник са убити. По-късно руснаците се пробват да скрият този объркващ аспект на случая, само че той е оголен, откакто безжичните известия са разтълкувани от английската станция „ Феликсстоу “.
Целият скръбен случай траял към двадесет минути, като от самото начало руснаците стреляли спорадично. В последна сметка, наподобява, са разбрали, че врагът не отвръща на огъня, и адмиралът е оповестил преустановяване на огъня. Едва тогава моряците осъзнали пагубната си неточност. Руският флот, разтресен и обезпокоен, се отдалечава, без да се опита да помогне на оживелите, без да знае за интернационалния скандал, който скоро ще последва.
Как Русия позволява такава голяма неточност?
Достатъчно е да кажем, че случаят на брега Догер е неточност от героичен мащаб. Но по какъв начин тъкмо целият съветски флот е стрелял по група беззащитни риболовци? Дали всичко се дължи на несръчност? Е, в основата на грешката стоят нарасналата параноя и неналичието на уместно военноморско образование.
In the summer of 1913 Bulgaria made the most epic diplomatic blunder in her history, uniting all of its neighbors against herself. The resulting Second Balkan war is known in Bulgaria as the First National Catastrophe.
— Alexander Stoyanov (@Al_Stoyanov)
На първо място, съветският Балтийски флот е в положение на нараснала подготвеност, малтретиран от опасения за конфликт с японски сили. В Руско-японската война Русия към този момент е претърпяла обилни загуби, което е асъдействало за възприятието на обезсърчение и нараснала зоркост. Това безпокойствие се ускорява от слуховете и подправените известия за японски кораби, които дебнат в европейски води.
Руското разузнаване е предизвестило флота, че вражеското разузнаване е интензивно в района. Руснаците били изключително загрижени за торпедните катери - технология, която всички огромни военноморски сили са създали неотдавна. Тези дребни кораби имали капацитета да нанасят вреди и да потопяват доста по-големи от тях бойни кораби и били извънредно сложни за разкриване. Постоянният боязън от офанзиви с торпедни катери оставил своя отпечатък върху моряците и командирите на съветския флот.
Малко преди случая адмирал Рожественски е предизвестен, че в региона са видяни японски торпедни катери. Според отчета корабите „ показвали светлини единствено на мизенмачтата, с цел да може от разстояние да бъдат взети за риболовен лодки “. Адмиралът приема този отчет за чиста монета и подрежда на корабите си да преминат бързо през региона.
Адмиралът не бил самичък в параноята си - случаят на Догер Банк не е първият случай, в който съветски кораби са стреляли по почтени риболовци. Руският флот към този момент е стрелял по риболовци, които носели консулски депеши до тях покрай датския бряг. Предполага се, че единствената причина, заради която тези риболовци са оживели, е, че съветският флот надали е можел да стреля право.
Това води до идната причина, заради която случаят въобще се е случил: неприятното образование. Руският флот е бил формиран най-вече от неопитни и зле подготвени моряци-новобранци. Много от тях в никакъв случай преди този момент не бяха виждали пердах и не знаеха какво да търсят, когато виждат противников кораби.
Неуспешната връзка във флота в допълнение ускорява казуса. Заповедите се давали и изпълнявали без задълбочена инспекция, а безредната конюнктура на борда не разрешавало да се реализира ясна връзка. Руската командна конструкция също изиграва роля, защото решението на адмирал Рожественски да открие огън не е било задоволително оспорено или тествано.
The Dogger Bank incident or Russian Outrage occurred on the night of 21/22 October 1904. The Russian Baltic Fleet of the Imperial Russian Navy allegedly mistook a British trawler fleet from Hull for Imperial Japanese Navy torpedo boats.
— HistoryandHeritageYorkshire (@GenealogyBeech)
И най-после, софтуерните ограничавания и неприятната видимост във съдбовната нощ са съдействали за трагичната неточност. Примитивните радарни и сигнални системи по това време не били задоволителни за разграничение на другарски от противников кораби, изключително в тъмните и мъгливи условия на Северно море. Комбинацията от тези фактори води до съвършена стихия от неточности и до трагичния случай на Догер Банк.
Последици
Инцидентът на брега Догер има съществени последствия и води до тежка дипломатическа рецесия сред Русия и Англия. Проблемът не бил толкоз в това, че руснаците са нападнали цивилните лодки, а в това, че по-късно са избягали, без да се опитат да им оказват помощ.
Британската общност е възмутена, като вестниците стигат до такава степен да нарекат руснаците „ пирати “. Вестник „ Таймс “ е изключително гневен, като заявайки:
„ Почти немислимо е, че мъже, наричащи себе си моряци, колкото и да са уплашени, биха могли да прекарат двадесет минути в бомбардиране на флотилия от риболовен лодки, без да открият естеството на задачата си. “
Двете сили са на ръба на войната и Кралският флот подрежда на 28 от бойните си кораби да се приготвят за деяние, като в същото време подрежда на ескадрата си от крайцери да следи съветския флот. Британското държавно управление поисква неотложно пояснение, както и отплата. Като се има поради англо-японският съюз по това време, тази дипломатическа рецесия е ужасяваща за всички участници.
За да се опита да успокои бурната конюнктура, Русия бързо сервира извинения и се съгласява на интернационално следствие. На 25 ноември 1904 година двете страни подписват взаимно съглашение, в което се съгласяват интернационална комисия, учредена на Хагската спогодба, да се занимае с случая. Тази комисия в последна сметка стига до заключението, че съветският флот е работил неразумно и без основателна причина, само че също по този начин разяснява, че случаят не би трябвало да се смята за боен акт. В резултат на това Русия се съгласява да изплати 66 000 лири (равностойни на милиони днес) като обезщетение на английските риболовци и техните фамилии. Отношенията остават хладни, само че войната е предотвратена.
Заключение
В дълготраен проект напрежението сред Русия и Англия още веднъж спада, само че случаят акцентира несигурния темперамент на съюзите и враждите в Европа при започване на XX век. Както постоянно се е случвало в човешката история, опънатите нерви постоянно са били на ръба да стартират нещо пагубно. В последна сметка всички знаем какво се случи през 1914 година
Инцидентът на брега Догер забавя и идването на Балтийския флот в Далечния изток - нещо, което способства за окончателното му проваляне от японците в борбата при Цушима през май 1905 година Битка, по време на която Русия губи над 5000 души и голяма част от флота си.
Инцидентът на брега Догер е увещание, че грешките, дребни и огромни, могат да имат тежки последствия. Въпреки че не води до война незабавно, може да се твърди, че случаят способства за провалянето на Русия от Япония. Загуба, която съгласно някои историци е нарушила салдото на силите в Европа, нещо, което е асъдействало за започването на войната сред европейските сили през 1914 година
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Инцидентът провокира интернационален отзив, изключително във Англия, и води до дипломатическа рецесия сред Русия и Обединеното кралство. Инцидентът става прочут като „ Инцидентът на брега Догер “ , само че е именуван още „ Инцидентът в Северно море “ , „ Руското отвращение “ (британската преса е безпощадна) и по-незначителното „ Инцидентът в Хъл “ .
Хаос в морето - какво се случи?
Под командването на адмирал Зиновий Рожественски съветският Балтийски флот плава в Северно море и се насочва към Далечния изток, където би трябвало да поддържа Тихоокеанската ескадра, ситуирана в Порт Артур в Китай. Флотът е формиран от многочислени бойни кораби, в това число линкори, крайцери и разрушители, които са в нараснала бойна подготвеност.
The 1904 Dogger Bank Incident, where the Russian Navy mistakenly attacked British trawlers, led to an international crisis and exposed the dangers of military paranoia.
— Ancient Origins (@ancientorigins)
Флотът има вяра, че към този момент е забелязал японски крайцери в района предходния ден, както и балони, и адмиралът приканва хората си да бъдат нащрек. Когато флотът наближава Догер Банк, прочут рибарски регион, нощта била тъмна и мъглива, което довело до ужасна видимост и още по-ужасна неточност. Около среднощ един съветски наблюдаващ оповестява, че вижда дребни кораби наоколо. Вече изплашените и неопитни съветски екипажи си създали заключения и почнали да се приготвят за идна офанзива.
Бойните кораби осветяват траулерите с мощните си прожектори, само че не отделят време да ревизират задачите си. По заповед на адмирал Рожественски те откриват огън и отприщват бараж от оръдия и снаряди по беззащитните английски риболовни траулери от Хъл. За страдание траулерите са били по средата на автобуса и са били със спуснати мрежи, което значи, че не са могли даже да се опитат да избягат.
Британският траулер „ Крейн “ е потънал, а капитанът и боцманът му губят живота си. Поне четири други траулера, измежду които Mino, Moulmein и Snipe, са развалени, а шестима риболовци са ранени. За страдание, един от тях е смъртно ранен и умира няколко месеца по-късно от пострадванията си.
При необичайно стичане на събитията съветският флот даже не се измъкна незасегнат, а някак си съумя да се простреля в крайници. В хаоса руснаците обстрелват своя крайцер „ Аврора “. Един моряк и един съветски православен духовник са убити. По-късно руснаците се пробват да скрият този объркващ аспект на случая, само че той е оголен, откакто безжичните известия са разтълкувани от английската станция „ Феликсстоу “.
Целият скръбен случай траял към двадесет минути, като от самото начало руснаците стреляли спорадично. В последна сметка, наподобява, са разбрали, че врагът не отвръща на огъня, и адмиралът е оповестил преустановяване на огъня. Едва тогава моряците осъзнали пагубната си неточност. Руският флот, разтресен и обезпокоен, се отдалечава, без да се опита да помогне на оживелите, без да знае за интернационалния скандал, който скоро ще последва.
Как Русия позволява такава голяма неточност?
Достатъчно е да кажем, че случаят на брега Догер е неточност от героичен мащаб. Но по какъв начин тъкмо целият съветски флот е стрелял по група беззащитни риболовци? Дали всичко се дължи на несръчност? Е, в основата на грешката стоят нарасналата параноя и неналичието на уместно военноморско образование.
In the summer of 1913 Bulgaria made the most epic diplomatic blunder in her history, uniting all of its neighbors against herself. The resulting Second Balkan war is known in Bulgaria as the First National Catastrophe.
— Alexander Stoyanov (@Al_Stoyanov)
На първо място, съветският Балтийски флот е в положение на нараснала подготвеност, малтретиран от опасения за конфликт с японски сили. В Руско-японската война Русия към този момент е претърпяла обилни загуби, което е асъдействало за възприятието на обезсърчение и нараснала зоркост. Това безпокойствие се ускорява от слуховете и подправените известия за японски кораби, които дебнат в европейски води.
Руското разузнаване е предизвестило флота, че вражеското разузнаване е интензивно в района. Руснаците били изключително загрижени за торпедните катери - технология, която всички огромни военноморски сили са създали неотдавна. Тези дребни кораби имали капацитета да нанасят вреди и да потопяват доста по-големи от тях бойни кораби и били извънредно сложни за разкриване. Постоянният боязън от офанзиви с торпедни катери оставил своя отпечатък върху моряците и командирите на съветския флот.
Малко преди случая адмирал Рожественски е предизвестен, че в региона са видяни японски торпедни катери. Според отчета корабите „ показвали светлини единствено на мизенмачтата, с цел да може от разстояние да бъдат взети за риболовен лодки “. Адмиралът приема този отчет за чиста монета и подрежда на корабите си да преминат бързо през региона.
Адмиралът не бил самичък в параноята си - случаят на Догер Банк не е първият случай, в който съветски кораби са стреляли по почтени риболовци. Руският флот към този момент е стрелял по риболовци, които носели консулски депеши до тях покрай датския бряг. Предполага се, че единствената причина, заради която тези риболовци са оживели, е, че съветският флот надали е можел да стреля право.
Това води до идната причина, заради която случаят въобще се е случил: неприятното образование. Руският флот е бил формиран най-вече от неопитни и зле подготвени моряци-новобранци. Много от тях в никакъв случай преди този момент не бяха виждали пердах и не знаеха какво да търсят, когато виждат противников кораби.
Неуспешната връзка във флота в допълнение ускорява казуса. Заповедите се давали и изпълнявали без задълбочена инспекция, а безредната конюнктура на борда не разрешавало да се реализира ясна връзка. Руската командна конструкция също изиграва роля, защото решението на адмирал Рожественски да открие огън не е било задоволително оспорено или тествано.
The Dogger Bank incident or Russian Outrage occurred on the night of 21/22 October 1904. The Russian Baltic Fleet of the Imperial Russian Navy allegedly mistook a British trawler fleet from Hull for Imperial Japanese Navy torpedo boats.
— HistoryandHeritageYorkshire (@GenealogyBeech)
И най-после, софтуерните ограничавания и неприятната видимост във съдбовната нощ са съдействали за трагичната неточност. Примитивните радарни и сигнални системи по това време не били задоволителни за разграничение на другарски от противников кораби, изключително в тъмните и мъгливи условия на Северно море. Комбинацията от тези фактори води до съвършена стихия от неточности и до трагичния случай на Догер Банк.
Последици
Инцидентът на брега Догер има съществени последствия и води до тежка дипломатическа рецесия сред Русия и Англия. Проблемът не бил толкоз в това, че руснаците са нападнали цивилните лодки, а в това, че по-късно са избягали, без да се опитат да им оказват помощ.
Британската общност е възмутена, като вестниците стигат до такава степен да нарекат руснаците „ пирати “. Вестник „ Таймс “ е изключително гневен, като заявайки:
„ Почти немислимо е, че мъже, наричащи себе си моряци, колкото и да са уплашени, биха могли да прекарат двадесет минути в бомбардиране на флотилия от риболовен лодки, без да открият естеството на задачата си. “
Двете сили са на ръба на войната и Кралският флот подрежда на 28 от бойните си кораби да се приготвят за деяние, като в същото време подрежда на ескадрата си от крайцери да следи съветския флот. Британското държавно управление поисква неотложно пояснение, както и отплата. Като се има поради англо-японският съюз по това време, тази дипломатическа рецесия е ужасяваща за всички участници.
За да се опита да успокои бурната конюнктура, Русия бързо сервира извинения и се съгласява на интернационално следствие. На 25 ноември 1904 година двете страни подписват взаимно съглашение, в което се съгласяват интернационална комисия, учредена на Хагската спогодба, да се занимае с случая. Тази комисия в последна сметка стига до заключението, че съветският флот е работил неразумно и без основателна причина, само че също по този начин разяснява, че случаят не би трябвало да се смята за боен акт. В резултат на това Русия се съгласява да изплати 66 000 лири (равностойни на милиони днес) като обезщетение на английските риболовци и техните фамилии. Отношенията остават хладни, само че войната е предотвратена.
Заключение
В дълготраен проект напрежението сред Русия и Англия още веднъж спада, само че случаят акцентира несигурния темперамент на съюзите и враждите в Европа при започване на XX век. Както постоянно се е случвало в човешката история, опънатите нерви постоянно са били на ръба да стартират нещо пагубно. В последна сметка всички знаем какво се случи през 1914 година
Инцидентът на брега Догер забавя и идването на Балтийския флот в Далечния изток - нещо, което способства за окончателното му проваляне от японците в борбата при Цушима през май 1905 година Битка, по време на която Русия губи над 5000 души и голяма част от флота си.
Инцидентът на брега Догер е увещание, че грешките, дребни и огромни, могат да имат тежки последствия. Въпреки че не води до война незабавно, може да се твърди, че случаят способства за провалянето на Русия от Япония. Загуба, която съгласно някои историци е нарушила салдото на силите в Европа, нещо, което е асъдействало за започването на войната сред европейските сили през 1914 година
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ