Ръгбистите-герои от Първата и Втората световна война
През нощта на 10 декември 1941 година 10 английски бойци се промъкват към летището в Тамет, крайбрежен град по средата сред либийските градове Триполи и Бенгази. Летището се държи от силите на Оста – Германия и Италия. Британците са надълбоко навътре в врага, само че въпреки всичко са извънредно уверени в предизвикването, пред което сe изправят. Те принадлежат към новосформирания отряд L на Специалните въздушни служби и са водени от големия ирландски офицер Блеър Мейн.
Войниците на СВС оставят след себе си няколко убити италиански и немски летци, както и 24 противников самолета, унищожени или мощно развалени. Това нахлуване е първото от вида си, само че ще бъде повторено десетки пъти през идващите месеци и постоянно ще се води от страховития Мейн.
В края на войната той е един от най-известните воини в английската войска – хвален за храбростта си (печелил DSO – Орден за Отличителна работа – четири пъти), само че също по този начин и за това, че е и кадърен ръгбист. От 1937 до 1939 година, високият 1,93 м. Мейн играе за Ирландия като печели овации за своя атлетизъм и настъпателност и си изкарва място в турнето по ръгби на Британските острови в Южна Африка през лятото на 1938 година
Блеър Мейн
Том Крийн играе за тима на Британските острови, когато обикаля Южна Африка по време на турнето през 1896 година, спечелвайки 19 от 21-те си мача. Един локален вестник разказва неудържимия млад доктор като „ човек с една главата над всички “. Крийн от своя страна толкоз заобичва Южна Африка, че взема решение да остане като доктор в Трансваал. Друг ирландец и член на турнето, Робърт Джонстън, също се отхвърля да се върне у дома и започва бизнес близо до операционната на Крийн. Двамата не престават да играят дружно за тим в Йоханесбург и когато Англия и Южна Африка влизат във война през 1899 година, съотборниците се записват дружно в Имперските конници през септември същата година.
Месец по-късно Джонстън печели Кръста на Виктория по време на борбата при Еландслаагте, когато, както се показва в текста за церемонията, той „ доста галантно се втурва напред под тежък огън и събира бойците, повеждайки ги в офанзива, която пречупва вражеската опозиция. “
Малко повече от две години по-късно и Крийн печели Kръстa на Виктория по време на битката в Тигерклуф. Като медицински офицер, ирландецът се рижи за раните на няколко мъже, до момента в който е под мощен обстрел, като продължава да го прави даже и откакто е улучен в корема.
Смелостта на Крийн и Джонстън е отпразнувана от ръгби клуба Уондърърс в Дъблин. Забележителното е, че тима съумява да излъчат и още един боен воин от бившите си играчи по време на Първата международна война, когато Фред Харви прави хеттрик с още един Кръст на Виктория през 1917 година, 10 години след дебюта си за Ирландия.
Подвигът на Харви е още един през 1918 година от различен ръгбист – британският военноморски офицер Артър Харисън, който е част от британския тим, който печели шампионата на Петте народи през 1914 година Четири години по-късно Харисън е един от хората, които непринудено вземат участие в дръзката офанзива на окупираното от немците пристанище Зебрюге, което се употребява от врага за средище за подводниците му. Целта на нападението е да доплава с три остарели крайцера до пристанището и да ги остави там по този начин, че да заклещи подводниците. Това е дързък и значително сполучлив проект (въпреки че германците скоро разчистват корабите), който обаче идва с опустошителна цена: 200 мъртви и 384 ранени. Сред починалите е и Харисън, убит, до момента в който управлява нахлуване против немска картечница.
Негов колега военноморски офицер, Алфред Карпентър, по-късно разказва гибелта на другаря си: „ Нападението на Харисън по тази тясна пътека на гибелта е заслужен край за множеството нападения, които като нападател от първи сан, той беше водил върху игрището за ръгби. “
