Мисия, посветена на човека: В памет на проф. д-р Параскев Стоянов
През ноември 2025 година се навършват 85 година от гибелта на огромния наш доктор, академик, енциклопедист и създател на първата българска хирургична школа в България – Проф. доктор Параскев Стоянов.
Родови корени. Параскев (Парашкев) Иванов Стоянов е роден на 30.01.1871 година в гр. Гюргево, Румъния. Негов дядо по бащина линия е Стоян Костов, изтъкнат търговец на кожи, който основава адвокатски фирми в редица европейски градове. Роден в Търново, той трайно се заселва в Русе, който по това време е основен център на търговията със Средна Европа, Влашко и Молдова. В фамилията на Стоян Костов и брачната половинка му Мариола се раждат шест деца, измежду които е Иван (Иванчо) Стоянов (1844-1917), бащата на Параскев Стоянов.
Иван Стоянов продължава фамилната традиция като става бизнесмен и търговец – знае се, че доставя вар за английската компания, която строи железопътната линия Гюргево – Букурещ, а по-късно е назначен на влиятелната служба инспектор на солниците и това му печели прозвището Тузлу Иван, т.е. Иван Соларя. По-късно доктор П. Стоянов ще означи в своята листовка „ Калолечението в България и Балчишката тузла (1911): „ …Едно куриозно съвпадане: незабавно след Освобождението, Народното събрание бе отстъпило под концесия тази тузла на татко ми, който имаше един тип монопол на румънската и австрийската сол в България…Случаят даде в този момент същата Тузла на проучванията и научните проучвания на мене, сина на първия концесионер на тази тузла… “
Като същински българин и родолюбец Иван Стоянов подкрепя сформирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а поборникът Никола Обретенов написа в спомените си, че „ огромният каик, с който мина четата, беше нает от търговеца на сол Иван Стоянов, родом от Русе “. По-късно Иван Стоянов се открива в Гюргево, където е роден бъдещият проф. Параскев Стоянов. Негова майка е Габриела декор Валтер (1843 – 1930), родена в Пресниц, град в тогавашната Австро-Унгария.
Иван и Габриела подписват брак през 1868 година в Русе и стават родители на 16 деца, от които остават живи осем – измежду тях е Параскев Стоянов. Тяхната фамилна къща, закупена през 1885 година, съществува и през днешния ден като седалище на „ Свободна зона – Русе “.
Per aspera ad astra ( “През компликации към звездите “, Сенека).
Параскев Стоянов получава начално обучение в Букурещ в пансиона „ Шевиц, а по-късно приключва в същия град фамозния колеж „ Свети Сава “, където са учили редица популярни българи – доктор Никола Пиколо, княз Стефан Богориди, доктор Атанас Богориди (внук на Софроний Врачански и първият български доктор, защитил дисертация през епохата на Възраждането) и други [8]. След това следва медицина в Париж, Женева, Букурещ и се дипломира с докторска теза върху рака на сърцето (Ṻber Carcinoma cordis) във Вюрцбург през 1895 година
След завръщането си в България, доктор Параскев Стоянов работи като ординатор в болничното заведение в Ловеч (1895 – 1897), след което подхваща продължителна специализация по хирургия във Франция, Англия, Швейцария и Австрия. По този метод се среща на място с водещите хирургични посоки и школи в Европа. След завръщането си работи като старши хирург във Русе, Ловеч и Плевен (1899 – 1905).
Професионалната орис го довежда във Варна, където като доктор, уредник и държавник оставя неизлечима диря и до през днешния ден. На 01.04.1905 година доктор Параскев Стоянов е назначен за старши доктор в хирургичното поделение на Варненската първостепенна болница, тогава „ Мариинска болница “. Само дни по-късно доктор Марин Русев (1864 – 1935), шеф на „ Обществено опазване на здравето “ в града, му предлага поста „ управител-лекар “. Д-р П. Стоянов приема при три условия: „ личен състав, какъвто аз желая, пари за апарати и принадлежности и морски санаториум “. С това той стартира една небивала метаморфоза в лечебното заведение – построява се централно парно отопление, конфигурира се рентгенов уред със статично електрическо зареждане, уреждат се физиотерапевтичен кабинет и техническа работилница за ремонт на инвентара, закупени са нови хирургични принадлежности и се подменя сестринския състав.
По концепция на доктор Параскев Стоянов е основана богата здравна библиотека. Самият той организира редица комплицирани интервенции, като интервенира даже наранено сърце и единствено за няколко години се трансформира в най-известния в страната хирург. Така в своя „ Варненски интервал “ младият доктор Параскев Стоянов се приготвя професионално и административно за своя предстоящ „ научен интервал “ в София.
Една от най-големите заслуги на доктор Параскев Стоянов към българското опазване на здравето е основаването на Детски морски санаториум за костно-ставна туберкулоза, който е единствен по това време на Балканския полуостров. Началото е поставено с две бараки в местността „ Карантина “ (Варна), а на 28.06.1905 година Върховният медицински съвет на страната утвърждава правилника на санаториума, направен от доктор Параскев Стоянов.
Самият дребен комплекс е оголен на 12.07.1905 година в наличието на доктор Марин Русев, доктор Ангел Пюскюлиев (1845 – 1935) – кмет на Варна по това време, доктор Христо Ловенич – карантинен доктор и други Още след първата година в санаториума са признати 36 деца, като 16 от тях са изписани здрави, 17 – с усъвършенстване и 3 – без смяна в положението.
През 1909 година с всестранната поддръжка на кралица Елеонора (1860-1917), втора брачна половинка на цар Фердинанд, санаториумът е изместен в местността „ Кокодива “ – на север от Варна, където през днешния ден е ситуиран курортния комплекс „ Слънчев ден “. Архитектурното оформление и цялото обзавеждане се правят по концепция на българската кралица, която не престава да се грижи за всички зародили проблеми до самата си гибел (1917). Създаването на санаториума остава вечно безценен спомен в паметта на доктор Параскев Стоянов и през 1926 година той се обръща документално към „ бъдещия шеф за запазване на публично здраве и бъдещия управител-лекар на Варненския морски санаториум, да разрешат, когато аз бъда изведен в оставка от този живот, когато умра, да бъда заровен в луксозния парк на санаториума… на подбрано хълмче, с цел да могат и останките ми да се любуват на бъдещето развиване и преуспяване на санаториума “. След гибелта на проф. Параскев Стоянов в двора на санаториума е повдигнат монумент с неговия бюст, дело на Димо Лучиянов (1912-1967), възпитаник на огромния наш ваятел Иван Лазаров.
Името на доктор Параскев Стоянов е обвързвано и с още една забележителност на гр. Варна – фамозният „ Аквариум “, ситуиран в Морската градина на града. Решение за неговото създаване е взето през 1906 година, когато Фердинанд, тогава още е с княжеска купа, се обръща към шефа на Зоологическия парк в Неапол за подпомагане, а доктор Параскев Стоянов влиза в преписка с губернатора на Осака (Япония), който му изпраща проекти, чертежи и фотоси на аквариума в града. Основният камък на постройката е положен през октомври 1906 година, а планът е направен от известния варненски проектант Дабко Дабков (1875-1945).
Малко прочут факт от активността на доктор Параскев Стоянов е неговото предложение за създаване на сметоизгаряща апаратура във Варна. През 1908 година е отпечатана неговата листовка „ Изгарянето на сметта като източник на електричество, тяга, топливо и прочие “. В нея създателят реалистично прави оценка възможния стопански резултат: „ Всъде към огромните градове и изключително към София човек може да види цели баири от боклук, които в действителност съставляват злато… За София, убеден съм, че катадневно минимум 200-250 конски сили или гният във форма на отпадъци, които другояче биха дали електричество за осветлението най-малко на новите крайни махли или дадени в индустриалния квартал, като електрическа мощ, биха хранили няколко заводи и биха дали на общината минимум 200-300 000 лв. приход. И през днешния ден казусът с битовите боклуци оставя открит и невралгичен.
През 1918 година в София е открит Медицинския факултет. С Указ №31/26.07.1918 година доктор Параскев Стоянов е определен за професор по хирургична пропедевтика с оперативна медицина. Интересно е да се означи, че първоначално той преподава и анатомия, защото определеният титуляр се отхвърля от поста и се постанова по неотложност да се назначи професор по дисциплината, с цел да не се провали образователната година. През 1920 година проф. П. Стоянов посещава за осем месеца 23 медицински факултета в Европа, с цел да почерпи опит при образуване преподаването по хирургия. През идващите 20 години той работи във всички области на хирургията, основава същинска хирургическа школа и приготвя първите български профилирани оператори. Сред видните негови възпитаници са професорите Гочо Москов, Бойчо Бойчев, Марин Петров, Антон Червеняков, Георги Капитанов, Петър Алтънков.
Проф. Параскев Стоянов е създател и пръв ръководител на Българското хирургическо сдружение (1934), дописен член на френските Societe Nationale de Chirurgie (1933) и Academie de Chirurgie (1935), почетен член на Румънското хирургично сдружение (1932) и Белградското хирургическо дружество; реферира български и румънски публикации по хирургия за немското списание Jahresbericht ṻber die Fortschritte der Chirurgie (1901-1920).
Научното творчество на проф. Параскев Стоянов обгръща 57 книги, публикации, отчети, измежду които са и първите български учебници по хирургия: „ Обща хирургия “ (1922), „ Ръководство по оперативна хирургия (1925), „ Ръководство по специфична хирургия “ (1926).
Интересно е да се означи, че проф. П. Стоянов е полиглот, което личи от изявленията му в чужбина и непокътнатата преписка. Според неговия наследник, проф. Аркадий Стоянов (1896-1963) – лекар на математическите науки, татко му владее френски, румънски, немски и британски, а употребява латински, гръцки, италиански и съветски. У дома нормално се приказва на съветски, защото брачната половинка на проф. П. Стоянов, доктор Нина Лейн (1870-1927), е рускиня от Ростов на Дон.
Любопитна детайлност от биографията на проф. П. Стоянов е неговото присъединяване в аутопсията на националния стихотворец Иван Вазов през 1921 година В хода на патоанатомичното проучване той открива претърпени травматични черепно-мозъчни промени и прави заключението, че в техен резултат Иван Вазов за прочут интервал от живота си е бил кьорав. Разпитана по-късно, сестрата на поета си спомня за разказаното от майка им, че като младеж, по време на надпрепускване, младежът пада и си наранява главата, а по-късно за към година губи зрение.
Големи са и заслугите на Параскев Стоянов към туризма и алпинизма в България. На 1.08.1895 година той изкачва връх Гран Комбен (4318 м) в Алпите, съпроводен от локален лидер против възнаграждение. По-късно самият той споделя: „ Стар екскурзиант съм: от 1895 година до 1903 година бях първият българин, който се бе изкачил най-високо – на Гран Комбен (Швейцария), на 4318 м и починалият Алеко (Константинов) през 1895 година, когато се върнах от тази екскурзия, ми козирува и поздрави “. А през 1910 година Параскев Стоянов разгласява книгата „ Хигиена на екскурзианта “, която е илюстрирана с разнообразни туристически уреди.
На 14.11.1940 година гибелта прекъсва живота и многостранната активност на проф. Параскев Стоянов. Остават спомените за осъщественото от него в медицината, историята и публичното дело. И в случай че въпреки всичко е необходим епитаф за надгробната му плоча, то той би трябвало да бъдe: „ Hic quiescit qui numquam quievit “ („ Тук почива, който в никакъв случай не е почивал “).
Родови корени. Параскев (Парашкев) Иванов Стоянов е роден на 30.01.1871 година в гр. Гюргево, Румъния. Негов дядо по бащина линия е Стоян Костов, изтъкнат търговец на кожи, който основава адвокатски фирми в редица европейски градове. Роден в Търново, той трайно се заселва в Русе, който по това време е основен център на търговията със Средна Европа, Влашко и Молдова. В фамилията на Стоян Костов и брачната половинка му Мариола се раждат шест деца, измежду които е Иван (Иванчо) Стоянов (1844-1917), бащата на Параскев Стоянов.
Иван Стоянов продължава фамилната традиция като става бизнесмен и търговец – знае се, че доставя вар за английската компания, която строи железопътната линия Гюргево – Букурещ, а по-късно е назначен на влиятелната служба инспектор на солниците и това му печели прозвището Тузлу Иван, т.е. Иван Соларя. По-късно доктор П. Стоянов ще означи в своята листовка „ Калолечението в България и Балчишката тузла (1911): „ …Едно куриозно съвпадане: незабавно след Освобождението, Народното събрание бе отстъпило под концесия тази тузла на татко ми, който имаше един тип монопол на румънската и австрийската сол в България…Случаят даде в този момент същата Тузла на проучванията и научните проучвания на мене, сина на първия концесионер на тази тузла… “
Като същински българин и родолюбец Иван Стоянов подкрепя сформирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а поборникът Никола Обретенов написа в спомените си, че „ огромният каик, с който мина четата, беше нает от търговеца на сол Иван Стоянов, родом от Русе “. По-късно Иван Стоянов се открива в Гюргево, където е роден бъдещият проф. Параскев Стоянов. Негова майка е Габриела декор Валтер (1843 – 1930), родена в Пресниц, град в тогавашната Австро-Унгария.
Иван и Габриела подписват брак през 1868 година в Русе и стават родители на 16 деца, от които остават живи осем – измежду тях е Параскев Стоянов. Тяхната фамилна къща, закупена през 1885 година, съществува и през днешния ден като седалище на „ Свободна зона – Русе “.
Per aspera ad astra ( “През компликации към звездите “, Сенека).
Параскев Стоянов получава начално обучение в Букурещ в пансиона „ Шевиц, а по-късно приключва в същия град фамозния колеж „ Свети Сава “, където са учили редица популярни българи – доктор Никола Пиколо, княз Стефан Богориди, доктор Атанас Богориди (внук на Софроний Врачански и първият български доктор, защитил дисертация през епохата на Възраждането) и други [8]. След това следва медицина в Париж, Женева, Букурещ и се дипломира с докторска теза върху рака на сърцето (Ṻber Carcinoma cordis) във Вюрцбург през 1895 година
След завръщането си в България, доктор Параскев Стоянов работи като ординатор в болничното заведение в Ловеч (1895 – 1897), след което подхваща продължителна специализация по хирургия във Франция, Англия, Швейцария и Австрия. По този метод се среща на място с водещите хирургични посоки и школи в Европа. След завръщането си работи като старши хирург във Русе, Ловеч и Плевен (1899 – 1905).
Професионалната орис го довежда във Варна, където като доктор, уредник и държавник оставя неизлечима диря и до през днешния ден. На 01.04.1905 година доктор Параскев Стоянов е назначен за старши доктор в хирургичното поделение на Варненската първостепенна болница, тогава „ Мариинска болница “. Само дни по-късно доктор Марин Русев (1864 – 1935), шеф на „ Обществено опазване на здравето “ в града, му предлага поста „ управител-лекар “. Д-р П. Стоянов приема при три условия: „ личен състав, какъвто аз желая, пари за апарати и принадлежности и морски санаториум “. С това той стартира една небивала метаморфоза в лечебното заведение – построява се централно парно отопление, конфигурира се рентгенов уред със статично електрическо зареждане, уреждат се физиотерапевтичен кабинет и техническа работилница за ремонт на инвентара, закупени са нови хирургични принадлежности и се подменя сестринския състав.
По концепция на доктор Параскев Стоянов е основана богата здравна библиотека. Самият той организира редица комплицирани интервенции, като интервенира даже наранено сърце и единствено за няколко години се трансформира в най-известния в страната хирург. Така в своя „ Варненски интервал “ младият доктор Параскев Стоянов се приготвя професионално и административно за своя предстоящ „ научен интервал “ в София.
Една от най-големите заслуги на доктор Параскев Стоянов към българското опазване на здравето е основаването на Детски морски санаториум за костно-ставна туберкулоза, който е единствен по това време на Балканския полуостров. Началото е поставено с две бараки в местността „ Карантина “ (Варна), а на 28.06.1905 година Върховният медицински съвет на страната утвърждава правилника на санаториума, направен от доктор Параскев Стоянов.
Самият дребен комплекс е оголен на 12.07.1905 година в наличието на доктор Марин Русев, доктор Ангел Пюскюлиев (1845 – 1935) – кмет на Варна по това време, доктор Христо Ловенич – карантинен доктор и други Още след първата година в санаториума са признати 36 деца, като 16 от тях са изписани здрави, 17 – с усъвършенстване и 3 – без смяна в положението.
През 1909 година с всестранната поддръжка на кралица Елеонора (1860-1917), втора брачна половинка на цар Фердинанд, санаториумът е изместен в местността „ Кокодива “ – на север от Варна, където през днешния ден е ситуиран курортния комплекс „ Слънчев ден “. Архитектурното оформление и цялото обзавеждане се правят по концепция на българската кралица, която не престава да се грижи за всички зародили проблеми до самата си гибел (1917). Създаването на санаториума остава вечно безценен спомен в паметта на доктор Параскев Стоянов и през 1926 година той се обръща документално към „ бъдещия шеф за запазване на публично здраве и бъдещия управител-лекар на Варненския морски санаториум, да разрешат, когато аз бъда изведен в оставка от този живот, когато умра, да бъда заровен в луксозния парк на санаториума… на подбрано хълмче, с цел да могат и останките ми да се любуват на бъдещето развиване и преуспяване на санаториума “. След гибелта на проф. Параскев Стоянов в двора на санаториума е повдигнат монумент с неговия бюст, дело на Димо Лучиянов (1912-1967), възпитаник на огромния наш ваятел Иван Лазаров.
Името на доктор Параскев Стоянов е обвързвано и с още една забележителност на гр. Варна – фамозният „ Аквариум “, ситуиран в Морската градина на града. Решение за неговото създаване е взето през 1906 година, когато Фердинанд, тогава още е с княжеска купа, се обръща към шефа на Зоологическия парк в Неапол за подпомагане, а доктор Параскев Стоянов влиза в преписка с губернатора на Осака (Япония), който му изпраща проекти, чертежи и фотоси на аквариума в града. Основният камък на постройката е положен през октомври 1906 година, а планът е направен от известния варненски проектант Дабко Дабков (1875-1945).
Малко прочут факт от активността на доктор Параскев Стоянов е неговото предложение за създаване на сметоизгаряща апаратура във Варна. През 1908 година е отпечатана неговата листовка „ Изгарянето на сметта като източник на електричество, тяга, топливо и прочие “. В нея създателят реалистично прави оценка възможния стопански резултат: „ Всъде към огромните градове и изключително към София човек може да види цели баири от боклук, които в действителност съставляват злато… За София, убеден съм, че катадневно минимум 200-250 конски сили или гният във форма на отпадъци, които другояче биха дали електричество за осветлението най-малко на новите крайни махли или дадени в индустриалния квартал, като електрическа мощ, биха хранили няколко заводи и биха дали на общината минимум 200-300 000 лв. приход. И през днешния ден казусът с битовите боклуци оставя открит и невралгичен.
През 1918 година в София е открит Медицинския факултет. С Указ №31/26.07.1918 година доктор Параскев Стоянов е определен за професор по хирургична пропедевтика с оперативна медицина. Интересно е да се означи, че първоначално той преподава и анатомия, защото определеният титуляр се отхвърля от поста и се постанова по неотложност да се назначи професор по дисциплината, с цел да не се провали образователната година. През 1920 година проф. П. Стоянов посещава за осем месеца 23 медицински факултета в Европа, с цел да почерпи опит при образуване преподаването по хирургия. През идващите 20 години той работи във всички области на хирургията, основава същинска хирургическа школа и приготвя първите български профилирани оператори. Сред видните негови възпитаници са професорите Гочо Москов, Бойчо Бойчев, Марин Петров, Антон Червеняков, Георги Капитанов, Петър Алтънков.
Проф. Параскев Стоянов е създател и пръв ръководител на Българското хирургическо сдружение (1934), дописен член на френските Societe Nationale de Chirurgie (1933) и Academie de Chirurgie (1935), почетен член на Румънското хирургично сдружение (1932) и Белградското хирургическо дружество; реферира български и румънски публикации по хирургия за немското списание Jahresbericht ṻber die Fortschritte der Chirurgie (1901-1920).
Научното творчество на проф. Параскев Стоянов обгръща 57 книги, публикации, отчети, измежду които са и първите български учебници по хирургия: „ Обща хирургия “ (1922), „ Ръководство по оперативна хирургия (1925), „ Ръководство по специфична хирургия “ (1926).
Интересно е да се означи, че проф. П. Стоянов е полиглот, което личи от изявленията му в чужбина и непокътнатата преписка. Според неговия наследник, проф. Аркадий Стоянов (1896-1963) – лекар на математическите науки, татко му владее френски, румънски, немски и британски, а употребява латински, гръцки, италиански и съветски. У дома нормално се приказва на съветски, защото брачната половинка на проф. П. Стоянов, доктор Нина Лейн (1870-1927), е рускиня от Ростов на Дон.
Любопитна детайлност от биографията на проф. П. Стоянов е неговото присъединяване в аутопсията на националния стихотворец Иван Вазов през 1921 година В хода на патоанатомичното проучване той открива претърпени травматични черепно-мозъчни промени и прави заключението, че в техен резултат Иван Вазов за прочут интервал от живота си е бил кьорав. Разпитана по-късно, сестрата на поета си спомня за разказаното от майка им, че като младеж, по време на надпрепускване, младежът пада и си наранява главата, а по-късно за към година губи зрение.
Големи са и заслугите на Параскев Стоянов към туризма и алпинизма в България. На 1.08.1895 година той изкачва връх Гран Комбен (4318 м) в Алпите, съпроводен от локален лидер против възнаграждение. По-късно самият той споделя: „ Стар екскурзиант съм: от 1895 година до 1903 година бях първият българин, който се бе изкачил най-високо – на Гран Комбен (Швейцария), на 4318 м и починалият Алеко (Константинов) през 1895 година, когато се върнах от тази екскурзия, ми козирува и поздрави “. А през 1910 година Параскев Стоянов разгласява книгата „ Хигиена на екскурзианта “, която е илюстрирана с разнообразни туристически уреди.
На 14.11.1940 година гибелта прекъсва живота и многостранната активност на проф. Параскев Стоянов. Остават спомените за осъщественото от него в медицината, историята и публичното дело. И в случай че въпреки всичко е необходим епитаф за надгробната му плоча, то той би трябвало да бъдe: „ Hic quiescit qui numquam quievit “ („ Тук почива, който в никакъв случай не е почивал “).
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ