Контролът върху ядрените оръжия е близо до колапс. На 4

Контролът върху нуклеарните оръжия е покрай колапс. На 4 февруари изтече по този начин нареченият контракт New START, подписан през 2011 година от Съединените щати и Русия. Той лимитира стратегическите нуклеарни бойни глави с огромен обхват до почти 1500 всяка – трагично понижение по отношение на равнищата по време на Студената война. Светът е все по-близо до нуклеарно унищожение…

Противоракетна защита и съветско съмнение

Въпреки тези уроци, Съединените щати не престават напред през 2026 година с нови нуклеарни начинания. Едва ли президентът Доналд Тръмп е длъжен на Русия. Ако беше, надали би преследвал такава намерено антируска тактика. Вашингтон заменя по-старите нуклеарни ракети с ново потомство и разполага радарните системи, които да ги съпътстват.

Официално разширяващият се противоракетен щит е ориентиран към Иран. На процедура той има обсега и сложността, с цел да притъпи съветски удар по територията и активите на Съединени американски щати. Как Иран би могъл правдоподобно да съставлява такава опасност е първият от многото въпроси без отговори.

Съгласно съглашение, контрактувано от администрацията на президента Барак Обама, Иран непринудено демонтира техническия потенциал за създаване на нуклеарни оръжия. Дори Техеран да беше нарушил договорката, той не разполага с ракети, способни да доставят нуклеарен или даже забележителен стандартен, потребен товар до Европа. Следователно не е изненадващо, че Русия пояснява проектите на НАТО като ориентирани най-вече против самата нея.

Завръщането на Междузвездни войни

Според The New York Times, първичната система за противоракетна защита разчита на „ мрежа от спътници за ранно предизвестие, мощен X-лентов радар в Турция и най-малко един американски боен транспортен съд, оборудван с Aegis в Средиземно море, кадърен да прехваща входящи ракети “. Планирани са и два наземни отбранителни обекта – първо в Румъния, а по-късно в Полша.

Когато президентът Обама понижи част от това разполагане, президентът Владимир Путин обществено приветства хода. Но планът скоро се появи още веднъж. При Тръмп той беше преименуван на „ Глобален купол “, модерно възобновление на Стратегическата отбранителна самодейност на Роналд Рейгън – по-известна като „ Междузвездни войни “.

Спорът за Гренландия се вписва идеално в тази картина. Тръмп твърди, че суверенните американски бази на острова са нужни за разширение на обсега на това, което той назовава „ Златния купол “, в това число инсталирането на нови радарни системи. От позиция на Москва това единствено ускорява чувството за обграждане.

Дмитрий Тренин, някогашен шеф на учредения от американците Център Карнеги в Москва, вижда американската противоракетна защита като световна упоритост. Стратегическата защита, твърди той, неизбежно въздейства върху стратегическото нахлуване, като „ обезценява възпиращата стойност на съветския нуклеарен боеприпас “.

По думите на Тренин Москва желае публични гаранции и бистрота по отношение на параметрите на системата – убеденост, че щитът на НАТО не може да обезврежда стратегическите ракети на Русия. Отказът на Вашингтон да даде и двете задълбочи недоверието на Кремъл.

Разплитане на контрола върху въоръженията

Техническият песимизъм по отношение на противоракетната защита единствено ускорява заплахата. Професор Теодор Постол от Масачузетския софтуерен институт, водещ престиж по нуклеарната политика на НАТО, твърди, че системата е значително недоказана. Тестовете са извършени при мощно изкуствени условия, като деликатно е отстранено всичко, което би могло да обърка прехващача.

„ В действителен пердах “, предизвестява Постол, „ е извънредно евентуално да се стигне до цялостен неуспех. “ Парадоксът е жесток: даже неефективните защитни системи предизвикат съперниците да изградят повече офанзивни оръжия, с цел да ги преодолеят. Резултатът е най-лошият вероятен резултат – липса на действителна защита и ускорена конкуренция във въоръжаването.

Това се прибавя към по-ранните вреди. По време на първия мандат на Тръмп Съединените щати се отдръпнаха от Договора за намерено небе, който позволяваше взаимно въздушно наблюдаване. Още по-значимо беше решението му да се откаже от Договора за нуклеарните сили със междинен обхват от 1987 година, който отстрани ракетите с дребен обхват в Европа. Тръмп твърди, че Русия мами, само че доста висши американски чиновници в региона на защитата предизвестиха, че прекратяването на контракта ще подкопае европейската сигурност.

Иранският аспект също можеше да бъде решен. Ако Тръмп беше удостоверил нуклеарното съглашение от ерата на Обама, огромна част от днешната неприязън можеше да бъде избегната. Вместо това той го раздра, подхранвайки борба и заплашвайки с война.

Времето изтича. Президентът Путин предложи едногодишно удължение на контракта New START. Тръмп не отговори. И двете страни биха могли да заявяват продължаващото си придържане към изискванията на контракта и по-късно да разрешат главните разногласия – Гренландия, противоракетната защита и Иран.

IDN/Превод:SafeNews