Ще скочат ли заплатите през 2023-а?
„ През предходната година възнагражденията в 32% от фирмите са били нараснали на два пъти – наклонност, която виждаме толкоз изрично за пръв път в последните години “, споделя Мария Стоева от компанията за асортимент на личен състав „ ManpowerGroup България “ пред " Капитал ". Тя се базира на направено неотдавна регулярно изследване на пазара на труда, в което са се присъединили 209 сдружения с общо 65 хиляди наети в тях.
Среден растеж на разноските за труд от съвсем 16.1% на годишна база през последните две тримесечия на предходната година засече и формалната статистика. Този резултат на процедура изведе България преди всичко по нарастване на заплатите в целия Европейски Съюз. За съпоставяне – междинният растеж на разноските за хонорари в съюза за същите две тримесечия са едноцифрени, като в края на 2022 година е 5.8%, по данни на Евростат.
В частния бранш в България растежът, измерен от Национален статистически институт, е даже по-голям – 17.7%. Този впечатляващ скок си има разумни пояснения – предходната година беше мощна за доста браншове от стопанската система, надлежно и търсенето на хора. Това в комбиниране с високата инфлация и желанието на работодателите да запазят скъпите си фрагменти води и до по-висока цена на труда. Реално близки високи стойности от над 10% се регистрират в съвсем всички страни от Централна и Източна Европа.
Прогнозите на експертите по асортимент на личен състав обаче са, че през 2023 година пазарът на труда ще се поуспокои, а това ще докара и до по-бавен растеж на заплатите – приблизително с към 6-12%, според от бранша, позицията и обитаемото място.
И отново – няма хора
През предходната година пазарът на труда се е възстановил на равнищата си от преди пандемията, демонстрираха данните на националната статистика. Така безработицата спада до 4.3% и към този момент приближава рекордно ниското равнище от 2019 година, а заетите нарастват до съвсем 3.2 милиона души, или 73.6% от популацията в трудоспособна възраст. Толкова висок коефициент на икономическа интензивност не е постиган в последните най-малко две десетилетия. Тази картина значително отразява и бързото възобновяване на стопанската система след корона рецесията.
В същото време наклонността на застаряване и понижаване на популацията продължава и това неизбежно се отразява и на пазара на труда – делът на младежите понижава за сметка на работещите в пред- и в пенсионна възраст. Тя продължава всяка година с малко да се повишава, само че все пак започващите първа работа са по-малко от пенсиониращите се. Намалява и броят на хората, които могат и желаят да работят.
Спрямо 2019 година, когато процентово безработицата и заетостта са на сходни равнища, работната мощ през 2022 година се свива с 85 хиляди души, което е почти колкото популацията на регионален град, като Плевен да вземем за пример.
Намалява и числеността на хората отвън работната мощ – с към 68 хиляди души за последните 3 години, т.е. вътрешните запаси за включване на нови хора към пазара на труда също са се свили. Всичко това изяснява и за какво в последно време на работодателите им е все по-трудно да намират чиновници, а възнагражденията порастват с рекордни темпове.
На този декор упованията на специалистите по човешки запаси са за леко изстудяване през тази година.
„ Страната ни все по този начин е притегателна капиталова дестинация за бизнеси в областта на осведомителните технологии и обслужването на клиенти, произвеждане, хотелиерство, само че вложителите също са по-внимателни, в сравнение с през последните години, най-много поради политическата ситуация„, изяснява Мария Стоева.
Очакванията на Manpower са тази година да има растеж в търсенията на квалифицирана работна мощ в изброените браншове, като неквалифицираният личен състав също ще остане доста издирван.
„ Недостигът на човешки капитал се следи във всички браншове, само че също по този начин ясно виждаме и наклонност в настройките на работодателите за ориентирани дейности в посока задържане и развиване на хора и ръководство на работодателска марка “, добавя Стоева.
Среден растеж на разноските за труд от съвсем 16.1% на годишна база през последните две тримесечия на предходната година засече и формалната статистика. Този резултат на процедура изведе България преди всичко по нарастване на заплатите в целия Европейски Съюз. За съпоставяне – междинният растеж на разноските за хонорари в съюза за същите две тримесечия са едноцифрени, като в края на 2022 година е 5.8%, по данни на Евростат.
В частния бранш в България растежът, измерен от Национален статистически институт, е даже по-голям – 17.7%. Този впечатляващ скок си има разумни пояснения – предходната година беше мощна за доста браншове от стопанската система, надлежно и търсенето на хора. Това в комбиниране с високата инфлация и желанието на работодателите да запазят скъпите си фрагменти води и до по-висока цена на труда. Реално близки високи стойности от над 10% се регистрират в съвсем всички страни от Централна и Източна Европа.
Прогнозите на експертите по асортимент на личен състав обаче са, че през 2023 година пазарът на труда ще се поуспокои, а това ще докара и до по-бавен растеж на заплатите – приблизително с към 6-12%, според от бранша, позицията и обитаемото място.
И отново – няма хора
През предходната година пазарът на труда се е възстановил на равнищата си от преди пандемията, демонстрираха данните на националната статистика. Така безработицата спада до 4.3% и към този момент приближава рекордно ниското равнище от 2019 година, а заетите нарастват до съвсем 3.2 милиона души, или 73.6% от популацията в трудоспособна възраст. Толкова висок коефициент на икономическа интензивност не е постиган в последните най-малко две десетилетия. Тази картина значително отразява и бързото възобновяване на стопанската система след корона рецесията.
В същото време наклонността на застаряване и понижаване на популацията продължава и това неизбежно се отразява и на пазара на труда – делът на младежите понижава за сметка на работещите в пред- и в пенсионна възраст. Тя продължава всяка година с малко да се повишава, само че все пак започващите първа работа са по-малко от пенсиониращите се. Намалява и броят на хората, които могат и желаят да работят.
Спрямо 2019 година, когато процентово безработицата и заетостта са на сходни равнища, работната мощ през 2022 година се свива с 85 хиляди души, което е почти колкото популацията на регионален град, като Плевен да вземем за пример.
Намалява и числеността на хората отвън работната мощ – с към 68 хиляди души за последните 3 години, т.е. вътрешните запаси за включване на нови хора към пазара на труда също са се свили. Всичко това изяснява и за какво в последно време на работодателите им е все по-трудно да намират чиновници, а възнагражденията порастват с рекордни темпове.
На този декор упованията на специалистите по човешки запаси са за леко изстудяване през тази година.
„ Страната ни все по този начин е притегателна капиталова дестинация за бизнеси в областта на осведомителните технологии и обслужването на клиенти, произвеждане, хотелиерство, само че вложителите също са по-внимателни, в сравнение с през последните години, най-много поради политическата ситуация„, изяснява Мария Стоева.
Очакванията на Manpower са тази година да има растеж в търсенията на квалифицирана работна мощ в изброените браншове, като неквалифицираният личен състав също ще остане доста издирван.
„ Недостигът на човешки капитал се следи във всички браншове, само че също по този начин ясно виждаме и наклонност в настройките на работодателите за ориентирани дейности в посока задържане и развиване на хора и ръководство на работодателска марка “, добавя Стоева.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ