През есента на 1366 година рицарите на граф Амедей VI

През есента на 1366 година рицарите на граф Амедей VI Савойски, прочут като Зеления граф, оставят дълготраен отпечатък върху българското Черноморие. След завладяването на Несебър на 21 октомври, те постановат тежки контрибуции. Отказващите да платят са хвърлени в тюрма, а савойски бойци патрулират по улиците. Тази акция, част от по-широк кръстоносен поход, разкрива трагични събития.

Ценна информация за тези събития е открита през 1986 година от откривател, изследвайки несебърската черква „ Св. Йоан Алитургитос “ от XIV век. По стените на храма са открити неповторими рисунки. Една от тях изобразява едномачтов ветроходен транспортен съд – „ по кое време “. Този боен кораб със западноевропейска структура е присъщ с високите си надстройки (кастели), служещи за бойни кули.

Когата, откритие от северните морета, бързо се популяризира в Средиземноморието. Особено известна е измежду италианските републики Венеция и Генуа. Флорентинският хронист Джовани Валяни написа през 1304 година:

„ Дойдоха хора от Гаскония с техните кораби, които на байонски се назовават „ коги “. И започнаха генуезците, венецианците и каталонците да се обслужват също с коги. “

Освен изображението на кораба, по западната фасада на църквата са открити врязани хералдически щитове. Те съдържат латински кръстове и буквите „ А “ или „ Автомагистрала “. Това е гербът на савойските графове – бял латински кръст на червен декор, допълнен с букви. Подобни гербове се откриват и върху монетите на Зеления граф.

Връзката сред гербовете и когата става ясна. На предния военен кастел на кораба художникът е изобразил отвесни и наклонени внезапни. Те съставляват преносими стълби, употребявани от савойските рицари за щурмуване на крепостните стени на Несебър. Тази тактичност е разказана и от Жофроа дьо Вилардуен при завладяването на Константинопол през 1204 година

Рисунките в църквата безусловно оживяват картината на обсадата на Месемврия. Вероятно те са дело на савойски бойци, които от пристанището са виждали закотвените кораби. Възможно е изобразеният транспортен съд да е самият флагман на Амедей VI Савойски.

След Несебър флотът се насочва към Варна. На 25 октомври рицарите обсаждат града, само че са отблъснати с доста жертви. Тогава кръстоносците нападат крепостта Галата. Там българите пленяват видни рицари, измежду които Ги дьо Пантарлие и Бартоломео Балуфер. Пленниците са отведени в крепостта Овеч (Провадия) по заповед на цар Иван Александър.

Убеден, че не може да превземе крепостите със мощ, Зеленият граф изпраща пратеници да договарят с варненци. Делегация от варненски първенци и анхиалски благородници се среща с цар Иван Александър. Условието на Амедей е българският държател да пропусне император Йоан V Палеолог към Константинопол и да освободи пленените рицари.

Иван Александър се съгласява, само че желае увещание, че графът няма да води война повече с Варна. Пленниците са освободени едвам през май 1367 година против откуп от 2400 златни перпери. През ноември хората на Зеления граф правят грабежи сред Варна и Несебър. Превземат крепостта Емона без опозиция.

Следващата им случка е по-малко сполучлива. Опитват да завладяват крепостта Колокастро (Козяк край Обзор) през нощта. Петима рицари и 10 оръженосци съумяват да обхванат, само че са открити.

„ И всички до един удариха петимата рицари и десетимата оръженосци, които към този момент бяха влезнали вътре, по този начин грубо, че ги убиха, накълцаха на части и откачиха стълбата. “

Останалите бягат. Графът обаче персонално повежда наказателна експедиция, завладява Козяк и избива жителите.

Българо-савойските договаряния завършват през декември. В началото на януари 1367 година император Йоан V Палеолог е пропуснат през България. Той гостува на диктатор Добротица в Калиакра. През март двамата се завръщат в Константинопол, където Амедей VI Савойски е посрещнат с успех. Той предава властта над завладените черноморски градове на Йоан V Палеолог и на 23 април отпътува за родината си, оставяйки балканските страни пред възходящата османска заплаха.