През миналата година в Дания не е регистриран нито един

През предходната година в Дания не е регистриран нито един банков грабеж. Тази статистика, въпреки и странна за някои, има своето пояснение. Вече живеем във времена, в които случаите на маскирани обирджии с револвери, нахлуващи и крещящи, че желаят парите от сейфа, по-скоро останаха част от филмите.

Това важи с особена мощ за по-развитите страни. Подобна смяна не значи, че закононарушения не се правят. Просто се правят по друг метод.

Но за какво тъкмо Дания? Както е известно, това е една от страните с най-голям % щастливи хора. От години Дания е на първите места в класациите по качество на живот, добре работещи институции и високи заплати. Наред с това тя е измежду най-развитите страни във връзка с цифровата промяна. Тази наклонност се ускори изключително доста с началото на пандемията, когато хората бяха изолирани, а интернет заплащанията претърпяха същински взрив.

Днес датчаните всеобщо употребяват банкови карти, както и мобилни приложения за разплащане. Това неизбежно понижава парите в кеш, които са в обращение. През последните шест години кешовите тегления в Дания са намалели с към 75% и към днешна дата едвам към 20 от общо 800 банкови клона в цялата страна държат разполагаем пари в брой.

Наред с това през последните години се влага съществено в защита, което значи повече видеонаблюдение, по-съвременни алармени системи и по-добро взаимоотношение с полицията. Заради по-малкото кешови тегления и заплащания е понижен и човешкият контакт сред банки и клиенти, което пък значи по-малко офиси с парични наличия, т.е. понижен брой евентуални цели за грабеж.

Последният пик в броя на обирите в Дания е бил през 2010 година Тогава са регистрирани 135 такива закононарушения. В идващите години спадът е постоянен. През 2021 година да вземем за пример е регистриран единствено един, с цел да се стигне до нулеви стойности през миналата година.

Други страни също регистрират такава наклонност. В Съединени американски щати през 2021 са осъществени 1724 обира, сочат данните на ФБР. През 2004 година броят им е бил 7556. Причините са същите – повишено изполване на банкови карти и на интернет заплащания. 

Всичко това звучи отлично, само че истината е, че закононарушенията просто са сменили средата и към този момент се правят онлайн. В днешно време банка не се обира с револвер, а с хакер и статистиката удостоверява това. Наред с намаляването на физическите кражби се регистрира растеж на закононарушенията, свързани с кражба на данни, хакване на профили, интернет измами и така нататък

„ Преди години обирджиите отиваха в банковите клонове. Сега отиват напряко при клиентите “, споделя пред CNN банков специалист.

Затова от ден на ден се усилва и ролята на киберзащитата, а банките постоянно вкарват нови и нови видове пароли и способи за инспекция на самоличността. Освен това е доста значимо клиентите да са наясно какво изисква и какво не банката им, с цел да не се подведат по фишинг акции и да дадат сензитивна информация като пин-кодове и пароли на неоторизирани лица. 

Тези защитни ограничения обаче не свършват с банковите системи. Особено значимо е да бъдат предпазени и употребените от клиентите устройства. В днешно време телефонът ни знае за нас повече и от най-близкия ни другар. И в случай че едно устройство бъде изгубено или откраднато, достъпът до него би трябвало да бъде в случай че не неосъществим, то най-малко сложен.