През миналата година разплащането между компаниите в България е отнемало

През предходната година разплащането сред фирмите в България е отнемало приблизително 59 дни. Най-бързо се изплащат телекомуникационните компании, а най-бавно - строителните.Това демонстрират данните от проучване, извършено от интернационалната компания за обезпечаване на кредитния риск Еuler Hermes.

Срокът в България е под междинния за изследваните 36 страни (64 дни), само че е по-дълъг от този в много развити стопански системи. Нова Зеландия и Австрия са отпред на класацията с 42 и 44 дни, а в дъното остават Китай и Гърция, надлежно с 87 и 89 дни.

Прогнозата на компанията е и тази година междинният период да се резервира, оповестява " Капитал daily " в днешния си брой.

Авторите на проучването показват, че в един от всеки четири случая на оповестяване на неплатежоспособност причина е проблем с разплащането по огромна договорка.

Сроковете на разплащане варират в другите браншове - обичайно за по-рисков се приема строителният с 99 дни, последван от машиностроенето и химическата промишленост със 72 дни. Най-добре се показват компании, предоставящи бизнес и комунални услуги, надлежно с 35 и 38 дни. В региона на телекомуникациите към момента няма прогноза, като през 2016 година секторът се е показал доста добре с 42 дни междинен период за разплащане, или най-бързият за страната. Бизнесът с електроника също е напред в класацията с 42 дни, като за 2016 година това е най-краткият интервал измежду 36-те страни.

За да се предпазят от кредитния риск, от ден на ден компании стартират да се застраховат против него.

Въпреки че от компанията правят оценка икономическата среда като добра, те показват няколко риска. Вносът се усилва със 7.8%, като нарасналата цена на горивата и енергетиката оказват резултат. По-големия брой покупко-продажби при по-бързи обороти на пазара може да усилят риска за бизнеса, разясняват специалисти на компанията.

Инвестициите (в средства за произвеждане, като машини, фабрики и т.н.) не престават да понижават, а бизнесът не се възползва и от опцията за европейско съфинансиране на планове за новия програмен интервал 2014 - 2020.

Високата външна задлъжнялост също е проблем – брутният външен дълг на България при започване на годината остава постоянен при 70% от Брутният вътрешен продукт към април 2017, само че прекомерно огромен за разрастваща се стопанска система.