Награда от 1 милион долара за залавянето на Хитлер
През май 1940 година и повече от година преди влизането на Съединени американски щати във Втората международна война, група жители от Питсбърг оферират премия от 1 милион $ на всеки, който залови Адолф Хитлер. Самюъл Хардън Чърч, по това време президент на Института Карнеги, управлява група от 50 мъже и дами, които се ангажират да дават парите на всеки, който съобщи Хитлер „ жив, без рани и незасегнат “ на Лигата на нациите, с цел да бъде съден за неговите „ Престъпления против мира и достолепието на света “.
Сградата на клуб Duquesne, издигната през 1887 г.
Идеята идва от полемики, които се организират за интервал от два до три месеца в обществения клуб Duquesne в центъра на Питсбърг, Пенсилвания.
В публикация, оповестена в New York Times на 1 май 1940 година, Чърч написа, че по негово мнение в концепцията има мощ, изключително тъй като не възнаграждава ликвидиране. Той добавя още, че е получил известие, че Хитлер има намерение да стартира офанзива на западния фронт, даже това да коства 500 000 немски живота. Чърч и другите жители на Питсбърг, които желаят да финансират проекта, се надяват да спасят доста животи, като подкрепят с премия Хитлер да бъде отстранен от интернационалния пейзаж, преди да се стартира съществено клане.
Когато е разгласен Планът от Питсбърг, Хитлер е канцлер на Германия и водач на нацистката партия. Осем месеца по-рано германците нахлуват в Полша и по този метод стартират Втората международна война. На 10 май 1940 година, тъкмо както се опасява групата на Чърч, Хитлер нападна Франция, като по този метод отваря Западния фронт. 150 000 германци и 360 000 французи умират или са ранени, преди Франция да се съобщи на Германия.
Съединените щати ще се причислят към войната чак откакто са атакувани от Япония в Пърл Харбър на 7 декември 1941 година
Група хора от Блоуинг Рок, Северна Каролина, написа до Times, с цел да назова концепцията нелепа. „ Обесихме кайзера през 1917 година Сега те оферират да закачат Хитлер по същите измислени обвинявания “, написа групата.
В годините, предхождащи присъединяване на Америка във Втората международна война, жителите на Съединени американски щати са мощно разграничени по отношение на това дали страната би трябвало да влезе във войната. Чарлз Линдберг, известният летец, става в действителност „ водач “ на изолационисткото придвижване. Много политици също са срещу американското присъединяване в една такава война, която те считат за европейски проблем.
Изолационистите виждат океаните като непробиваеми бариери, които пречат на всяка европейска или азиатска нация да нападна крайбрежията на Съединени американски щати. Липсата на технологии пречи на новините от тези континенти да доближат Съединени американски щати, а неналичието на транспортни благоприятни условия пък пречи на множеството американски жители да пътуват до Европа или Азия. Тези земи са обсъждани като екзотични, далечни места, които не могат да повлияят директно на Съединени американски щати.
Освен това Линдберг и други се съгласяват с нацистите, че някои раси са по-добри от другите. Докато дейности като Кристална нощ, изнервят Линдберг, той обществено упреква малцинствени групи, като евреите, че се пробват да въвлекат Съединени американски щати във война, която съгласно него не е изобщо работа на Америка.
Именно на този декор групата от Питсбърг предлага своята премия. На равни елементи: опит да се попречи на Съединени американски щати да се нуждаят от влизане във войната посредством унищожаване на главната причина за нея и опит да се покаже на изолационистите моралната деградация на нацисткото управление. Щедростта е на първо място опит да накара хората да приказват за казуса, а не просто да заемат страна.
Хитлер обаче остава водач на немските сили, до момента в който те не се предадат на съдружниците след гибелта му посредством самоубийство в личния му бункер на 30 април 1945 година
