През март 2018 г. двама мъже се качват на полета

През март 2018 година двама мъже се качват на полета от Москва до Лондон. Никой не ги преглежда като евентуални убийци. Облечени са обикновено, бордовите карти разкриват имената Александър Петров и Руслан Боширов. Същите участват и в паспортите им. Господата са на приблизителна възраст от 40 години. Никой не знае каква е задачата на визитата им. Бизнес среща? Туризъм? Докато се настаняват на седалките и чакат самолетът да се плъзне по ледената писта, термометърът демонстрира – 10 градуса по Целзий. В Лондон също вали сняг и затова в персоналният багаж участват вълнени шапки, а в една от тях е грижливо увит парфюм „ Нина Ричи “.

Най-вероятно подарък за обичан човек. На първокласната кутийка написа „ Произведено във Франция “. На 2 март аероплан СУ2588 се приземява на летище Гейтуик – почти 50 километра от централен Лондон. Неизвестните господа проправят път към паспортното и подават своите документи. Боширов е с тъмна коса и катинарче, до момента в който неговият другар Петров е безпрепятствено избръснат. Емоцията им остава неразгадана за чиновниците и всички околни на летището. Дори и да е участвала такава, никой не е съумял да я записва.

Британската организация по сигурност нормално разполага с цяла база данни на терористи, нарушители, измамници и други атрактивни персони, само че в нея не липсват Петров и Боширов. Документите им разрешават свободна разходка. Никой не осъзнава, че Англия посреща убийци на ГРУ, които не идват за фотография с Биг Бен. Полковниците от съветското военно разузнаване употребяват своите псевдоними, с цел да осъществяване на задачата. Истинските им имена са Анатоли Чепига (Боширов) и Александър Мишкин (Петров). Руското разузнаване основава подправени идентичности, въпреки и паспортите да са изцяло достоверни. Мисията на Чепига и Мишкин е елиминация. Мокрите каузи на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са известни от много време на всяко едно разузнаване.

Почеркът на този тип убийства се повтаря в Амстердам, Франкфурт, Париж и Женева. Редица убийства остават неразкрити и също се преписват на разследващата организация на Русия, известна като Главно Разузнавателно ръководство или ГРУ. Преди рухването на Съюз на съветските социалистически републики, ГРУ е под контрола на армията, до момента в който Комитет за Държавна сигурност (на СССР) остава дивизя за разработка на сътрудници и шпиони. След смяната на режима се ражда и едно ново предизвикателство в лицето на ФСБ, чийто съществени функционалности са гонене на публицисти, деятели, осъществяването на мокри поръчки и осъществяването на интервенции в чужбина, каквито и да са те. ГРУ продължава да съществува, въпреки и рядко да се посочва като оперативна организация, само че дългата ръка на въздействие може да се срещне при безусловно всеки световен и интернационален боен спор.

Владимир Ленин в миналото е бил един от постоянните поръчители, а след него и Сталин не престават да употребяват средствата за елеминиране на „ предатели “. Целите нормално са политически врагове на един доста по-елитен и сполучлив режим. Никой не желае да бъде в листата на ГРУ, един от последните украински водачи – Степан Бандера е елеминиран с отрова през 1959 година от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). След Горбачов и Елцин, убийствата внезапно понижават, двете велики сили би трябвало да затоплят връзки. За страдание тази смяна е къса и на политическата сцена излиза Путин. Ситуацията се трансформира фрапантно и още веднъж стартират да изчезват публицисти, политически критици, някогашни министри и всички останали провокатори. Разчистването на старите сметки е реалност, а още по-лошото е, че някогашният ученик на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не може да не помни или да елементарни.

Когато Чепига и Мишкин декларират, че няма какво да заявяват, камерата вижда по какъв начин двама мъже напущат летището. Кой би повярвал, че Лондон е толкоз гостолюбив? Британското разузнаване регистрира висока интензивност в Руското посолство. В връзката даже не се загатва идването на съветски сътрудници. Следващият път, когато Мишкин и Чепига се появят още веднъж измежду хора ще е в Източен Лондон, до момента в който наемат стаи за две нощувки в City Stay Hotel. Служителката на рецепцията даже не се пробва да запомни имената им, това са следващите двама чужденци, чийто занимания не могат да я заинтересуват.

Около хотела има разнороден градски превоз, компания за отдаване на коли чартърен, бутка за зеленчуци и даже скулптура на викторианския министър-председател Гладстоун. В още по-сериозна непосредственост е и полицейското ръководство. С това завършва и този ден. На 3 март – събота, двамата полковници отиват до гара Ватерло и хващат влака. Те ще пътуват на запад. Финалната дестинация е Солсбъри, където се намира и задачата. Полицията и до през днешния ден счита, че първото посещаване на адреса е било с разследваща цел. Чепига носи със себе си черни ръкавици, след няколко часа в разходки, сътрудниците се завръщат назад в хотела.

Жертвата, както към този момент мнозина се досещат, е Сергей Скрипал. Той идва във Англия през 2010 година благодарение на американското разузнаване. Скрипал е един от минимум познатите двойни сътрудници в страната. Често пътува до Съединени американски щати, само че обитава безшумно и съвсем невидимо за останалите поданици на Соулсбъри. Изборът обаче е чудноват. Един от най-големите предатели – Олег Гордиевски живее в Съри и най-вероятно би попаднал във всеки лист с хора за елиминиране. Той предава страната си по идеологически аргументи, нанася непоправими вреди на руското разузнаване и все пак не е осъден за своята смелост. Олег Калугин живее в Мериленд и може да се счита за един от най-зловещите критици на някогашното разузнаване, както и на Путин. Защо тогава Сергей Скрипал? Той стартира своята кариера като руски десантчик, взел участие е в разнообразни интервенции в Китай и Афганистан и най-вероятно тъкмо тези триумфи притеглят вниманието на ГРУ.

През 80-те години на предишния век, Сергей работи за ръководството в Малта, участва в Съветското посолство с прикритието на посланик. След това е изместен в Мадрид и тъкмо там посреща края на Съюз на съветските социалистически републики. Информацията към този момент се продава на свободен пазар и всеки сътрудник стартира да натрупа капитал. Руснакът взема решение да влага пари в хотел в Малага, а по-късно си спомня, че чужд, само че доста учтив предприемач, който носи дарове на брачната половинка и децата е и представител на Британското консолство. Офертата за работа от МИ6 не закъснява. Сделката е за осем години и Сергей може да се счита за единствената къртица в ГРУ.

Понеже не знае нищо за интервенциите, Скрипал стартира да разкрива йерархията, досегашните способи на работа и други значими детайлности. Не унищожава прикритието си и продължава да предава информация за дейности в Испания, Португалия, Малта, Турция, Италия и още доста други. Призоваван е няколко пъти в Москва, само че не се отхвърля от договорката, като от самото начало написа всичко научено в празните полета на съветски романи, тъкмо сред думите, употребявайки невидимо мастило.

Съпругата му носи книгите на всички места със себе си, изключително на почивки в Испания. Наградата за тази храброст е сумата от 3000 $ на среща, а чекът идва с общителното подпомагане на английската кралица. За разлика от останалите идеалисти, този двоен сътрудник въобще не се интересувал от национализъм – парите имали своя лична философия. През 2004 година ФСБ получава сигнал от Испания за приключване на информация и посредством бързо следене на веригата, Скрипал е публично задържан. Лежи 6 години в затвор и по-късно е сменен в Австрия за други съветски шпиони. За делата си е опрощение, а като бонус получава политическо леговище. След толкоз години може би е мислил, че към този момент не е в полезрението на сътрудниците, кой въобще би желал да го помни?

Повечето предадени сътрудници са мъртви или пенсионирани. Светът продължава да се движи с цялостни сили напред. Съседите му, които го познават малко по-добре, постоянно припомнят, че това е най-безопасното място на света и Студената война е от дълго време завършила. Прошка като че ли има от всички, само че ГРУ в никакъв случай не не помни. В събота Сергей взима щерка си Юлия от летището. Един от съседите го кара до там. Юлия се завръща от Москва, до момента в който е гостувала на родственици. По пътя към дома, някогашният сътрудник вижда черно БМВ да се движи след тяхната кола. Зад кормилото е жена с боядисана руса коса и мъж на към 40 години.

На идната заран Чепига и Мишкин повтарят своето странствуване, само че този път излизат от хотела доста по-рано. Към 8 часа и 5 минути сутринта към този момент са на влака за Соулсбъри. Този път няма време за разузнаване и отровата към този момент е с тях. А сътрудниците желаят отмъщение, изключително откакто всяка разследваща институция се подиграва с тях след рухването на Берлинската стена. Някои не могат да одобряват унижението, че са изгубили от режима, който до последно са считали за упадачен, други отхвърлят да повярват, че най-близките им са предателите. Още по-лошото е, че Лондон се оказва цялостен с двойни сътрудници. И до момента в който в предишното Москва към момента нямаше запаси за провеждането на сходни интервенции, през днешния ден дългата ръка на ГРУ може да доближи всеки – различен е въпросът дали ще гали или души.

Александър Литвенко даже не подозира, че като някогашен сътрудник на ФСБ ще бъде бързо пропуснат. Изненадата му идва от зеления радиоактивен чай, който пие една заран. Убийството му е задоволително доказателство за останалите критици – тъкмо под носа на Американското посолство. Англия гони няколко съветски дипломата и с това се надява да покрие целия скандал. Когато Чепига и Мишкин доставят отровата в бутилка от парфюм, никой даже не обръща внимание на наличието.

Следи от същия сътрудник ще бъдат открити и в стаите им. Силата на ГРУ доближава нови величини, опитът за ликвидиране е осъществен единствено на 10-на километра от държавната лаборатория за химични и биологични проучвания Портън Даун. Соулсбъри се намира покрай няколко военни бази и огромна част от жителите са към този момент пенсионирани бойци. С тези детайлности можем да си представим каква невероятна мощ и храброст имат сътрудниците от ГРУ.

Нещо повече, когато те вършат своя удар, градът към този момент е сложил своите камери за наблюдаване. Най-често срещаното закононарушение е младежи, които крадат електрически крушки и колела, оставени пред магазините. Господата остават записани от няколко камери, само че това въобще не ги тормози. Да открият своя сътрудник също не е предизвикателство, през 2011 година Сергей закупува къща на личното си име. Бившият сътрудник не е сложен и за профилиране – пие в близката механа, купува си лотарийни билетчета от близкия магазин и постоянно посещава гробищата, където почиват брачната половинка и синът му. Полковниците трябвало да напръскат дръжката на вратата и по-късно да се върнат назад по същия път и да заловен влака до хотела.

След като се връщат от летището, Сергей и щерка му се качват в фамилната кола, отиват да обядват в италиански ресторант, споделят чеснови хлебчета и всичко наподобява изцяло обикновено. С всеки идващ част, физическото им положение се утежнява. Скрипал е видян от инцидентни минувачи. Те остават втрещени пред гледката на 60-годишен мъж, който се тресе от болки. Някои си спомнят, че отровеният се е опитвал да каже молитва. Докато лекарите търсят рационално пояснение за болестта, сътрудниците към този момент са на летището и в 10 часа и 30 минути вечерта са на борда за полета за Москва. Междувременно даже специалистите, готови за борба с всевъзможни биологични оръжия остават без отговор на въпроса за милион $: с какво са инфектирани?

Персоналът на МИ6, които траял да търси следи в дома и на пейката, на която са открити двамата. Много скоро болничното заведение схваща, че проверяващите имат същите признаци. Изпратените проби демонстрират, че редкият сътрудник е 100% чист, което подсказва, че е извлечен във военна среда и създаден в една от най-хубавите лаборатории. След установяването на тези обстоятелства е доста елементарно да се назове страната-производител. Поразяването на Скрипал кара МИ6 да ускори сигурността на останалите съветски двойни сътрудници в страната.

Полицията усилва патрулите, въоръжава по-сериозно униформените и към момента се чуди дали да вземе по-строги ограничения. За страдание някой би трябвало да разбере за какво тъкмо в този момент? Все отново идва времето за международно състезание в Русия, следващите избори, на които Путин ще бъде определен и надали някой рационален човек би потърсил такова внимание към себе си. Сергей Скрипал обикаля няколко страни, изнася лекции за йерархията в ГРУ и среща младите сътрудници.

Други сътрудници, в това число и тези, които търсят леговище в Москва не вършат нещо по-различно. Като шпионин в пенсия, руснакът рядко е привличал вниманието си и прочее постоянно заявявал, че утвърждава ръководството на Путин. Дали това е бил някакъв презрян опит да се защищити от евентуалните нападатели? И до момента в който множеството жертви се отстраняват напълно под прикритие, този случай не е подобен. ГРУ желаят да внесат малко суматоха и да покаже, че към момента съществуват и оперират съвършено.

Разпространяването на Новичок в обществена среда може да се преглежда даже като тероризъм. Но тук е значимо посланието и щом след толкоз години може да се стигне до отплата, какво още можем да забележим в кутията с секрети на разузнавачите? Може ли сходно нахлуване да се счита за проява на мощ или би трябвало да се преглежда като почистване на сметки? Какво тъкмо е знаел Сергей и какво е разказал, с цел да провокира гнева на старите си господари – историята мълчи.