Когато американските войски загубиха от Северна Корея
През лятото на 1950 година Съединени американски щати са изправени пред нова опасност. Комунистическият блок се разраства бързо през 1949 година, когато Китай взема решение да се причисли към него. Въпреки това Съединени американски щати към момента разполагат с атомно оръжие, В-29 за превозването му и най-мощния флот в света. Има всеобщо единодушие, че идната война ще включва атомни оръжия и ще се води от Военновъздушни сили и Военноморски сили. По-голямата част от военната мощност на всяка нация щеше да има за задача единствено да замете след стартирането на нуклеарните бомби.
След бруталността и хаоса на Втората международна война, американската общност се стреми към нормалност. Поддържането на огромна и мощно развита войска не е неин приоритет. Следователно, през 40-те години на 20 век Америка редуцира бюджета на армията, което довежда до ограничение на образованието по пукотевица и понижаване на главното образование единствено до 8 седмици (в съпоставяне с предходните 10 или повече). По-специално окупационните сили на американската войска в Япония претърпяват доста съкращения.
Появява се обаче нова заплаха – на 25 юни 1950 година 75 000 севернокорейски бойци минават през 38-ия паралел. Голяма част от тези бойци са ветерани от гражданската война в Китай, воювали при Мао, и са добре оборудвани с танкове и артилерия, създадени от Съветите. Изтребители и бомбардировачи даже дават на Северна Корея надзор над небето, най-малко в началото. Пред тяхното нахлуване южнокорейската войска, подготвена от Съединени американски щати, стартира да се срутва.
Организацията на обединените народи дава на Щатите мандат да изпратят войски за отбрана на Южна Корея от войските на Ким Ир Сен. Така окупационните войски са пренесени със аероплан от близката Япония и идват първи – оперативна група Смит, мощ, командвана от подполковник Чарлз Смит и построена към ядро от две съществени роти от 21-ви пехотен полк от 24-та пехотна дивизия, общо малко над 400 офицери и мъже, плюс няколко 105-милиметрови гаубици от прикачен артилерийски батальон. Няма танкове, няма близко въздушно подкрепление и има доста неприятно оборудвани връзки. Неговата противотанкова огнева мощност се състои от дребни базуки, които към този момент един път не са съумели да унищожат немските танкове 5 години по-рано, през Втората международна война. Освен това, до момента в който някои от офицерите и подофицерите от оперативната група Смит се бият през Втората международна война, по-голямата част от войските са неопитни.
Оперативна група Смит е изпратена на север, с цел да попречва напредъка на Северна Корея. Те се открива покрай град Осан. На 5 юли голям брой севернокорейски танкове Т-34/85 от 105-та бронирана дивизия стартират офанзива против американските войски. Това е първото сухопътно деяние в Корейската война.
Ако погледнем обратно, резултатите наподобяват неизбежни. Съединени американски щати имат единствено няколко гаубици с противотанкови патрони HEAT. Това сигурно не е задоволително, с цел да попречи на севернокорейските танкове да изпреварят американските позиции. Обикновено офанзивата по танковете би била осъществена от базуките на оперативна група Смит, само че ракетите не могат да обхванат в бронята на руските машини.
Оперативна група Смит също е заобиколена от севернокорейска пехота, която я принуждава да се опита да се отдръпна. Както се споделя в един актуален роман:
„ Планът беше за проведено отдръпване, като един взвод прикриваше различен. Под мощен противников огън, едва подготвените американски войски изоставят оръжия и съоръжение в от време на време стремително оттегляне. Не всички от тях получават известие за изтеглянето и тъкмо затова американците понасят множеството от жертвите си. “
Много американски бойци са убити и ранени, а доста повече пленени от врага. От друга страна, Северна Корея губи към 130 души, а 4 от танковете им са унищожени или обездвижени. Американците въпреки всичко съумяват да забавят напредването на Северна Корея – само че единствено за няколко часа.
Два месеца по-късно Макартур каца в Инчон. Разбира се, до момента образецът на оперативна група Смит би трябвало да стане явен, че неопитни бойци с незадоволително съоръжение не се показват добре на бойното поле. И до през днешния ден уроците, които могат да се извлекат от тяхното проваляне, са към момента настоящи, изключително при положение, че всяка нация се ангажира с война без подобаваща подготовка и систематизиране на запаси. Тези въпроси не могат да бъдат взети с лека ръка, защото същинските хора постоянно ще заплащат цената за грешките на своите генерали.
